#ГолатаИстина : Порнография срещу изкуство

Ако на боксовия ринг изправим порнографията и изкуството, кой ще надделее? Най-лесно можем да отговорим, че е субективно. И няма да сгрешим. Докато за едни „Давид“ на Микеланджело е шедьовър на ренесансовата скулптура, за други статуята може да е пошла и непочтена. Но като изследователи е вярно да започнем от дълбините на понятията и с какво те боравят.

 Правим ли разлика между съблечено тяло и голо тяло? В английския език думата съблечен (naked) означава без дрехи и донякъде предполага неудобството, което голяма част от хората изпитват от собственото си тяло. Голотата обаче няма вложен такъв културен смисъл, а думата nude е наложена като понятие в английския от някои критици в началото на 18 век, за да акцентират над голотата като обект на творчески интерес, основно в контекста на живописта и скулптурата.

Всъщност това, което се запазва от античното изкуство и после Ренесансът съживява е именно голотата. През годините настъпва отдалечаване от митологията, от рицарските доспехи. Единствен оцелял: голото тяло. И да, голото тяло е форма на изкуството.

Статуя на фавн, Алфонс дьо Жизор, 1864г., Люксембургската градина

Сексът и изкуството си съжителстват от дълги времена. В модерния свят голотата е навсякъде, през годините са създадени много творби на изкуството, подчертаващи човешкото тяло, но ние ги идентифицираме като изкуство. Какви са разликите?

Може би е важно да направим още едно етимологично разграничение. Сензуалността не винаги е сексуалност и сексуалността не винаги е сензуалност. Знам, че и двете думи са чуждици и са близки по звучене, но макар и сходни, дефинициите им се различават. Сензуалността е човешката способност да изпитва приятни усещания чрез сетивата си – осезание, обоняние, слух, вкус и зрение. Да опиташ любима храна или да усетиш мократа трева докато вървиш бос. Това са сензуални преживявания, които не са свързани с еротична или сексуална възбуда.

Това разграничение обаче не е съществувало през по-голямата част от историята и през определени периоди голотата в изкуството се е възприемала за непочтена или дори пошла. През 19 век при създаването и първото изложение на картината „Олимпия“ на Едуар Мане висшето общество било скандализирано от това изобразяване на сексуална работничка, на истински човек, когото разпознали като техен съгражданин. Това, което предизвикало истински фурор в аристокрацията, бил предизвикателният поглед на Олимпия. И за първи път тя не била перфектна. Не била Венера Милоска, а реална личност. Без дрехи.

За този скандал ще си говорим скоро по-подробно в рубриката.

„Олимпия“, Едуар Мане, 1863г., Музей д‘Орсе, Париж

В Америка през 70-те творци като Анди Уорхол и Робърт Мейпълторп използвали сексуалността като част от провокацията на своето изкуство. При тях границите между двата термина наистина се размиват. Уорхол е снимал сексуални филми, както и е създал серия от картини, изобразяващи полов акт или полови органи. Робърт Мейпълторп включвал във фотографските си изложби човешкото тяло в пълния му сексуален заряд.

И точно тук трябва да поставим линията – изкуството се отнася до секса, но порнографията е секс. През призмата на изкуството ние можем да разглеждаме сексуалността, а порнографията може да се разглежда като нейната демонстрация. Изкуството е бинокъл към естеството на сексуалността, а порното е надничане през ключалката.

Важна е целта зад създаденото произведение. За порнографа търсен отговор е сексуалната възбуда, а творецът търси красотата на формата, щрихите, светлината и сенките, често цели емоционална реакция у наблюдателя. Естествено, възможни са субективни интерпретации, но хората, стоящи зад двата обекта, често имат различна целева аудитория. Важни са, разбира се, и културните особености, както и религиозният фактор.

В съвременното изкуство се появяват все повече примери на смесване между двете понятия. Фотографът Спенсър Туник документира голи тела на обществени места, често композициите му са мащабни със стотици голи хора в тях. През 1994г. снимал 28 голи хора пред сградата на ООН в Ню Йорк. По-късно в интервю той споделил, че това било повратна точка за самия него като творец: „Всичко започна там, работата ми от просто фотография се превърна в фотографски инсталация и пърформънс.“ За него са правени няколко документални филма, а в момента той продължава да твори, пътувайки из САЩ и света. Ето и най-скорошния му проект:

Кампания „Всички заедно“, Спенсър Туник, 2020г., Лондон, из www.spencertunick.com

Друг показателен пример за колаборацията на изкуството и секса е арт инсталацията на Трейси Емин – “Всички, с които съм спала (1963 – 1995)“. Тя представлява палатка с имената на 102-мата, с които е споделяла леглото си през живота си дотогава. И не, не е имала 102-ма сексуални партньори, а това включва и хора, до които просто е заспивала. Като творец Трейси Емин се вълнува от теми като сексуалността, пола, пристрастяването и психическото здраве. Най-известна е с арт инсталацията си „Моето легло“, където изобразява как е изглеждало леглото и в един от най-тежките периоди на нейния живот.

Всички, с които съм спала (1963-1995), Трейси Емин, 1995г., Галерия „Саатчи“

Много по-провокативна е изложбата на Джеф Кунс„Създадено в рая“ (1989г.), където той представя фотографии, постери и скулптури на себе си и италианската порноактриса Илона Сталър, позната тогава като „Цичолина“. Стилът на изложбата граничи с кича заради използването на ангелски пера, ярко розово, надуваеми зайчета и други. Но е предизвикателство за зрителя да изследва тънката граница между порнографията и изкуството.

„Създадено в рая“, Джеф Кунс, 1989г., Галерия Тейт, Лондон, Обединеното кралство

Конкретно на българската сцена можем да открием все повече актови фотографи, които се занимават със създаване на изкуство чрез голота.

Голотата не е срамна. И не е нужно да бъде винаги сексуална. Напротив, ако знаеш как да го използваш, естественият вид на човешкото тяло може да събуди емоции от целия спектър и тук идва ролята на твореца. Доказателствата са много, но за да се убедите, можете да гледате филмите на Ларс фон Триер, след което да отделите време на тийнейджърската драма „Секс образование“ (2019г.), да разгледате книга за ренесансовото изкуство или просто да отворите инстаграм. Но това е друга тема за разговор. Дотогава търсете истината в голотата и голотата в истината.

Вашият коментар