Призивите, че Трети март не трябва да бъде национален празник стават все по-настойчиви. Бях забравил доскоро, но преди година съм писал доста дълъг материал за несъстоятелността на такива твърдения, така че няма да преповтарям доводите от тогава, а само ще ги допълня с оглед на актуалната вътрешна и външна политическа и, за съжаление, военна обстановка.
Напълно човешко и разбираемо е възмущението срещу агресията в Украйна, което у нас отприщи отдавна таени русофобски чувства. Всъщност обаче голяма грешка е да се прилагат съвременни критерии и отношение към събития и процеси, случили се в миналото. Съвременната руска държава има много малко общо с Руската империя от времето на Освобождението. Разбира се, имперските ѝ амбиции са налице и преди и сега, но времената много са се променили. Най-малкото, макар и леко off topic – Украйна тогава е интегрална част от държавата и почти на никой не му идва наум, че може да се обособи в друга самостоятелна.
Наистина в честванията на този ден русофилството, което върви винаги у нас ръка за ръка с русофобството, нерядко идва в повече и може би точно това трябва да се ограничи като непосредствен резултат от Путиновата „операция“.
Трябва, например, да се преустанови мантрата за загиналите руски, белоруски, украински и кой знае защо финландски войни. Разбира се има множество такива, но в многонационалната Руска империя живеят десетки народности и или трябва да изредим всичките, или да не го правим частично.
Съвсем наскоро четох в официално издание на Руското главно командване списък на загиналите от 7 ревелски пехотен полк при Плевен. Ревел е старото име на столицата на Естония – Талин. В тях не видях нито едно естонско име, които, както е известно, ясно се отличават от славянските, за сметка на това обаче между една четвърт и идна трета от жертвите имаха мюсюлмански имена.
Къде е почитта към тези хора, а е твърде възможно някои от тях да са и от Казанското ханство, наследник на Волжска България. При всички положения, това е не особено известен факт – че в Освободителната за нас война са воювали и мюсюлмани срещу мюсюлмани. С други думи – има много митология и неясноти, но дебатът трябва да е насочен към тяхното изясняване, а не към промяна на датата, защото алтернативите също далеч не са безспорни.
С какво да заменим Трети март? Денят на Търновската конституция, многократно потъпквана и поругавана, на всичкото отгоре засягаща една малка част от българските земи, изключваща и Източна Румелия. В тази връзка Съединението изглежда по-подходящо, но и неговото осъществяване е твърде далеч от националното единство и санстефанския идеал. Много земи на днешна Южна България остават под османска власт и са освободени чак през 1912 г. Независимостта? Признаването на суверенния статут на България става възможно именно с подкрепата на Русия, която, образно казано, плаща сметката, опрощавайки стари контрибуции на Османската империя от времето на както е модерно да се казва сега Руско-турска операция през 1877 – 1878 г.
24 май? Това е ден с международно значение, празник на културата, книжовността, духовността – ценности, които заслужават специално отношение, но те не могат да бъдат така изконно свързани с родолюбието и националните символи както денят, в който след половин хилядолетие българската държавност е възстановена и това увенчава с успех усилията на българското възрожденско общество. Това е рождения ден на Третата българска държава.
Вие не празнувате ли вашия и този на децата ви? И ги празнуваме, без значение какво е детето. Дали е на самотна майка, или крепко свързани родители, дали е здраво, или болно (не дай Боже), дали е вундеркинд, или двойкаджия. Като станете възрастни, без значение дали сте милионери, професори, генерали, шоу звезди, инфлуенсъри, или сте обикновени бачкатори, дори социално слаби – пак си празнувате рождения ден, нали?
Честит рожден ден, България! Бъди силна и мъдра в тези тежки времена! Нека всички, които се определят с твоето име бъдат здрави, добри и човеколюбиви! А децата им да имат богати родители.
За автора
