Отпускарски архитектурен обзор: Един парк на морето

Архитектурните обзори през лятото ще са по-нарядко, тъй като през горещите месеци работят само предизборните щабове. Започвам с шега, но надолу ще съм сериозен*. Сигурно сте срещали в предишни текстове от Архитектурните обзори тезата, че „ново“ не е равно на „хубаво“ – една от големите вреди в градската ни среда, архитектура и прочее е породена именно от това, без значение дали си говорим за нова настилка на Главната или за нова крепост на Небет тепе.

Много пъти, обаче, в архитектурните обзори, ползвайки добри примери, сме се опитвали да докажем, че обратната теза не е вярна – т.е. „ново“ невинаги означава „грозно“, напротив. И често се опитваме да ви покажем именно хубавите нови неща, за да се прави разликата с нехубавите нови неща – иначе казано, фонтаните на стълбите на Каменица не са грозни, защото са нови и са разрушили някаква хипотетична предишна красота на това стълбище, а са грозни, защото са зле проектирани, и зле изпълнени. С две думи – да покажем как бихме искали да изглеждат – изпълнен, както е проектиран, с внимание към всеки детайл, вписан в средата, с подходяща растителност – а не в саксии, сложени после, "щото забравихме".

Така се случи, че се запознах с парка по крайбрежната алея на Царево, който е добре проектиран и доста добре изпълнен. Именно и той ще е в центъра на този отпускарски архитектурен обзор.

Царево не е много далеч

Царево е градче с дълга история, макар и без крепост, което се намира на около час път на юг от Бургас. Разположено е на полуостров и силно разчленената брегова ивица създава красиви картини на заливите от двете страни, с високите скали и красиво разбиващите се вълни при малко по-бурно море. Църквата на самия нос в южна посока е една от най-красиво разположените църкви из България, поне в моите очи.

Плажовете в района не са много, а оттам и туристите са доста по-малко от курортите на север. Това прави и крайбрежната алея доста по-скучна, и явно, съвсем доскоро тя не е съществувала, а по брега е имало само купчини камъни.

Крайбрежната алея не е много близо, паркът – съвсем

Крайбрежната алея от централната част на Царево на юг е относително скучна – велоалея, тротоар с щампован бетон, интересни модерни лампи (а не „имперско-виенски“, познайте, като по чия Главна, нищо че градчето 10 века носи името „ЦАРево“ или производно), информационни светещи табла с текстове за флората и фауната на Черно Море, както и симпатично проектирани, но ужасно зле изпълнени пейки от бетон и дърво.

Хубавото идва с парка, който е на север от тази алея – току до центъра на градчето. Паркът е разположен по крайбрежието, гледа на юг към църквата и е доста тесен – но е дал възможност на проектанта (който не е написан на инфо-табелите, но пък там е пълно със знамена на ЕС и многоцифрени евродирективи) да направи нещо интересно.

Тротоарите отново са от бетон, но по-семпло направен, за да е в контраст с другата по-грапава настилка, не е и боядисан, за да си личат „кръпките“ от трева. Цялата паркова алея е изпълнена в тази поредица заигравки с правоъгълните форми.

Пейките са оригинални, а не са извадени от складовете на местното „Паркове и градини“, или пък купени от Баумакс. По-ъгловатите форми идеално се вписват в целия дизайн на парка, който е изпипан до последния детайл.

Този навес показва много добре цялата идея и изпълнение – зеленината и бетонът се преплитат в нещо симпатично, различните детайли се допълват един друг (пейките с покрива), а вниманието към детайла си личи в бетонния гръб – в кофража са били подредени дървени летви, които са се отбелязали в бетона. Не са открили топлата вода – този дизайнерски похват се прави поне от средата на миналия век – но крайният резултат е красива и интересна декорация, която обаче малко строители (а) могат и (б) им се занимава изобщо да се постараят да направят. Далеч по-лесно (и по-често се прави) е да се налепи облицовъчен камък, купен от магазина, какъвто има навсякъде.

Полу нашега, полу насериозно понякога сме споменавали, че в проектирането на градската среда е важно всичко, дори кошчетата за боклук. Това кошче е показателен пример за това.

Акцент и най-хубаво  място в парка е езерцето, което се преплита идеално с останалата среда на парка, ненатрапчиво е и „кани“ всеки, който желае (основно деца, но все пак) да се поразходи вътре в него. Освен това – не провокира хората да влизат и да се къпят в него (за разлика от едни други фонтани в един друг град) – къпането във фонтаните (сухи и мокри) не е подобаващо за никой уважаващ себе си парк, чиято основна цел е отдих и спокойствие, а не лична хигиена.

Единственото заведение в парка също се вписва в общия дизайн и е избрало подходяща за средата растителност (тук туите си отиват), макар и на моменти екзотична. Около него също има осветление, вкопано в земята, но то свети към короните на дърветата, а не (както в някои други паркове, там в алейката до детската площадка към Гладстон) в очите на хората, които минават по пътеките.

Защо не може да имаме хубави неща?

Ами – можем. Очевидно в България е пълно с качествени дизайнери и архитекти. Талант има – не всеки е завършил с парите на баща си, хотелиера, за да строи стиропорени нео-класически сгради в македонски стил.

Ще се повторим, но проблемът може да се сведе до две неща: Първо, обществените поръчки за градските пространства се възлагат директно, най-често на приятел на някой братовчед и Второ, всякакъв вид общинари, които после ще режат ленти (а и частните инвеститори) постоянно се бъркат в работата на архитектите, дали за да им пробутат някакъв местен предразсъдък (ама те тук хората харесват „класически“ лампи), дали за да им кажат: „Абе тези плочки, които един приятел внася, са много хубави, я ги вкарай малко в дизайна тук и там“.

В случая с Царево едва ли е имало конкурс, но със сигурност дизайнерът е имал свобода да проектира, както и отговорността да следи за качественото изпълнение. Разбира се, свободата да проектираш не е достатъчна за качественото изпълнение – съпругите на хотелиерите в Слънчев бряг също имат свободата да правят дизайна си, който са видяли в датско списание отпреди 10 години.

Но в Царевския случай паркът е просто доказателство, че в България има и кадърни архитекти и, получавайки свобода, могат да направят и нещо красиво.

 

* – шегувах се

За автора

Вашият коментар