In calumniam*

Смятах да се откажа за известно време да пиша по въпроси, свързани с футболната действителност, защото, образно казано, достатъчно се набърках в тях, но се получи своеобразна верижна реакция – веднъж тръгнал, процесът няма как да бъде спрян, докато не приключи сам. Предният, публикуван от мен материал за ранната история на футбола в Пловдив, беше замислен като опит за извинение на засегнати от писаното от мен хора, чийто труд в иначе справедливия си гняв, предизвикан от други, напълно неуместно съм неглижирал. Когато обаче сложих точка ме обхванаха притеснения, че заради дълбокото недоверие, което цари между привържениците на двата големи пловдивски футболни отбора, не е времето да отправям такива думи, които могат да се изтълкуват не толкова като извинение, а по-скоро отстъпление и замазване на положението. Реших да изчакам ответната реакция на авторите на книгата „Оттук започва любовта“ и тогава да изложа цялостно мислите си. Предварително знаех, че такава предстои. Тя вече е факт на стените на Фейсбук профилите им и само мога да изразя уважението и почитта си към тях – интелигентни, възпитани и уравновесени хора, които дълбоко съжалявам, че замесих, макар и до голяма степен неволно. С изказването по начин, който може да се тълкува като обиден или най-малкото пренебрежителен за книгата – голяма по обем, съдържателна, интересна и хубаво направена полиграфически, напълно очаквано засегнах авторите, а и много други. Казвайки „напълно очаквано“ обаче се имат предвид последствията. Тогава не съм го очаквал, не съм се и замислял, най-малкото защото това беше един незначителен елемент от цялата статия, без който тя напълно спокойно може да мине и нямаше да загуби нищо от своята аргументационна стойност.

Въпреки че това до голяма степен е минало и за щастие отношенията ми с двамата колеги са изчистени, верижната реакция продължава. Моята статия срещу обвиненията във фалшификация беше насочена към мислещите и интелигенти хора и се радвам, че такива го разбраха. Пример за това е авторът, сезирал музея за съучастие в подправяне на историческата истина и който към съобщението си беше прикачил опуса с „папагалския правопис“. Той прати ново с извинение. Така най-пряко замесените страни изчистиха отношенията и недоразуменията, при това в голяма степен публично, но воплите продължиха и то от страна съвсем неочаквана за мен. Появи се клеветник на такава трудова позиция, че би следвало да внимава какво разпространява. Но тъй като очевидно не го прави, целта е ясна – продължаване и задълбочаване на разправиите.

Ще запазя името на този субект в тайна, не защото му дължа нещо от благоприличие или възпитание, каквито, нескромно, но все пак считам, че притежавам, а защото не желая да оскверня клавиатурата си. Тайната обаче ще е публична – нещо като името на река, което започва с Д и завършва на -унав. Въпросният е по професия спортен журналист и работи в печатна медия с име на реката, която минава през втория по големина град в България. Без изобщо да го познавам, той разпространи ето какви обидни за мен квалификации:

„Сукарев суче. Мазно. Май някой е взел кинти от добронамерени (доколкото е възможно) жълти фенове с обяснението, че е намерил неопровержими документи за ранното създаване на Ботев, което впоследствие се оказва очеизбождащата шарлатания и мародерство с историята, и много го е хванало шубе този някой, когато е разкрита несъвместимата с „документа“ граматика, че ще трябва да се прави ресто…

Жалко, че сериозна институция като регионалния исторически музей също е нападната от калинки. При това жълти.“

Това е текст в неофициален носител на информация, който не е изпратен до мен, но е достатъчно широкодостъпен, за да бъде публичен. Градът не е голям и добрите вести идват бързо. Името на автора ясно се чете, защото ползва личния си профил. Разбира се, той не ме е уведомил, не е потърсил моите мнение и разрешение, макар че преди да ми стане ясно омразното му отношение не бих имал нищо против да разговарям с него, да дам интервю или да изложа при желание мнението си за документите. Крайно непрофесионално за човек, който си вади хляба с журналистика. При това спортна.

Държа да споделя и друго. Защо бях обвинен за фалшификатор и застъпник на „папагалския правопис“? Защото застанах с лицето си навсякъде, както правя и в MediaCafe. Много ми се иска да знам дали извън качеството си на фен в професионалното си поприще моят клеветник винаги подписва своите статии, особено тези за очевидно ненавистния му жълто-черен клуб? Съвсем пресен пример е една от събота, трети юли, в която прозира силно негативно отношение, но е анонимна. Ще е интересно дали ще се намери човек, който обосновано да обвини мен в същото отношение към „Локомотив“ Пловдив, вербално или писмено, въпреки че не съм професионален журналист. Не мога да твърдя на сто процента кой е писал материала, но като се има предвид лъхащия от нея негативизъм, авторството по неговите думи ми се струва „очеизбождащо“.

В случая обаче далеч повече ме интересува да попитам следните неща: Застава ли представителят на четвъртата власт зад обвиненията си, че съм взел пари от някого (очевидно визира мен); че представените документи (Кои? Всички?) са „очеизбождаща шарлатания“; че в тази връзка сега трябва да връщам парите; и най вече, че съм „калинка“ (т. е. заемам трудови правоотношения с неподходящо образование)? Тук обвинението във фалшификация се затвърждава, защото „калинките“ обикновено правят така с дипломите си. „Жълта“ ще го преглътна, но защо калинките, налазили музея, са в множествено число? Значи се хвърля обвинение и към ръководството на музея, което отговаря за кадровата политика, а тъй като в административно отношение институцията се ръководи от община Пловдив, значи и към нея. Една скоба: в анонимния материал същата институция е атакувана като прекалено загрижена към „Ботев“ и пренебрегваща другия голям пловдивски клуб. Съвсем услужливо се забравя, че комплексът на Лаута също е общинска собственост и не се плаща стотинка наем за него; че даже се развива търговска дейност с платен паркинг и заведения – напълно незаконно; че въпреки това същата тази община плаща и осветлението, може би и други консумативи. Аз имам материал по-въпроса, но в него извеждам кусурите и на двата клуба, без да показвам пристрастия и без да е подписан от медията, която го тиражира. Затварям скобата.

Ще ми бъде много интересно и на какво основание съм обвиняван в липса на историческа компетентност. От 2000 г. съм магистър, от 2009 г. доктор по история; от 2013 главен асистент. Научната степен ми е присъдена от Специализиран научен съвет по Нова и най-нова история, състоящ се от най-големите учени историци в страната в тези области; имам над 40 публикации в научната периодика, които се рецензират и одобряват от редколегии тесни специалисти; автор съм на четири научни монографии. Тази научна продукция отговаря на критериите за доцент, дори за професор, академични длъжности които по независещи от мен административни и организационни причини засега не мога да заема, но това не ми пречи да работя, пиша, участвам в редактирането на научни списания, научни и приложни проекти. Направил съм десетки музейни изложби, изнасял съм беседи пред хиляди музейни посетители; обучавал съм хиляди ученици и студенти. И изведнъж се появява от някъде някой (за мен Никой), който до такава степен живее на гърба на лишени от здрава логика празни страсти, че увлечен от тях и започва да словоблудства срещу сериозен човек и институция. Срам! Знам много добре какво е да си именит пловдивски журналист, защото покойният ми баща беше такъв. Това е важен публичен имидж, който задължава. Такива хора трябва да внимават какво пишат и говорят, защото компрометират СЕБЕ СИ. Нямам нищо против футболните фенове и футбола, защото и аз съм такъв, но когато фенството ти пречи да бъдеш сериозен човек и професионалист, значи има проблем!

С нетърпение очаквам моя обвинител или направо клеветник, така словоохотлив във виртуалното социално пространство, да не вземе да се скрие някъде. Може би в местоработата му трябва да се замислят имат ли нужда от професионалист, който проявява така отявлена едностранчивост и клевети невинни хора. Разбира се, в Пловдив има и „жълти“ журналисти, но аз поне не съм чул и видял някой от тях да използва такъв език.

Дълбоко съжалявам, че се забърках в такива недостойни отношения и ако знаех, че нещата са толкова опорочени, не бих го направил или поне бих внимавал повече. Топката обаче отдавна не е в моето поле. Очаквам отговор на поставените от мен въпроси!

In calumniam – срещу клеветата, латински език.

Забележка:

Чл. 147. (1) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. – ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. – ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с глоба от три хиляди до седем хиляди лева и с обществено порицание.

(2) Деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления.

Вашият коментар