Българите и войната в Украйна – русофилство или страх от неизвестното?

Войната в Украйна събуди старото деление между русофили и русофоби в България. Словесните престрелки между двете неголеми, но шумни групи, доведоха и до физически сблъсък в навечерието на 9 май. Това води до един важен въпрос – Кое кара все повече българи да заемат русофилски позиции? Голяма част от коментарите идват от твърди привърженици на евроатлантическия вектор, което изкривява трезвия прочит на събитията. Разбира се, в условията на война, липсата на емоция е почти невъзможна, но понякога тя пречи. Някои анализатори смятат, че радикализацията сред българите в русофилска посока се дължи на пропагандата на Кремъл и армиите от тролове на Путин, които бълват ежедневна дезинформация. Други смятат, че сънародниците ни не са узрели за демокрация, защото са заседнали някъде там между носталгията по социалистическото ни минало и нуждата от твърда ръка, което е в разрез с европейската ни интеграция. Всичко това донякъде е така, но и не съвсем. Все още липсва задълбочен анализ върху основните проблеми, въпреки натрупания солиден емпиричен материал на общественото мнение в последните месеци, който говори достатъчно. Сега подобен анализ е от особена необходимост на фона на растяща електорална подкрепа за някои русофилски формации. Отвъд емоцията, факторите, които движат все повече българи в източна посока личат ясно, а те са твърде прости и прагматични. Подминаването и омаловажаването им чрез иронични епитети, както и постоянно критика без задълбочаване в проблема, няма да доведат до нищо добро, колкото и да си мислим, че противопоставянето донякъде има и положителен ефект.

Културният фактор

Лесно можем да направим портрет на средностатистическия българин – той е приел цивилизационния избор на България да е част от НАТО и ЕС, харесва Европа, има сантименти към Русия и няма особено добро мнение за САЩ. В оформящата се преса между русофили и русофоби обаче, части от това мнозинство се откъсват от голямото тяло и преминават към двете крайности.

Изглежда, че прозападно и евроатлантически ориентираните хора събраха максимум подкрепа в последните месеци – например, многохилядните шествия в солидарност с Украйна и категоричното противопоставяне на путинската агресия. При русофилски настроените българи нещата бяха малко по-различни. Първоначалният шок от изненадващото руско нападение ги постави в неловка ситуация. Затова и мълчаха. Част от тях осъзнаваха, че войната на Путин не е справедлива и води след себе си до невинни цивилни жертви. Затишието обаче приключи в момента, когато започнаха призиви да се отмени 3 март заради войната. Впоследствие и да се смени датата на националния ни празник, за да не се свързва с Русия. Тази тема се подхранва отдавна в евроатлантическите среди, но силно изкристализира с началото на войната. Подобни мнения продължават да се споделят. Например, около 24 май. Вероятно ще е същото и при следващите официални празници – 6 и 22 септември.

Тук се заражда и първият голям проблем – културният. Необходимо е да се разбере, че за добро или лошо, в мнозинството си българите имат сантимент към Русия. И този факт трудно може да бъде премахнат. Той не е свързан толкова с геополитическа ориентация, защото България е направила вече своя избор, а с признателност към руските воини за Освобождението на България. Затова и страната ни винаги е била някъде по средата между Запада и Изтока – за разлика от други страни от бившия Източен блок. Това е наша уникална черта, която остава устойчива през годините. Всеки призив или опит за заличаването ѝ, ще продължава да буди реакция (както и става).

Военният фактор

Мнозинството от българските граждани държи на неутралитет на България по отношение на войната в Украйна. И това не е особено учудващо на фона на това, че страната ни почти винаги е гледала да лавира между интересите на Великите сили. Българите не припознават войната в Украйна като своя кауза, но и не я одобряват. Затова не са особено съгласни с военните действия на Путин и нямат против помощта за украинските бежанци, макар и в по-малка степен, отколкото в повечето европейски страни.

Страхът от евентуални военни действия на наша територия са основен движещ фактор за българските граждани. Още повече, когато са намесени и ядрени ракети. Българските власти не успяха да успокоят навреме населението, напротив. Малко след началото на военните действия в Украйна, български граждани започнаха да получават повиквателни от военните окръжия, което създаде суматоха, че се подготвя военна мобилизация. Впоследствие се разбра, че става въпрос за рутинна процедура по обновяване на бази с данни, но спекулациите вече бяха започнали. Оказа се, че и повечето бункери в страната са негодни за използване. По този начин се стигна до момент, в който из социалните мрежи започнаха активно да се коментират цивилни комплекти от първа необходимост при случай на внезапна евакуация заради военни действия.

Затова и идеята за официално изпращане на оръжия и боеприпаси за Украйна срещна остро противопоставяне. Това даде шанс на партии като „Възраждане“ да се възползват от страха на хората и да го трансформират в протестни мобилизации. Зад несъгласието да се изпращат въоръжение и боеприпаси, разбира се, има и още нещо. Българската армия има исторически сакрален образ за българите, а състоянието ѝ днес е критично – липса на модернизация, намален числен състав и слаба боеспособност. Към тях трябва да се добавят и платените F-16, за които стана ясно, че ще се забавят. На този фон, първоначалните призиви да си дарим няколкото останали съветски изтребителя МиГ-29 и зенитно-ракетния комплекс С-300 на Украйна се възприеха като възможност за пълно осакатяване на българската армия и изпадане в зависимост от съюзническите войски, без които няма да можем да извършваме сами защитата на държавните си граници.

Икономическият фактор

Мерките срещу Ковид-19 доведоха до растяща инфлация и повишаване на цените на основни стоки и услуги. Войната в Украйна ги доведе до нови измерения. Европейските санкциите срещу Русия имат своето отражение и върху българската икономика, от което страдат всички – и бизнесът, и трудещите се. Затова правителството предприе различни антикризисни мерки в началото на годината, които вече се оказват недостатъчни. Актуализацията на бюджета, която трябва да внесе облекчение за хората заради икономическите трудности, пък сега е под въпрос заради вътрешнокоалиционни сътресения.

Към всичко това трябва да прибавим и едноличното спиране на газа за България от Кремъл, от която сме зависими. Някои анализатори излязоха с тезата, че ходът на Москва е добър шанс за България да се освободи от руския монопол, дори и с цената на криза и спад в покупателната способност. Звучи добре, но това би било поносимо за хора от определени сектори с високо заплащане, а те не са мнозинство. Затова отчетените високи икономически страхове сред българите са абсолютно основателни. В допълнение, не се предприемат никакви стъпки към увеличаване на минималната работна заплата, което вече изглежда повече от необходимо.

За съгражданите ни не е от особено значение източникът на суровините, а тяхната цена. Затова ако правителството намери приемлива газова алтернатива, това ще намали напрежението в обществото по тази линия. Ако не успее – чакат ни трудни зимни месеци, които могат да прераснат в социално недоволство.

Какво да очакваме?

Изглежда, че противопоставянето между русофили и русофоби в България няма да приключи скоро. Напротив, борбата ще продължи да се разгаря. Поне докато войната продължава.

Икономическите и военните страхове, в комплект с дезинформацията, назидателният тон и клишираните лозунги от евроатлантически ориентираните хора, парадоксално засилват, ако не русофилски, то поне антизападни настроения.        

Понякога страховете за утрешния ден са много по-силни, отколкото ценностните битки. А социалните балони, в които живеем, създават доста често грешно впечатление за света около нас. Неразбирането на страховете на българина наливат в мелницата на русофилските партии. Във времена на несигурност и кризи хората търсят подкрепа във формации, които говорят на техния език и им дават прости обещания. Затова почти цяло едно десетилетие премина под знака на популизма в Европа.

Вашият коментар