Блокирахме Македония! Е и?

Забелязвам, че много колеги историци и анализатори от различен спектър задават подобен въпрос. Надигат се гласове, че това е огромна грешка, автогол, удар върху собствения ни имидж, че не може да се определя на суверенна държава, чийто суверенитет ти пръв сам си признал, каква да бъде нейната външна, вътрешна, образователна политика и това какво да се пише по медиите. Това наистина са аргументи, които звучат смислено, но…

Тези хора забравят, че колкото и да живеем във време, в което националните държави и политики изглеждат анахронизъм, все още далеч не е така. Коронавирусът показа и показва, колко могъщи ресурси притежават държавите, когато решат да пречат, заграждат и възпират. Естествено че това се отразява повече на хората и по-малко на вируса, но фактът е налице. Националната държава и въобще държавата не е отживелица и от нея има смисъл. Наистина би било прекрасно да загърбим различията със С. Македония и да заживеем единно в рамките на ЕС, но антибългарската истерия в политиката и медиите на въпросната държава е вредна както за нас, така за ценностите, които ЕС се опитва да прокарва като общи за цялата му територия и население. Нима езикът на омразата трябва да се толерира? Нима цял един народ – един от най старите на континента и със сигурност с най-старото непроменяно държавно име, трябва да търпи обидите на друг, като при това последните са абсолютно безпочвени и почиващи на исторически и всякакви други фалшификации.

Част от политиките на всяка държава е развитието на науката. Голяма част от развитието на науките, насочени към миналото в С. Македония почиват на откровени измислици и лъжи. Това в настоящия век в цивилизована Европа не може и не трябва да се търпи! В договора за приятелство от 2017 г. залегнаха действията на двустранна научна комисия за регулиране на спорните въпроси. Комисията очевидно трябваше да бъде международна, за да лъсне изцяло истината. Из социалните мрежи напоследък е много активен някой си македонски политичар Петър Богоевски (нарочно изписвам имената му по исторически правилния начин), аз наскоро го блокирах и отправих публичен призив да не се споделят глупостите му. Неговата войнстваща позиция и бих казал простотия стигна до там, че да злослови за вече починал човек – вечна му памет на Божидар Димитров. Македонецът наричаше българските исторически аргументи с името БОЖИДАРИЗМИ и критикуваше научното ниво и работата на покойния колега. Да, Божидар Димитров наистина е трън в очите на такива хора и съм убеден, че ако гледа отгоре, той е щастлив, че е изпълнил мисията си на учен и българин, но по-интересното е, че всъщност той от години беше излязъл от полето на най-високата академична наука, за да защитава и разпространява българската кауза. На ясен и разбираем език, какъвто често в академичните среди липсва. Та това македонстващо сръбско и югославско мекере оскърбяваше Божидар Димитров именно, че не бил сериозен учен. Точно тук се явява нелепостта – македонците нямат аргументи дори срещу популярните български издания. Разбира се, веднага трябва да се каже, че Б. Димитров по македонския въпрос никога не е допускал изхвърляния и преувеличения. Доста години, докато беше жив, той бе обявил награда от един милион лева, за този, който докаже македонския произход и самосъзнание на цар Самуил. Такъв човек тогава не се намери. Интересно къде е бил и Богоевски.

България в никакъв случай не трябва да допуска да ѝ се извиват ръцете по македонския проблем. Тук нещата трябва да бъдат безкомпромисни. Обвиненията в непоследователност просто не издържат. Това, че най-различни български политици и правителства години наред са работили за развитието на евроинтеграцията на Македония не може да означава приказка без край. Големият български политик, произхождащ от Ресен, Македония – Андрей Ляпчев, отдавна е влязъл в историята с фразата „со кротце, со благо… и со малце кьотек“. Дотук бяха кротцето и благото, сега очевидно идва кьотекът. За съжаление ще пострада огромното мнозинство от хората в С. Македония, които никак не са въвлечени до такава степен както политическия и изобщо административния елит в антибългарските настроения, но националната политика понякога изисква и това. Защото нашият, българският национален интерес е в тази насока – да не се допускат подигравки и фалшификации с родните история, идентичност и език. Не случайно най-големите съвременни български учени стоят твърдо зад тази политика. Поне 20% от съвременните българи са с македонски корени. Те какви са по народност, какви са били техните деди? Защо са избрали да дойдат именно в България?

 Съвсем на място идват укорите за предизборен ПР, за това, че с възпирането на С. Македония продължава бизнесът с българското гражданство, но това са по-скоро странични фактори. Просто не мога да разбера следното – при положение, че от години се хвърлят обвинения в липса на отстояване на национални интереси и политика, а сега всичко това е налице, идват и немалко критики. Техният адрес е ясен – леви, неолиберални кръгове, финансирани отвъд Атлантика не толкова поради друго, а в името на доктрината „разделяй и владей“, разбира се има и други: Българското общество в такива случаи се показва като демократично и се явяват хора, които са решили да се направят на интересни и да привлекат медийното внимание. Самите медии като български такива обаче би било добре също да имат последователна позиция по въпроса. Положението в момента е близко до това, което в шахмата се нарича цугцванг, но то е много повече за истеричните наши съседи, отколкото за България. В никакъв случай не трябва да се отстъпва от твърдата позиция. Меката и диалогичната вече си каза думата. Добре би било обаче критиците и отрицателите на българската официална, а в случая и национална позиция, да млъкнат или да насочат изявите си към северомакедонските медии. Там ще ги приемат с отворени обятия, може и да изкарат нещо допълнително. Тази държава никога не е пестила средства за изграждането на фалшивата идентичност на своите граждани. И резултатът се вижда – цял един народ е надъхван, срещу България и българите. Кръв срещу кръв, плът срещу плът! Времето разделно е дошло и всеки трябва да избере страна, но мостовете винаги могат да бъдат изградени отново. Точно за най-близките роднини са характерни шумните и крайни раздори, последвани от сърдечни и топли сдобрявания.

Вашият коментар