Един ден на „Градини и паркове“ или как се бичи „Айляк“

Всички сме чували вица, в който испанец попитал пловдивчанин какво е айлякът, а нашенецът отговорил, че е същото като сиестата, но без излишното напрежение.

Сетих се за него, след като тези дни имах съмнителното  удоволствие да наблюдавам с очите си как работи екип на общинското предприятие „Градини и паркове“, ангажиран с окастрянето на уличните дървета и оформянето на короните им.

Беше забележително преживяване, което ме накара да се усъмня в кой век живея, та реших да не бъда егоист и да споделя видяното.

Сутрин. Пристига бус с вишка и още един, теглещ прикачена дробилка за „смилане“ на вече отрязани клони. Работниците, включително шефът на бригадата и отцепката от „общинска охрана“, наброяват около 10 души. Работният процес започва със стандартната суматоха „на кой е тази кола?“, тъй като паркиралите по улицата явно не са видели облепените с хартия и тиксо дървета с предупреждение да се освободи пространството за работа.

Минава известно време и в крайна сметка работният процес започва. Сега, тук е важно да се отбележи, че средната възраст на бригадата е 60 +, което си личи не просто визуално, а и по начина, по който работниците се движат. Бавно, тежко, отегчено и уморено. Напълно съзнавам, че въпросното описание е следствие на личното ми възприятие, но дали съм прав ще оставя на читателите да преценят в следващите редове.

Нейсе, започва се работа по първото дърво. Важно е да се знае, че въпросните дървета не са с размерите на вековни секвои, нито пък на което и да било от тях се извършва дейност, различна от премахване на израстнали клони.

Човекът на вишката включва мототорния трион, отрязва около десетина израстъци, след което бусът се премества към второто дърво. Там неговата работа спира, докато бригадата на дробилката мята в нея падналите клони от първото. Рутинна работа, нищо извънредно ще си кажете и ще бъдете прави.

Започва работата и по второто дърво. Картинката се повтаря – човекът с триона отрязва израстъците и точно, когато очаквам дробилката да включи за втори път, работата спира. В началото не схващам каква е причината, но после, съдейки по появилите се хотдоци, разбирам, че явно е дошло време за почивка. Първо се усъмнявам, че е възможно да са се уморили от направеното до момента, после решавам, че си имат график и просто е дошло времето за нея. Няма лошо.

Почивката протича по следния начин: хапване, сядане в бусовете или на столче (част от работния инвентар) на тротоара и…в някакъв момент бригадата се отнася в дрямка. А то как да не те откара на дрямка наистина. Слънцето припича, точно си хапнал, човещинка си е.

Не помня колко време минава, но в някакъв момент екипът се осеферва. Поизправят се хората, запалват по цигарка, попреместват багажериите към третото и четвъртото дърво.  С тях се случва вече отработената схема – вишка-трион-дробилка.

След като и четвъртото дърво бива окастрено и дробилката си свършва работата, бригадата си събира партакешите и си тръгва. И нормално…вече е станало късен следобед.

Та така, толкова за един работен ден! Четири дървета! Разбира се, ще си кажете, че едва ли на въпросната улица е имало само четири дървета и ще бъдете напълно прави. Но да не ставаме дребнави…времето е в нас и ние сме във времето.

И сега ми се въртят в главата няколко въпроса:

Ако работата по четири дръвчета отнема един работен ден на близо 10 души, колко работни дни и хора ще са нужни, за да се „обработят“ дърветата в целия град?

Какво би се случило, ако в „Градини и паркове“ заработят млади и пълни с енергия и мотивация за работа хора? Дали за същото време, вместо четири, биха могли да се обработят 40 дървета?

Има ли начин познатото „ден да мине, друг да дойде“ да бъде изкоренено от общинските служби, без значение дали с по-високо възнаграждение или с по-качествен контрол?

Съвсем умишлено не съм онагледил този материал със снимки, нито ще споделя името на улицата, на която се развиваше действието. Нямам за цел да причиня лошо на хората, работещи в предприятието, защото и без това вината не е тяхна.

Просто видяното ме кара да си мисля, че няма да има никакво значение дали „Градини и паркове“ ще имат нова техника и дали ще им се асфалтира базата, ако стилът на работа носи порядките на едно отминало време, в което важеше правилото „Бързата работа – срам за майстора“.  

Точно поради тази причина стотици пловдивчани чакат с години след подаден сигнал някой да дойде и да им реши проблем с дърво, което е опасно, изсъхнало и т.н. И ще продължат да чакат, защото с това темпо на работа няма как да бъде различно. Да, вън от съмнение е, че в общинската структура има недостиг на техника и кадри, но „айлякът“ е видим и той няма общо с изброените липси.

Забележка: Снимките са илюстративни

Вашият коментар