Преди няколко дни Пловдив отново влезе в BBC. Този път обаче с новината, че музикантите по Главната улица (или т.нар. „Зона А“) трябва да имат диплома за музикално образование, за да свирят там. Уникалното решение на общината за образователен ценз имаше широк отзвук сред културната общественост на най-високо европейско ниво. Георги Маринов от Община Пловдив – отдел „Обществен ред и управление при кризи“ потвърди пред журналисти преди ден, че от общината изискват дипломи от музикантите, за да преценят в коя зона точно може да свири съответният желаещ да има позволение да свири.
Художествената гимназия на Пловдив носи името на Цанко Лавренов – един от най-големите български художници. Освен рисувач с уникален и лесно разпознаваем стил, той редовно е заемал позиции по различни обществени казуси в защита на културата на града, освен това е автор на няколко книги на художествена тематика, редовно е списвал и критика по специализираните художествени издания. Цанко Лавренов печели редица конкурси, представя България на многобройни световни изложения преди и след Втората световна война. Жури е и, например, на конкурса за паметник на Христо Ботев в Пловдив, организиран от едноименния футболен клуб.
Завършва Френския колеж в Пловдив, но за разлика от своите съвременници – Васил Бараков, Златю Бояджиев и др., не учи в Художествената академия, а в съкратен 2-годишен курс в частно училище във Виена. По тогавашните стандарти, Лавренов си е самоук художник, който се образова с четене, пътуване и много рисуване.
(в средата: новият арт-мениджър на Пловдив – Георги Маринов)
По днешните стандарти, според които да се изявяваш като артист на „зона А“ на Главната улица в Пловдив ти трябва диплома, Лавренов не би се вредил.
Подобна, между другото, е ситуацията и с Кольо Карамфилов, който така и не завършва Художествената академия. Друга пловдивска и национална легенда в изобразителните изкуства – Енчо Пиронков също няма висше художествено образование.
Тоталитарното желание на шефовете от „Обществен ред“, които сигурно знаят, че в сградата на "Партийния дом" има „Концертна зала“, но едва ли са влизали в нея, предизвикаха шеги и закачки от пловдивските фейсбуци до английската BBC. Заради западната попкултура сигурно много западняци още си мислят, че България е част от Съветския съюз, а на моменти не работим, като да искаме да променяме това.
Да искаш диплома, за да свириш като уличен музикант е точно това – съветски тоталитаризъм, налагане на забрани от некомпетентни по темата хора. Желанието да уредиш някакъв ред по такъв начин често предизвиква подигравки. Надяваме се да става въпрос за пожелателни препоръки, като никой никого няма да санкционира.
Защото то и аз съм ходил в музикалното училище и съм свирил на пиано (т.е. горе-долу мога да се впиша в зона Б) но, повярвайте, не искате да чуете как свиря на цигулка. Трябва ли всеки музикант да показва образователна степен по съответния музикален инструмент? Какво правим с някой, който свири на китара, с хармоника и дайре?
Дори през социализма никой не е искал на Цанко Лавренов дипломата му по критично писане – при това, автор в държавния официоз – сп. „Изкуство“. А когато става дума за непрофесионалното, веселяшко свирене по Главната, да се иска диплома е като това да поискаш от Милен Русков да си покаже дипломите по история на Българското Възраждане, щото пише за Левски и Димитър Общи.
Каква столица на културата ще сме, ако недипломирани улични музиканти свирят на Главната, неисторици си продават историческата проза по книжарниците на Главната и имаме паметник на недипломиран художник на подхода към Стария град?!
Фактът, че е първи април е просто съвпадение…
За автора
