Битката за „Ботев“ е битка за неговата идентичност!

Срамната загуба, която „Ботев“ регистрира от градския си съперник, може да бъде „новина“ само за тези хора, които не се интересуват от футбол или пък са латентни привърженици, нямащи отношение и мнение за процесите, съпътстващи живота на жълто-черния футболен клуб, съответно идентифициращи се с него единствено спрямо резултатите на отбора, като краен представителен продукт на същия.

Разбира се, 6:0 е брутално унижение, но това не ни се случва за първи път. Е, вярно, по-болезнено е да паднеш от съгражданите си с такъв резултат, отколкото примерно от Монтана, но статистиката не отчита емоции. И в двата случая са те унизили по един и същи начин.

Впрочем, в същата тази статистика, отчитаща конкретно съперничеството с „Локомотив“ през годините, фигурира и резултатът 7:3. За въпросния мач в градския фолклор се носят легенди, но все пак трябва да отчетем факта, че макар и разгромени, играчите в жълто и черно вкарват три гола. Да, отбелязват ни седем, но все пак някой е имал желание, дори да е бил по-слаб в дадения мач или времеви период, и се е борил, колкото е могъл.

Аз не обичам статистиката, тъй като тя е суха и не съдържа нито емоция, нито послание, нито пък може да провокира към размисъл.

А ботевистката общност има нужда от доста сериозен размисъл и дебат по фундаментални въпроси, касаещи идентичността на клуба, а не на такива, дискутиращи настоящото му управленско, финансово и игрово състояние.

И трите изброени са следствие, а не причина! Колкото по-бързо ботевистите осъзнаят това, толкова по-лесно, макар и не веднага, във времето клубът ще може да се „подреди“.

На „Ботев“ не са му проблем нито настоящите управници – били те в оставка или не, нито оперативното и административно ръководство, нито треньорите и футболистите в мъжкия отбор, нито същите в детско-юношеската школа на клуба, нито разделените фенове. Да, положението е катастрофално във всеки аспект, но изброените също са следствие, а не причина!

Тогава каква е причината?

Ще започна малко по-цветно, за да илюстрирам основния проблем, който стои пред нашата общност, и имащ пряко отношение към съдбата и бъдещето на любимия ни клуб.

Ако се окажете по някаква причина наследници на стар аристократичен замък, изграден като в приказките – с огромни камъни, крепостни стени, красиви кули, а вътре в него всичко е обзаведено с изящни старинни мебели, картини на блестящи художници и озвучен от красива музика, тогава пред вас има само един път – да се грижите, поддържате и развивате наследството си, създадено от вашите предшественици, запазвайки неговата идентичност и уникалност.

Ако обаче с годините стане така – дали заради война, дали заради смяна на собствеността на замъка, дали заради друго, че същият попадне в ръцете на хора, живеещи до този момент в близкото до замъка село, то тогава нещата логично ще се променят.

Тези хора също са харесвали замъка през годините, съзерцавайки го отвън, и са мечтаели в сънищата си как биха искали да живеят в него и да го управляват.  И ето, в един ден мечтата им станала реалност.

Но тогава се появил друг проблем – замъкът вътре, неговият дух бил непознат за новите собственици. Те не го разбирали, не го харесвали и решили да го променят по свой вкус.

Санирали автентичните крепостни стени, надстроили кулите, боядисали в лъскаво стаите, заменили автентичните мебели и картини с шарени и модерни и подменили красивата музика с друга, нетипична за духа на мястото.

През това време стражите в замъка продължавали да го охраняват, без да разберат, че това, което пазили, вече нямало нищо общо с това, което трябвало да опазят. Замъкът съществувал, но вече не бил същият!

Абсолютно същото се случва с любимия ни „Ботев“ Пловдив през годините. Знайни и незнайни „благодетели“, нямащи никаква представа какво всъщност „притежават“ и представляват, подмениха самото ДНК на жълто-черния клуб.

И тук вината е на „стражите“! Защото именно ние, привържениците на „Ботев“, позволихме, а някои дори и съдействаха това да се случи.

Сега спирам с абстракциите и сравненията, защото е важно да си говорим конкретно за проблемите.

В зората на своето основаване, а и през следващите десетилетия, „Ботев“ Пловдив е бил неизменна част от градската тъкан на Пловдив и наистина негова гордост. Поколения пловдивчани, сред тях и множество видни и знакови за историята на града, а и на страната личности, са оставили своя отпечатък в клубната история.

Когато предците ни са успявали да превърнат едно бунище в красив парк-стадион, когато по своя родолюбива инициатива са успели да изградят първия паметник на Христо Ботев в града, когато управляващите футболния клуб и техните съмишленици са демонстрирали възпитание, класа, чест, морал и достойнство, организирайки и подкрепяйки множество благотворителни инициативи, с което са печелили уважението на съгражданите си, именно тогава „Ботев“ е бил автентичен и истински и съвсем логично и заслужено в онези години е бил футболният властелин на Пловдив, донесъл и първата шампионска титла на града.

И макар от онези времена да е минал близо век, именно случилото се тогава трябва да ни бъде за пример и да ни кара да искаме неистово и сега да продължим традициите.

Защо тогава не се получава?

Не се получава, защото поколения ботевисти израснаха в санирания замък, с подменените мебели, картини и музика, управляван от хора, които нямат нищо общо с онзи дух, ценности и морал, завещани ни от миналото.

Не е възможно чалгата, във всичките и форми, да бъде успешен модел за „Ботев“ Пловдив. Просто няма как. Да, моментни проблясъци са възможни, но устойчивото развитие на клуба, опиращо се на базата на историята, е просто невъзможно.

Когато сме стигнали дотам, че името Христо Ботев да бъде само досадна абстракция за управляващите и работещите в клуба, съответно за играчите и подрастващите в школата, няма как да очакваме на терена да видим битка, блясък в очите и защита на емблемата.

Деградацията на футболен клуб „Ботев“ Пловдив е морална!

Ние сме тези, които позволиха клубът ни да се откъсне от корените си и да се управлява от хора, които нямат капацитета и разбирането каква отговорност носят.

В момента „Ботев“ е една продънена търговска фирма, макар и периодично някой да държи патетични речи колко голям клуб сме или новопривлечен футболист да каже стандартните клишета „за мен е чест да съм тук, Ботев има невероятна публика“. И толкова!

Мога да се обзаложа, че 99% от хората, имащи общо с ръководенето на клуба през последните 30 години, не са имали и нямат грам познание върху това какъв точно клуб ръководят.

Вижте колко е просто и същевременно тъжно това, което ни се случва:

Ние се самоопределяме като българи. Като такива, всеки в различна степен, знае или поне е чувал за Хан Аспарух, Цар Борис, Цар Симеон, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Георги Бенковски, Иван Вазов и т.н. и т.н. велики наши предци. Хора, с които се гордеем и чиито завети носим.

Хайде сега, през призмата на нашата клубна история, всеки да се замисли какво знае, как го цени и дали го следва?!

Колко от ръководителите и служителите на клуба са чували или знаят нещо за Стоян Пухтев, Теньо Русев, Никола Щерев – Старика, за Никола Алваджиев, за Недко Каблешков, за Божидар Здравков и стотици други личности, допринесли за това „Ботев“ Пловдив да бъде много повече от футболен клуб?

Далеч по-плашещ е и въпросът дали биха искали да знаят, но отговорът на същия е виден по всичко, случващо се в клуба от години.

Дали сме достойни наследници на морала и ценностната система на тези преди нас?

Дали трябваше Чико да почине, за да му отдадем дължимото, а приживе да го оставим да се лута сам в последните си години?

Дали трябва живите ни легенди да починат, за да не се отнасяме с тях като с паразити и да им отдадем нужното уважение?

Дали трябва да приемаме „Ботев“ да е заложник на политическата или финансова конюктура, само от страх, че иначе няма да съществува? Да съществува кое – „Ботев“ или юридическата му форма?!

Поговорката гласи, че дърво без корен не може. Ние отдавна, що се касае до ръководенето и администрирането на клуба, сме не само без корен, но и без клони.

Трябва най-накрая да осъзнаем истината: „Ботев“ Пловдив е загубил същността си и битката трябва да бъде за нея, а не за това кой колко акции държи или ще държи!

„Ботев“ е фирма единствено в очите на тези, които не го обичат и не го познават!

Разбира се, във времето, в което живеем, футболният клуб трябва да се управлява по правилата на бизнеса, за да може да бъде освен романтика и наслада за сетивата на феновете, но и успешен бизнес продукт.

Само че в нашия случай, пак поради въпросните фундаментални липси, това не се случва и не е ясно дали и при нови собственици ще се случи.

„Продуктът“ с марка „Ботев“ трябва да носи гордост и посланията, включително чисто търговските, трябва да бъдат обвързани именно с онова наследство, за което говоря.

Е как да стане това, когато десетилетия наред на клуба се гледа само през призмата приход-разход? И то поне приходите да бяха повече, но те не са. И не са пак поради същите причини.

Стигнали сме дотам, че след поредния позор, който се лепва на името и историята на клуба ни, ние да се вторачваме отново в детайли, които нямат никакво значение!

Какво значение има дали даден играч е некадърен, даден треньор не става и т.н., като това е следствие, а не причина?

От години покрай нашия клуб привържениците спряха да говорят за Футбол. Непрестанно се обсъждат заплати, трансфери, неустойки, дългове, мениджъри, кражби, измами, шуробаджанащина, аматьорщина, незаинтересованост и безхаберие.

Непрестанно се появяват „спасители“, които след всяко поредно „спасяване“ правят така, че клубът да пропада все повече в бездната. Но те не са виновни! Виновни сме всички ние, защото не сме изготвили един Кодекс на честта, който да бъде наложен като закон в този клуб и всички да се равняват по него!

Ако ние успеем да направим така, че Замъкът да бъде замък, а не увеселително заведение, тогава всеки, идващ в него – дали местен, дали гост, дали турист, ще влиза вътре с уважение, с внимание и с респект. В противен случай ще бъде шумно място за ракии и салати, но тогава не бива да очакваме нищо повече от сметката!

А сметката вече я плащаме!

Плащаме я вече 8 години да сме без стадион и цяло едно поколение пловдивчани да не са стъпвали на „Христо Ботев“!

Плащаме я и буквално, защото само през последния месец се наложи  ботевистите да съберем над половин милион лева, за да оправяме бакиите на същите тези, които не знаят какво е „Ботев“ Пловдив, но много държат да го управляват!

А ще има и още да плащаме, защото „изчистения от дългове“ и „спасен“ клуб всъщност има такива и те тепърва трябва да се покриват.

Единственият светъл лъч през последните години беше демонстрираната от обикновените хора любов към „Ботев“ по време на кампанията за изкупуването на поредния клубен дълг.

Какво по-чисто и истинско от това да видиш как дете дарява спестяванията си, за да го има „Ботев“? Да видиш как беден пенсионер си купува с мизерната пенсия билет и тениска, за да подкрепи детската си любов?

И това прави негодуванието ми към онези, чието его, лични интереси и липсващ капацитет докараха клуба до тук, още по-огромно.

Запомнете!

Само връщайки се към изконните клубни ценности, можем да създадем пред „Ботев“ бъдеще! Не моментно, свързано с изсипана в касата кесия с жълтици или с помпозен трансфер на популярен футболист, а такова, което да върне нашата изцапана и захвърлена в ъгъла идентичност!

В противен случай, когато Общината, а не тези, които трябваше да го направят, построи новия стадион „Христо Ботев“, чалгата ще продължи.

Просто ще бъде по-луксозна и лустросана!

А „Ботев“, истинският „Ботев“, отново няма да го има!

Коментари (1)

  1. Много добре казано, трудно изпълнимо и на практика невъзможно, ако всички тези хора останат в управлението на този славен клуб. Жалко за Пловдив! Жалко за Ботев! Жалко за българския футбол!

    Отговор

Вашият коментар