Бъди човек, напук на човечеството

„Който получава, има малко. Който дарява – има много“, Лао Дзъ

Времената са тежки, това е единствената тема, по която дори и при българите няма две мнения. Трудностите оголват нервите на обществото, а най-често тази чувствителност ни прави егоисти от страх. Но трудностите са само оправдание. Бъди човек, напук на човечеството.

Фейсбук, като глобална платформа за споделяне, дава възможност наред с всичко останало и на благотворителни кампании. В една от големите групи за град Пловдив, в четвъртък (10 декември 2020 година) се появи пост, дело на Николай Варшилов, който гласи:

„Здравейте, искам да помогна на 5 семейства за предстоящите коледни празници. Ще бъде предвидена коледна трапеза и подаръци за децата им. Ще им осигуря всичко на място до дома им. Умишлено не предлагам пари, за да няма злоупотреби, понеже виждам в доста групи има подобни индивиди, за което това е станало професия. Молбата ми е да ми помогнете за откриването на тези семейства, които наистина имат нужда, за да не попадна на некоректни хора. Можете да ми пишете по всяко време. Макар и малко, всеки би могъл да помогне в тези трудни времена.“

На фона на всички абсурдни обяви, негодуващи коментари, на фона на клюки, под които неприличните коментари кръжат безсрамно, изниква „обява“ за помощ. Но този път авторът не моли за нищо друго, освен да бъдат открити нуждаещи се, на които да им бъде помогнато. Поздравяваме Николай Варшилов и приветстваме повече такива жестове.

Вдъхновени от проявата на подобна безкомпромисна човечност, MediaCafe тръгна по следите на дарителите. Така стигнахме до дарител с над 30-годишна благотворителна дейност, който пожела да запази своята анонимност, но се съгласи да сподели кратката си философия:

„Защо трябва да остаряваме? Знам, че по този начин е устроен светът – след като натрупаме целия този опит, най-накрая започваме да се чувстваме като фактор, който допринася за обществото. Преди се учех от грешките си, сега знам как да не ги повтарям. Иска ми се да притежавам отговора на всички въпроси, които терзаят човечеството. Но поне знам едно: Не мога да се върна назад в училище, нито да започна нова кариера. Часовникът тик-така и най-доброто, което може да направим е да използваме знанията си, придобити през годините и да ги предадем на поколението след нас. За да имат те предимство. След като си тръгнем от тук, няма да има значение каква кола сме карали или колко скъп е бил часовникът на китката. Младостта е нетърпелива за материалните неща, но това е нормално. Мъдростта отнема време. Тя еволюира. Затова всичко, което можем да направим е да вдъхновим хората около нас да продължат делото ни.

А по пътя натам, не пропускайте да дадете на нуждаещите се не само пари, но и надежда“.

Вашият коментар