Майсторът на перото и сабята

Ти гледаше бледен в бъдещето скрито.

Ти се вреше дръзко в миналото срито

и оттам влечеше кат победен знак

векове от слава, затулени в мрак,

за царе, юнаци вълшебни преданья,

обраснали с плесен старинни сказанья;

твоят орлов поглед виждаше навред

от българска слава останки безчет

и в тъмна ни древност, бездънна провала,

ти вкарваше смело вселената цяла.

Нищо невъзможно за теб не оста.

ти даваше образ на всяка мечта.

Из стихотворението на Иван Вазов, „Раковски“. Епопея на забравените. Пловдив, 1883 г.

Често срещани оценки за научното наследство на Раковски в изследвания от близкото минало са, че то е наивно и романтично, но може да се каже, че те не вземат предвид контекста на епохата. Самият Раковски живее във времето на върховото развитие на романтизма, който освен върху изкуството оказва голямо влияние и върху хуманитаристиката. Той е забележителен ерудит и то отговарящ на критериите за европейския образец на тогавашния интелектуалец, не ориенталския, и съвсем естествено не може да се ограничи в полето на една наука. Езикознание, етнография, история са само основните направления. От тях Раковски навлиза в техни многобройни разклонения – семантика, етимология, историческа лингвистика, сравнителна лингвистика; изворознание, антична, средновековна и нова история на българските земи с поглед към институции, етнически и обществени групи, селища; археология, нумизматика, епиграфика, дипломатика. Проучванията му върху народната материална и духовна култура са актуални и днес и в тях не може да се намери и сянка от „наивност“.

При Раковски няма нищо случайно. Той има завършен собствен изследователски мироглед, придобит в следствие на целенасочени, упорити, дългогодишни проучвания. Винаги се аргументира с източници, които обикновено посочва на чужд жив или мъртъв език, превежда изцяло или резюмира, анализира, дискутира и критикува. Отдадеността на националната кауза личи на всяка крачка, но това е неизбежно – научните занимания са подчинени на нея. Въпреки тази предпоставка за необективност, в полето на българската наука Раковски е пръв в много отношения – обръща внимание на античната история – на траките и други древни народи, които счита за българи. Лансира теорията за индоевропейския произход на българите, което съвременните изследвания до голяма степен потвърждават. С методическите си наставления за това как трябва да се изследва миналото прави истински прелом в това отношение.

Изследователската работа на Г. Раковски е по-слабо позната на днешното българско общество заради революционната му дейност, а те са неделими като двете страни на монетата. Водещият изследователски метод на Раковски е този на езиковото проучване. С него той анализира както историческите извори, така и народните песни, думи и изрази от говоримия език. Раковски е убеден, че изследването на езика е ключът към българското минало. За съжаление краткият му живот и многостранните политически, революционни, публицистична, дипломатическа и прочие дейности слагат своя отпечатък. Почти всички негови произведения са замислени в няколко части, но приживе излизат само първите от тях; някои са издадени посмъртно. Дори и в излезлите на бял свят нерядко личи прибързаност и прескачане от тема в тема, период в период. Въпреки това обаче, мащабите на мислене и визията на Раковски се отразяват и в програмирането и очертаването на насоките на развитие на бъдещите проучвания на българското минало. Ето някои извадки от тях:

Всякий учител или учен що-годе Българин да опише именование своего месторождения, и ако му е възможно с няколко си исторически обяснени, как то и имена на окръстния места своего месторождения, на гори, реки, планини, могили и проч. За това може всеки да се помогни и поведе от попредания що са се съхранили между народу.

Стари образи – ликове, ако са се съхранили с надписи и стари по камение надписи, на какъв и да са язик, да се извадят навярно как то се нахождат.

Ръкописи черковни и исторически на кожа или книга писани да се удирят прилежно.

Показалец или ръководство как да си изискват и издирят най-стари черти нашего бития, езика, народопоколения, стараго ни правления, славнаго ни прошествия и проч. Одеса, 1859, с. 22–23.

Показалецът е истинска програма за развитие на научното знание за миналото на българския народ и излиза далеч извън границите на етнографията. В него се засягат почти всички периоди – от античността до съвсем близкото минало или дори съвремието на Раковски – Кърджалийските времена, Гръцкото въстание и Велчовата завера. Обръща се внимание на всички видове домашни източници – документални и епиграфски, включително и на османските. За изучаване на категорията повинно населения, позната като войнуци; също и на запазилите езика и традициите си потомци на ислямизирани българи, със съхранени старинни обичаи в по-чист вид. Отправя се призив за целенасочено изучаване и събиране на документалното наследство; да се изследват традициите на местното самоуправление, гражданското съдопроизводство, стопански живот, описание на училищата, черковното управление; на живота и заслугите на „знаменити Българи, кои са съдействували в развитие народнаго духа“. И още много други. Разглеждат се всички елементи от всекидневието на българския народ – описани с перото на тънък познавач в най-малки детайли. Навсякъде присъства желанието да се изтъкне българското. Когато, например, описва сушените и опушени свински бутове и рибици, приготвяни в българските домове, Раковски заключава, че те „не са по-долни на вкус от францушки жанбони и съсисони“.

Георги Раковски е планета, дори вселена. Двестагодишнината от неговото рождение през 2021 година е повод не само да научим повече за него, но и да направим така, че никога да не го забравяме. Защото е първи, основополагащ; притежава завидни качества и умения, които биха му осигурили спокоен и богат живот, но не се поколебава да ги изостави в името на любимите му български народ и Отечество. Защото не оставя деца, семейство и дом, но става баща на модерния български национализъм, воювайки за каузата еднакво добре както със сабята, така и с перото.

Вашият коментар