На 29 октомври 1914 г. се самоубива поетът Пейо Яворов.
Пейо Тотев Крачолов. Това е кръщелното име на може би един от най-талантливите и прочувствени родни поети.Всяко негово стихотворение ви докосва, всяка негова творба се запечатва в съзнанието ви, кара ви да искате да четете още и още от творчеството му. Той е от онези личности, чиито произведения ги увековечават, от онези българи, които всеки техен наследник е горд да цитира.
През 1901 г. издава първата си стихосбирка "Стихотворения", а по-късно работи като библиотекар и драматург на Народния театър. През 1907 г. излиза втората му стихосбирка "Безсъници". Символистичната и метафизична поезия на Яворов променя радикално българското литературно мислене и налага нов начин на писане.Творчеството и поезията на Яворов са пропити с трагизъм, породен от драматичния му живот, пълен с разочарования.
Сред най-известните му творби са: „Две хубави очи“, „Среднощни вълнения“, „Благовещение”, „Стон”, „Сенки”, „Клеопатра” и др. Именно чувствата, които слагат край на Яворовия живот, са движещата сила и на неговия талант. Той завинаги остава един от най-великите родни поети. Яворов е лирикът, който успява да пресъздаде две напълно различни и противоречащи си теми в своето творчество. Затова спокойно можем да кажем, че това го прави гений на българската поезия, защото създаването на творби с революционна тематика, а след това и символистични, несъмнено е гениално и достойно за уважение.
Фатална за поета се оказва връзката му с Лора Каравелова, дъщеря на държавника Петко Каравелов, за която той се жени през 1912 г. Трагичната развръзка започва на 29 ноември 1913 г., когато Лора се самоубива, а Яворов прави опит да я последва. Изстрелът в слепоочието обаче само го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, че е убиец, на 29 октомври 1914 г. поетът взема голяма доза отрова и се застрелва, този път успешно.
За автора
