Позволявам си да започна материала с перифраза на крилатата фраза на Бил Клинтън, отправена към ошашавения му опонент Джордж Буш преди трийсетина години, тъй като бих отправил подобна реплика към всеки, който не иска да разбере, че образованието е най-важната стъпка за решаването на голяма част от жизненоважните проблеми на България – демографски, икономически, социални.
Наскоро след една публична презентация ме упрекнаха, че всъщност образованието е отговорно за демографската криза, защото хората учели, работели, правели кариера, вместо да правят деца. Разбира се, въпрос на гледна точка е. Факт е, че в цялата човешка история неграмотното, като цяло, население е правело по много деца и също така е факт, че те масово са измирали до навършване на 1, 3, 7 години пак основно поради неграмотност, липса на медицина и лоши санитарно-хигиенни условия. Така че да оставим настрана тези блянове на някои, че ще върнем с каквито и да е мерки високата раждаемост. Това в съвременния свят, при днешния начин на мислене и живот, е практически невъзможно.
Единственият път за излизане от демографската криза е увеличаване дела на младото, активно население, а първата и най-важна решителна крачка за това е тотална смяна във философията на образователната ни система. Не на учебните програми, методите на изпитване и външното оценяване, а във философията, която е безнадеждно остаряла спрямо изискванията и потребностите на съвременния свят. Продължаване на залагането на количествени измерители на знанието, както бе в миналото, е тотално неадекватно, когато говорим за информационната ера. Много по-важно е как се анализира наличната информация, как се селектира, как се използва в практиката и дали подготвя децата за живота и реалните условия на пазара на труда, на който предстои да излязат. Една от най-успешните образователни системи в съвременния свят, финландската, има точно такъв слоган: „Ние имаме два пътя: да подготвим децата за изпитите или за живота. Ние избираме втория!“.
Не може в свят, в който децата се раждат с технологиите в ръце, ние да се опитваме да ги образоваме по методи от времена, в които компютърът е звучал като научна фантастика. Може и да не ни харесва как модерните технологии променят начините на комуникация между децата, начина им на живот и мислене, отношението им към четенето и т.н., но това е светът, в който живеем и ще живеем. Според едно проучване на ООН към 2050г. между 50 и 70% от сега действащите професии няма да бъдат актуални на пазара на труда. А ние се опитваме да реформираме образователната си система към правилата и реализацията при индустриалната , национална епоха. Днес, когато светът се дигитализира и глобализира, падат границите, хората се чувстват еднакво граждани на света във всяка една точка на планетата, се нуждаем от образователна система, която да е гъвкава, адаптивна и адекватна на бързо променящия се свят.
Защото, ако ние не успеем да мотивираме нашите млади хора още от ученическата и студентската скамейка, че има смисъл да останат и да живеят в България, как ще го направим после? Остарялото мислене в тази сфера осакатява креативния дух на младите, кара ги да възпроизвеждат безсмислена, тежка фактология, която могат с едно цъкване на телефоните си да проверят, и в крайна сметка ги отблъсква от училището. Смяната във философията на образователната ни система аз виждам в една основна посока – да превърнем училището в атрактивно и мотивиращо за децата. Дали това е възможно? Много, много трудно, но не и невъзможно.
Един по-внимателен поглед и анализ на образователните системи на водещи по класацията PISA страни като Финландия, Ейре, Естония, Канада показва как чрез модерна, жизнена и функционална образователна система, мотивираща младите, те са извървели пътя от изостанали в социално-икономическо отношение страни към пълен просперитет. Финландия и Ейре са емблематични в това отношение. Финландия само за 100 години извървя пътя от най-бедната губерния на Русия през 1917г. до една от най-развитите държави в света, без да притежава особени природни ресурси. Най-важната причина за успеха й е модерното образование. Преди две години по случай 100 години от своята независимост финландското правителство подари на своя народ най-модерната библиотека в света, в столицата Хелзинки, с над 100 000 единици книжен фонд, електронни ресурси, кътове за малки деца и т.н. Библиотека, станала известна като „Северната Александрийска библиотека“. Общество, което е прозряло, че през XXI в. най-важната инвестиция е в човешкия капитал, то ще прогресира.
Ейре през 50-те години на XX в. е в практически демографски, социален и икономически колапс. Днес е водеща страна по всички демографски и социални показатели в стария континент, като първата крачка за рестарта е огромната инвестиция в модерно образование. Когато обявява плановете си, тогавашният премиер на Ейре Шон Лемас е атакуван със съмнението „не са ли прекалено бедни, за да инвестират толкова много в образование, вместо в други по важни сфери“, на което отговаря, че може да са бедни, но ако образованието не стане приоритет днес, ще си останат бедни и утре!
Това, на което залагат съвременните проспериращи образователни системи, е по-малко задължителни предмети и часове, повече извънкласни занимания по интереси на децата и развиване на гъвкавите/меките умения. Най-важните умения на XXI в. са свързани с изключително много екипни задачи и проекти, свързани с реалната практика, които са интересни за децата; ранно кариерно консултиране, още от 7-ми/8-ми клас, тъй като съвременният свят предлага n на брой възможности за реализация и е необходимо някой да даде реален ориентир на децата; повишено количество часове по спорт и изкуства, за да се провокира креативният дух на децата и силно намален стрес при оценяването, защото е важно как ще приложат наученото утре в практиката, а не какви оценки изкарват днес.
За мен, като демограф, общественик и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, е голямо щастие, че в България вече се правят реални опити за трансформация във философията на образователната ни система. Една от тези бели лястовици е проектът „Първокласно начало“ в Бургас. Той стартира през учебната 2018-2019г. с учениците от 1-ви клас, продължава през тази учебна година с тези от 2-ри и 1-ви клас, догодина ще бъде добавен и трети клас и така постепенно ще се върви нагоре. Самият проект според мен е много успешна адаптация на финландската система, тъй като нищо не трябва да се пренася автоматично, а трябва да се адаптира спрямо местните условия и възможности. Проектът „Първокласно начало“ ще донесе много позитиви на община Бургас в обозримо бъдеще, тъй като затвърждава образа на града като място за млади хора, място, където е чудесно да отглеждаш децата си, затвърждава и едно от наложилите се в последните години мнения за Бургас като „образователния стартъп на България“.
Самият проект се базира на четири стълба: равнопоставеност, гъвкава учебна среда, баланс между модерни технологии и класически методи на преподаване и развиване уменията на XXI в.
Равнопоставеност – всички класни стаи, в които учат второкласниците и първолаците в общината, са ремонтирани, оборудвани модерно и изглеждат по еднакъв начин. Светли, приятни тонове, много светлина, детски рисунки и решени задачи, окачени по стените, мултимедийни проектори във 2-ри клас, интерактивни дисплеи в 1-ви клас, таблети, на 4 деца по един. И това е във всяко едно училище, във всяка класна стая, където учат деца от 1-ви и 2-ри клас, от най-малкото селище на общината до най-модерното училище в центъра на Бургас. Тази равнопоставеност е много важна, за да могат всички деца да имат еднакви условия за развитие.
Гъвкава учебна среда – много е важно при днешния свръхдинамичен свят и енергичност на децата класните стаи да не бъдат статични, тромави. Чрез леки, лесно преносими чинове се постига ефектът класната стая да може да се променя в течение на деня, а дори и в течение на часа, ако това го налага преподаваният материал. Като допълним и барбароните, които има в тези класни стаи, те са все по-комфортни и уютни за децата и най-вече не създават усещане за стрес и напрежение, а точно обратното, и това е първата крачка децата да възприемат училището като нещо приятно и интересно.
Баланс между модерни технологии и класически методи на преподаване – залитването в която и да е посока никъде не е довело до позитивни резултати. Това за мен е много важен ключ към успеха на „Първокласно начало“ в Бургас, тъй като тук този баланс се постига много умело. Ползват се едновременно всички класически методи и помагала, но непрекъснато се използват и интерактивните дисплеи и таблетите, което провокира постоянно интереса на децата. А разработените от екипа на проф. Румяна Папанчева модерни електронни ресурси едновременно са голяма помощ за учителите и са изключително интересни за децата.
Умения на XXI в. – в целия учебен процес много умело се развиват в децата гъвкавите/меките умения, които вече станаха известни по света като уменията на XXI в. Във всеки час има поне по една задача на екипен принцип, непрекъснато децата се редуват да бъдат лидери на тези екипи, статичните упражнения и задачи се редуват с динамични такива и с игри, при които децата стават и извършват някаква двигателна активност, учениците във всеки час презентират това, кеотоса направили и в края на часа оценяват своята работа, но по начин, който не ги стресира и не им вменява чувството, че не се справят, а чрез атрактивни емотикони. Така децата от най-ранна възраст развиват умения за работа в екип, лидерски умения, умения за презентиране и комуникация, справяне с трудни ситуации и умение да оценяват спокойно своята работа!
И най-важното, което постига този проект, е, че през цялото време се създава усещане за лекота, за настроение, за радост, а какво по-важно има от това децата ни да бъдат щастливи, докато учат!
Абсолютно съм убеден, че само това е пътят за излизане от демографската ни криза, за ускорено развитие на обществото ни, за максимално използване на огромния набор от ресурси, които притежава България. Порочният модел, по който се развивахме досега 30 години, трябва да бъде подменен, като се започне от най-малките, от децата, и това е напълно постижимо. След като Ейре и Финландия са го постигнали, можем и ние да го постигнем.
Започнах материала с думи от Северна Америка, ще завърша с едни такива от същия регион, които на мен много ми допадат. Думи, които са се превърнали в нещо като мото на канадската образователна система: „Ние вярваме, че във всяка къща може да се роди гений, нашата роля е простичка – да открием в какво е гениален!“.
За автора
