В „популярните хроники“ искаме да ви запознаваме с „постиженията“ на пловдивската култура и история по достъпен и приятен начин, непретенциозно да ви показваме с какво можем да се гордеем, но без да изпадаме в излишен шовинизъм и патриотизъм. Този странен контраст е много добре изразен в архитектурното ни наследство – в Пловдив има чудесни неща, но може би прекаленото въодушевение по Възрожденската архитектура засенчва други сгради, с които също (а може би „още повече“) можем да се гордеем, че са около нас в ежедневните ни разходки. Специално за тези гордости ще си говорим в следващ материал, като сега уводно ви запознаваме с наследството ни до Възраждането:
Римското наследство
Пловдив е много, много по-стар град от Рим и Истанбул. Рим, обаче, има Пантеона и Колизеума (и милион други неща, де) – доста запазени стоящи сгради, които през всичките си около 2000 години съществуване са си там, не са събаряни и вдигани наново. Истанбул пък, например, има „Света София“.
За съжаление, бурната история на Пловдив е попречила да имаме по-стари запазени неща. Макар и всички да знаем за Античния театър, стадиона, Одеона и т.н – всички те са изкопани от земята купчина камъни, които интелигентни археолози след много проучване са успели да пренаредят и подредят това, което са открили. Ако отидете и седнете на седалка на Античния театър – това ще е седалка, на която е стоял и пловдивчанин, живял прези 1800 години. Ако пипнете камък на Римския стадион – това ще е камък, който е бил там и е пипан и от пловдивските граждани преди 18-19 века.
Вероятно най-старата постройка в града са крепостните стени на Небет тепе (и показващи се на няколко други места из града). На някои места все още си личи „циклопският градеж“, използван в този регион на планетата в края на 2-то хилядолетие пр. Хр. (точната датировка на пловдивските циклопски стени е спорна и може да се отнася дори до 4 век пр. Хр.) Това са големи камъни, подредени без спойка от траките и непипани вероятно от над 3000 години. Освен тях, може да видите автентичните градежи, които в 4 век преди Христа са поставени там от армията на Филип Македонски, а по-късно надградени и с римската стена с тухлички. Реставрации, малко надграждане и пренареждане са правени в 20-и век, но за момента, в основната си част – това там са същите камъни, същият градеж, който са виждали пловдивчани преди 3000, 2400 или 1900 години (съответно тракийската, гръцката и римската стени).
Запазените римски сгради и тези, за които имаме много информация са много, така че няма да се спираме на всяка от тях поотделно (хубава информация има на сайта на Римския стадион – вижте линка). Римският Филипополис обаче запада много през Средновековието, а много от тези сгради стават просто удобен строителен материал за българи, византийци, рицари, които се застояват тук с различна продължителност. Следващите, които ще оставят сериозно архитектурно наследство са чак турците.
Османското наследство
През 1364 година (а може да е било и предната – 1363-а) Пловдив е завладян от османците. След дълга обсада, те влизат, пуснати доброволно в предалия се град, без да рушат нищо. Години по-късно обаче различните постройки една по една изчезват и градът добива изцяло ориенталски вид. В един момент в града има над 50 джамии. Днес са запазени едва 2 от тях – Имарет джамия (до Аптека Марица), която е построена в 1444 или 1445-а година и е в сегашния си вид почти 600 години и по-голямата Джумая джамия, която по всяка вероятност е построена през 1430-те.
Макар и по-малка, може би по-впечатляваща е Имарет джамия – особено със зигзагообразния силует на минарето си и красивия двор с гробище. Джумая джамия също е особено интересна, изключително просторна и светла сграда с богата украса. И двете все още са функциониращи религиозни храмове, както преди 6 века, но извън времето на молитвите, поне в Джумаята може да се влиза спокойно от гости и туристи.
Освен джамиите, турците са оставили и други сгради, сред които заслужава да отбележим Чифте баня – днес Център за съвременно изкуство Баня Старинна. Съвсем леко преустроена (с някои проходи, които не са съществували, когато е функционирала), сградата до голяма степен запазва вида си от времето на построяването си преди векове. В нея най-ясно си личи това как от други стради са използвани строителни материали за бъдещите османски градежи. Могат да се видят части от колони на църкви, камъни с древногръцки надписи и др.
Последната османска постройка, за която отделяме няколко реда е часовникът на Сахат тепе. Вероятно построен в края на 15 или началото на 16 век, часовникът е впечатлявал всички гости на града – а вероятно е и най-старата такава кула по нашите земи. Уви, следствие на земетресения, на пожари и др., върхът ѝ често е променял вида си. Основите на кулата обаче са същите от векове.
Възраждането – светските къщи
След завземането на Пловдив от турците, градът от „крепостен“ става вътрешноимперски. Това предопределя и негова нова функция – той не е граничен, няма нужда от особена военна защита. Той вече е „туристически“ град – различни пътешественици, търговци и т.н. преминават през града и често преспиват тук. Затова и тепетата се превръщат в „проблем“ – градът трябва да е лесно достъпен, един турист няма нужда да се катери по хълмове в равнината, по пътя си към Цариград (или Виена). Именно това спасява тепетата от турското градоустройство – те не са интересни и въпреки, че градът има около 50 джамии, само 1 от тях е на Трихълмието (и то на „схизматиците“ дервиши).
Поради тази причина, когато в края на 18 век икономическата, социална, обществена и културна ситуация се променя, именно Трихълмието е мястото, където се появяват големите нови постройки на богатите православни християни.
Тук една скоба – темата за Българската (или пловдивската) възрожденска къща в архитектурните среди е твърде деликатна. Къщите, които виждаме по Трихълмието са: според една теория изцяло българско творение, вдъхновено от селските български къщи; според друга – основно къщи на богати гърци или гърчеещи се българи и следователно – гръцки; според трета – поради много сходства в архитектурния вид, детайли и обеми с къщи на Изток от България – ориенталски постройки, пригодени за местната действителност.
Коя от версиите е правилна няма да коментираме сега, но е безспорно, че Пловдив е уникален архитектурен резерват, запазил под похлупак този момент от историята на развитието на архитектурата по нашите земи. Без значение дали са гръцки, турски или български, барок, класицизъм или ренесанс, те са ценни и трябва да се пазят и поддържат.
Материали и коментари за възраждането има безкрайно много както в книги, така и в интернет. Като най-важно само искаме да очертаем хронологията. Много от предаваните днес „факти“ всъщност са следствие от легенди, предания или неправилно прочетени книги. В сегашния си вид, сградите по пловдивското трихълмие са строени след 1840-а година, с много малки изключения. На практика, възрожденски сгради преди 1800-ата година в Пловдив едва ли има (със скобата, че все пак датировката им е особено трудна, но наивни изказвания, че например къща „Клианти“ е от 1750-а са твърде смели и некоректни). Естествено, много от тях са върху основите на стари къщи на същите собственици, издигнати наново върху тях. Но архитектурата им отразява стила от средата на 19 век.
Любопитно е, че след Освобождението, българският център на Пловдив отново се връща в низината, а Трихълмието за около 50 години е доста позабравено…
Възраждането – цървките
Един от най-големите и обидни митове за България, които псевдонационалисти се опитват да втълпят сред обществото е, че православната вяра е била потъпкана, а през Османското робство не е имало църкви. Напротив – православието е било силен и здрав стожер, който е запазил българщината през над 500-те години под османска власт. Църкви са запазвани, строени и функционирали през робството, макар и с доста трудно получавани разрешения от султана. Конкретно в Пловдив има може би 8 църкви, които са съществували през Османското робство и все още съществуват – да се твърди, че не е имало православни храмове през този период е да се отричат очевидни факти и запазени документи.
Ако си говорим само за архитектура, картинката е много подобна на тази от Възрожденските къщи. Факт е, че до 19 век повечето църкви са малки и ниски. На много от местата, където е имало функциониращи църкви обаче, след 1830-те започват да се строят нови, високи и големи храмове – абсолютно същите, които ползваме и днес.
Може би най-голямо внимание – както заради историята, така и заради архитектурата си – заслужава църквата „Св. Св. Константин и Елена“. Вероятно е на същото място църква да е издигната още през 4 век сл. Хр. Под олтара на църквата има помещение от Средновековието – по всяка вероятност крипта, т.е. скривалище или място за погребения на светци под християнските храмове. Т.е. на същото място още от средновековието е имало църква. През 1578-а година църквата е описана и от пътешественика Стефан Герлах, който минава през Пловдив. Почти западнала до 19 век, чорбаджията Вълко Куртович финансира нейното издигане наново. През 1832-а година църквата вече е готова и украсена с икони на Захари Зограф. Вътрешната ѝ архитектура е особено интересна и пищна – не само с иконостаса, а и с колоните и стенописите, както и украсата ѝ отвън.
Любопитна е и Света Петка Стара или Света Парашкева – църквата, чиято камбанария можем да видим от южната страна на Трихълмието – над голямата дупка до Тунела. Според доста късни описания, църквата е оцеляла още от преди турското нашествие. В сегашния си вид обаче е построена опрез 1836-а с дарителството на богатия пловдивчанин Вълко Чалъков – Големия. В нея може да се видят икони от Захари Зограф.
Не можем да не отбележим и арменския храм "Сурп Кеворк" (т.е. Свети Георги). Храм на това място, според преданията, има още от 5-и век сл. Хр. През годините многократно е разрушаван и издиган наново. Сегашният му вид е от 1828-а година, което всъщност го прави най-стария християнски храм в Пловдив (останалите са строени след 1830-а). В Пловдив е имало и многовековна Синагога, но тя е съборена от комунистите малко след края на Втората световна война, за построяване на жилищни кооперации. Тя се е намирала в близост до сегашния еврейски храм, който е построен малко след Освобождението. Сегашните сгради на католическата и евангелската църкви са строени доста след 1878-а.
Всъщност доста от пловдивските възрожденски църкви са с изключително интересна и разнообразна архитектура и си заслужава да бъдат посетени. Пловдив – освен с най-богатата светска архитектура от Възраждането, може да покаже и най-много запазени църкви от 19 век – градът ни посреща Освобождението като мястото с най-много православни храмове, които съществуват и до днес.
След Освобождението
В годините след Освобождението Пловдив бърза да се превърне в град от Европейски тип – дори и докато все още е част от Източна Румелия, т.е. от Османската империя. За много малко години градът се украсява с много и разнообразни сгради и расте непрекъснато, без да жертва всичко от миналото. Макар и голяма част от османските постройки да са заличени, все още част от тях съществуват. Макар и след разкопки, тук са и римските, древногръцките и тракийските градежи. Тук са и възрожденските къщи.
Античният театър е страхотен, но подобни образци има навсякъде по света. Възрожденски къщи също има по доста места из България, както и в ориента. Джамии – по целия свят. Уникалното на Пловдив е, че всички тези периоди от развитието на световната и българска история, преминали оттук, са запазени – развивали са се едни до други на едно и също място – те са си влияели, комуникирали, въздействали са си. И всичко това ще продължи и след 1878-а година, когато пловдивската архитектура отново ще бъде в крак със световните тенденции.
Следва продължение…
виж още:
Популярна хроника на пловдивските художници, част 1
Популярна хроника на пловдивските художници, част 2
Популярна хроника на пловдивските самоковци
За автора
