Юни е месецът, в който културните оператори и артисти в Пловдив работят по проектите си към Община Пловдив. Администрацията заделя около 1 млн лева за културния календар, които пари отпуска на най-добре оценените проекти, кандидатствали през юни. Група артисти и културни оператори обаче изразиха недоволство от методиката и критериите за оценка. Представяме ви кратка равносметка какво се случва до този момент:
Новата наредба е много по-добра от начина на работа от преди 3 години
Да започнем с няколко добри новини – от три години средствата за култура в Пловдив се разпределят по демократичен начин: има ясно изписана наредба, всеки може да я разгледа в интернет в страницата на Община Пловдив (макар и сайтът да е с вид от 90-те), да се запознае с условията и да прецени дали би кандидатствал по някой проект. Условията за всички са равни – има наредба, има комисия, която оценява, и най-добре оценените получават финансиране.
Другата добра новина е кога тези проекти се оценяват – в предходните кметски управления това се случваше в края на годината, а понякога и с одобряването на общинския бюджет (януари, февруари, в същата година). Със сега действащата схема, всеки културен оператор има между 6 месеца и година и половина да си организира както трябва събитието, след като има яснота за финансирането си. Това също е много добра практика.
Това обаче не означава, че е перфектна – недостатъци, вероятно има
Перфектни системи едва ли има, още повече, когато са „пионерски“ – тоест, правят се за пръв път. Едва ли някой разумен човек би оспорил, че тази наредба може да се преразглежда, подобрява и променя, за да получим качествен продукт.
Един добър пример е кандидатстването по проекта за „Капана – квартал на творческите индустрии. През 2014-а година фондация „Пловдив 2019“ плащаше наемите на 10 организации или артисти, които да развиват дейност в Капана. Оказа се обаче, че тази система има своите недостатъци – и наредбата за кандидатстване бе подобрена през 2015-а – критериите бяха уточнени, добавиха се различни изисквания, от сорта – пространството, субсидирано от „Пловдив 2019“ все пак да отваря няколко пъти в седмицата (при предната наредба често някои от пространствата стояха затворени за дълго време) и т.н и т.н. Тоест, място за подобрение винаги има. Да изключваш, заплашваш или преследваш хората, които търсят диалог и подобряване на условията за Културния календар, вярвам, ще се съгласите, е тоталитаризъм.
Какви са проблемите?
Създателите на подписката са ги обединили в две направления, но и двете засягат методиката, по която се оценяват проектите. Когато погледнем колко точки за какво се дават става очевиден акцентът – популярност на национално ниво; брой пресконференции имат доста по-голяма тежест от художествената стойност на предлагания продукт. По същия начин – процентът съфинансиране, също тежи много повече от художествената стойност.
Логично идва въпросът – кое всъщност е по-важно, колко хора чуят за дадено събитие, или неговият принос към културния живот на Пловдив. С една реч:
Културен календар ли правим или туристически календар?
Ще ви дам лесен пример: Най-популярното събитие в Пловдив, което достигна до всякакви национални медии бе концертът на Пайнер на Античния театър. Събитието бе отразено по всички национални медии, таргет групите бяха разнообразни и очакваните туристи бяха хиляди. Що се отнася до бизнес страната – Пайнер със сигурност имат капацитет да си осигурят средствата за концерта сами. В общи линии купонът на Пайнер на Античния би събрал повече точки по критериите от всяка Opera Open, Нощ на музеите и галериите или One Architecture Week – и за популярност, и за отразяване в национални медии, и най-вече за процент съфинансиране.
Няма логика във високия процент съфинансиране
Дори да игнорираме различните проблеми, които това създава, и които са известни на всеки, който е кандидатствал с проекти по международни фондове, логиката отново куца. Защото аргументацията е икономическа – и в това няма нищо лошо, идеята да се привличат средства чрез култура. Но логиката отсъства – на практика, общинската хипотеза е, че когато съфинансирането от артистите е 50%, то общинският бюджет за култура се увеличава с 50%. Това би била златна мина за всеки икономист. Но уви, няма как да инвестираш 1 млн и да получиш 2 млн насреща за 1 година. Ако беше така – би било страшно глупаво общината да отпуска само 1 млн за култура – нека отпусне 3,5 млн, та така следващата година щеше да получи обратно 7 млн.
Няма логика и във високата бройка пресконференции
Това биха го разбрали колегите-журналисти, присътвали на безброй пресконференции, свързани с културата, след които не публикуват нищо по страниците си. Един добър артистичен продукт, така да се каже, се рекламира сам. „Нощта на музеите и галериите“ обикновено има по една пресконференция, но е най-популярното пловдивско събитие, свързано с културата.
Има и други критерии, в които няма много смисъл, като например – „ясно определяне на участниците“. Отново можем да дадем пример с Нощта, или с ред други събития, които не налагат нищо, а често организират конкурси, отворени покани и други видове свободен достъп до млади и непознати имена.
Нужен е диалог
Факт е, че желанието от страна на артистите за диалог тази година сякаш закъсня. Схемата за финансиране отдавна е одобрена, проектите са пуснати, до края на юли ще бъдат и оценени. Важното е обаче да се отвори път към спокоен и открит диалог. Тези, които търсят подобряване на условията, не бива да се превръщат във врагове – защото целта е Пловдив да предлага качествен художествен продукт – защото на ниво „публичност“, „разнообразни целеви групи“ и „самостоятелно финансиране“ и прочее отдавна сме загубили съревнованието с „културните оператори“ в Слънчев бряг.
Заб. Обединението на критериите по категории е на Mediacafe за по-лесно възприемане
В „Качество на продукта“ влизат:
значимост на местно, национално и международно ниво
артистичен резултат (това, което, поне ние разбираме като конкретната „художествена стойност“)
устойчивост
възможност за мобилизиране на гражданите (за всички – по 5 точки)
Според съвременните разбирания за правене на култура един продукт е качествен, когато са изпълнени в общи линии тези критерии – той да има висока художествена стойност, да е смислен и разпознаваем на международно ниво, да е устойчив, както и да мобилизира голяма група от граждани, а не да е специализиран за тясна група хора
В „Организационен капацитет“ влизат:
реалистичност
ясно дефиниране на дейностите
ясно определяне на участниците
ясно определяне на целевите групи
разумно влагане на вложените средствата
мониторинг на изпълнението (за всички – по 5 точки)
Всички тези критерии, според нас, засягат организационния капацитет на кандидатстващата организация. Съвсем нормално е при кандидатстване фондът – в случая, общинската администрация – да очаква добре описан, реалистичен проект, чието изпълнение после да бъде детайлно проследено.
В „Публичност и реклама“ влизат:
Брой пресконференции и отразяване в национални медии (5 точки)
Степен на публичност (5 точки)
Ниво на PR обхват (10 точки)
Спорен е въпросът доколко тези критерии се застъпват – доста е спорно дали тази категория критерии трябва да има същата тежест, като качеството на продукта. Какъв е смисълът да си изрекламирал много добре един некачествен продукт? А количественото оценяване „брой пресконференции“ мисля, че е би било забавно на всеки – 5 точки, ако има „7 или повече пресконференции и отразяване в национални медии“. (Също 5 точки получавате, ако сте вложили разумно средствата си. Ако не искате да ги вложите разумно – правите още 5-6 пресконференции, и сте окей, че харчите пари за вятъра.)
В „Съфинансиране“ влиза единствено критерият „Осигурен финансов ресурс“. Една организация може да получи до 15 точки (три пъти повече от „артистичен резултат“), ако финансира 81% от културния продукт, който предлага. С други думи – 3 пъти по-важно за една организация е да има финансов ресурс, а не да предлага артистични резултати.
За автора
