Старият град е сърцето на пълния с история Пловдив – повече от където и да е другаде, там можем да се потопим в една друга атмосфера, от преди 150-200 години. Колко от тази история обаче познаваме? Знаем за къщата на Куюмджиоглу или на Георгиади, но кои са тези хора, кога и защо са построили своите палати? Дали Възрожденските къщи, които днес виждаме са изглеждали по същия начин, когато са били обитавани от собствениците си, и дали изобщо са същите къщи, съществували през Възраждането?
За историята, за работата на реставраторите и отношението ни към историята разговаряме с Любомир Михайлов, който, заедно с Крум Андреев, управлява образователната фейсбук страница „Архитектурата на Възрожденския Пловдив – Φιλιππούπολις, Filibe“, в която двамата публикуват недостъпна никъде другаде в интернет информация и архивни фотографии от Стария град. Любопитно е, че нито един от двамата не е пловдивчанин – Любомир е урбанист от Пазарджик, а Крум – програмист от Плевен, но изглежда Пловдив им е далеч по-мил и на сърце, от колкото на много пловдивчани, които с лека ръка оставят ценното да се изгуби.
Кое е ценното на Стария Пловдив?
Такъв стил архитектура, като в Пловдив, има в цялата някогашна Османска империя – от Крим до Египет, разказва Любомир. Навсякъде я наричат Османска архитектура, ние я наричаме Възрожденска – и за нас тя си е точно такава, Възрожденска, добавя той. Съществената разлика обаче е в декорацията. Стенописи има и на други места – в околностите на Истанбул, в Одрин.
Пловдив, обаче е уникален със своите стенописи – с разнообразието, с детайлите, с вниманието към изписването на всичко. Освен това тук се заражда един самобитен стил – самостоятелно развит в региона. По другите места се привнасят готови мотиви, които сляпо се копират, има една шаблонност, която тук я няма – тук почти всичко е оригинално и собствено хрумване на местните творци, зографи или строители, твърди Любомир.
Пловдивските сгради от Възраждането са уникални със своите стенописи
В България навсякъде има такива Възрожденски къщи, а Пловдив е повлиял на целия регион. Разликата тук е в мащаба – на много места има такива големи сгради, но това е изключение за населеното място, докато тук е масово, добавя урбанистът. Разлика има и във функционалното значение – къщите на Пловдив са изцяло за обитаване и отдих – по другите места има и такива за производство, търговия и др.
Грижата за наследството
Аз следя всичко, което се случва в Стария град и то не ми харесва. Да, мястото е занемарено, но това е резултат на дълги години неподдържане и никакъв интерес, от страна на общината. Защото Старият град, на първо място е на Пловдив и пловдивчани, след това е на българите, и накрая – на света, добавя урбанистът.
Стенописите се заличават, на места се правят нови, слагат се различни добавки, апликации, подмяна на дограми – има безброй такива примери. Балабан кафе е един реставриран паметник на културата, който собствениците поддържат в добро състояние, дава конкретен пример Любомир. Стенописта ѝ обаче няма нищо общо с тази на къщата, която е била на това място – там се направиха едни винетки, медальони, които не са съществували на къщата. А тя беше една класическа, с изцяло линеарно изписване, добавя той.
Познаването на наследството
А доколко хората познават това наследство? Документите, дори в Националния институт за недвижимо културно наследство, са изключително непълни, отговаря Любомир Михайлов. Според него Стария град и неговата история все още не е напълно проучена. Най-много по темата е писано през социализма – има издадени много албуми, книжки и пр., но във всичките пише едно и също и ти не може да откриеш нищо ново, като ги четеш, казва той. И до днес всички се опират на арх. Христо Пеев (проучил Стария град през първата половина на 20 век и издал капиталния си труд през 50-тте). Той обаче допуска грешки, неточности, твърди Любомир. За съжаление обаче не се прави проверка, текстовете му се четат праволинейно и така се прилагат, добавя той.
Въпросът с реставрацията
Има добри примери за реставрирани къщи, отговаря Любомир на въпрос дали има качествени възстановки на сгради от периода в България. Данчовата къща е претърпяла две реставрации, като втората, изработена от екип от Германия – по тяхна инициатива, с техни материали, е много качествена, казва урбанистът. Боята, която се използва за външните стени, е органична и все още никъде не е избеляла, олющена или да пада, дава конкретен пример той.
Обредният дом на Съборна е един от лошите примери за реставрация, според Любомир
Още в средата на миналия век, обаче арх. Христо Пеев, който е направил толкова много за историята на Стария град, въвежда един унищожителен метод на реставрация, обяснява Любомир. Какво прави той – в една къща той премахва автентичния пълнеж на стените, стенописите и мазилките и ги запълва със съвременни тухли, често се подменя обшивката на таваните, също и дограмите. И какво автентично остава, пита риторично Любомир и добавя – ако това е ценно – съвременни тухли и съвременно изписване, кое не е ценно? Има обаче и друго – ако Христо Пеев не беше правил тези реставрации, не се знае колко от тези къщи изобщо биха оцеляли до днес, добавя урбанистът.
Лош пример е цялостното разрушаване и препострояване на сградите. 80% от Стария град е препостроен, твърди Любомир Михайлов. Ти виждаш едни стерилни къщи, с дървените стрехи и еркери, дървените дограми, но това всичко е облицовка, върху един бетонен скелет. Трети лош случай е, когато изцяло се строят нови сгради. А в пловдивския случай, те са изключително имитативни и един неспециалист не може да различи коя е новата и коя е старата сграда.
Идеята на фейсбук страницата
Автентичните къщи стават все по-малко и по-малко. В голямата си част, те са в ръцете на частни лица. Наивната идея на страницата е, ако тя провокира интерес, да има просветна цел. Сигурен съм, че при частните собственици, които имат такива къщи, състоянието на сградите им не е правопропорционално на отношението им. В голяма част от случаите хората са добронамерени към техните обекти. Те обаче нямат информация, нямат култура какво и как да го направят – при това, по по-евтиния начин. Защото, в момента държавният механизъм е така регламентиран и регулиран, че всичко се случва по един скъп начин, и това отблъсква хората, и те правят каквото си поискат.
Според Любомир е хубаво обществото да знае какво е клюкарник, какво е хайет, Пловдивската къща – как се е появила, резултат на какво е. Какво е останало до наши дни от нея, може ли да спасим още нещо и можем ли да променим нещо – но като променяме нещо, в каква посока е редно да го променяме?
Кои са Възрожденските хора?
Връщаме се на историята – какви са били хората, обитавали тези къщи. Мит е, че Пловдив е бил гръцки град, твърди Любомир. Разговаряме, че много от собствениците на къщите носят гръцки имена – това, обаче е само мода, уточнява Михайлов. Това клише се е зародило през Възрожденската епоха и хората са се борили с него. 1906-а година е апогеят на тая борба и тогава хората, ние българите, сме се отпуснали, че сме си свършили работата, но явно не сме.
Гърчеенето тогава е било нещо задължително за всеки придошъл в Пловдив, но просто такава е била епохата – и сега пишеш „hi”, “OK”, “уикенд“, но това не те прави англичанин, прави сравнение Любомир.
Най-богатите хора в Пловдив през Възраждането не са си показвали парите. Например къщата Куюмджиоглу е била и все още е най-голямата къща в Стария град. Куюмджиоглу обаче целият му живот е на гърба на неговия брат, имал е много борчове. Най-богатите хора тогава са били родът Чалъкови с двете му разклонения. Техните къщи са били прекрасни, но не са били най-най, добавя Любомир и уточнява – факт е, че повечето оцелели до днес къщи са на гърчеещи се българи, но в никакъв случай не са резултат на гръцка култура или гръцка традиция. И дава друг пример: Димитър Георгиади, грък. Той идва от Солун и къде отива – в една българска къща, жени се за една българка, баща ѝ дава тази къща за зестра, и къщата не остава с името на строителя ѝ – Георги Кендинденолу. А кой е Димитър Георгиади – никой не може да каже. Единственото, което се знае е, че той е отговарял за пангала в църквата „Св. Неделя“ – т.е. той е продавал свещи и е прибирал приходите, от това се е издържал, казва още Михайлов, базирайки се на Константин Моравенов. Освен това къщата остава незавършена – той не е успял, до края на живота си, да завърши последния етаж.
Източниците на информация и къща Клианти
Според Любомир Михайлов, най-сигурният източник на информация, по темата „Старинен Пловдив“ е Константин Моравенов, стига да можем да го тълкуваме и да се ориентираме какво ни казва и за кой обект. Във всичките си изследвания, Любомир не е открил нито една грешка на Моравенов. Може да бърка години – тогава нищо не е било записвано, нормално е; но не бърка места, не бърка имена, събития, и всичко това се потвърждава постоянно с документи, твърди Любомир, на база постоянните си лични впечатления по време на изследванията си.
Моравенов например казва, че днешната къща, известна като "Клианти" е къщата на Ставри Бегликчията, а Клианти живеел на днешната ул. Съборна, не се е случило документите да го опровергаят, твърди урбанистът. И известната сега като „Клианти“ къща, никога не е принадлежала на Клианти, нито е била свързана с него, добавя Любомир. Заблудата е вкарана от Апостолидис, повтаря я Никола Алваджиев, след това я потретя и Христо Пеев, без никой да направи допълнително проучване.
Тази къща е преустроявана – била е по-стара, късносредновековна и е направена, като Възрожденска. Във вида, в който е реставрирана днес, тя е преустроена от Ставри Бегликчията – това е човек, който е откупувал правото да събира данъците върху овцете. Най-големите бегликчии са били Чалъковци, но те са имали помощници – и този Ставри е бил техен помощник, т.е. не е бил някакъв шеф, а ръководител на отдел, разказва Любомир.
Относно сега течащата реставрация, Любомир не е оптимист – къщата не е добре запазена и много от детайлите ще се допълнят хипотетично, по останалите оцелели такива. Ще се получи нещо хубаво, но все пак тя не е толкова добре запазена, колкото Хиндилян и Недкович, добавя урбанистът.
Проектът за реставрацията е много добър, но изпълнението е лошо – много от детайлите, като парапетите на стълбите или бравите на вратите нямат нищо общо с автентичните – бравите са най-евтините турски брави, които ги има във всички панелни блокове, казва Любомир. Той допълва, че има такъв метод в реставрацията новите детайли умишлено да са много различни, вместо имитативни, за да се различава новото от автентичното, но в случая, според него не се получава добре, а просто грозно.
Любопитни исторически факти и интересни архивни фотографии може да следите на фейсбук страницата „Архитектурата на Възрожденския Пловдив – Φιλιππούπολις, Filibe“ от този линк:
https://www.facebook.com/PlovdivRenaissanceArchi
За автора
