От историята: Как се честваше 1300 години България

През настоящата 2021 г. се навършват 40-години от пищните национални чествания по повод 1300-годишнината от основаването на българската държава, организирани от тогавашния комунистически режим. Колкото и да е странно на пръв поглед, интернационалния субстрат на комунизма като съсловно движение, далеч и в противодействие на националистическите идеи, характерни за антагонистичната капиталистическа обществено-икономическа формация, в крайна сметка в Народната република придобива крайни националистически черти. Най-радикалната, а и най-срамна изява на тази политическа линия е отношението към мюсюлманите в страната, познато като „възродителен процес“, но още по-голям обхват има залитането по годишнини от събития с цел да се изкове нов национален календар, на основата на митология, създадена от управляващите, за да формира мнението и отношението на гражданите в желаната от управляващите посока. Такова е положението повече или по-малко във всяка от тогавашните държави, без значение на политическата и икономическа система, но въпросният юбилей не може да не направи впечатление. Става въпрос за наистина голямо число, което трябва да легитимира стародавността на българската държава пред очите на международната общност и населението. Плановете за тази инициатива започват повече от десетилетие преди нея. Доколкото имам информация, най-старото публично предложение за отбелязването е от 12 декември 1967 г. в тогавашния вестник „Народна армия“ от двама военни журналисти. На юлския пленум през следващата година идеята е радушно възприета на най-високо ниво и с течение на времето започва все повече да се говори и работи за нейното осъществяване.

Десет години преди кръглото число вече е ясно, че юбилеят ще е своеобразна кулминация на също шумни подготвителни чествания в предни години, защото в периода 1976 – 1978 се навършват последователно един век от Априлското въстание, Руско-турската освободителна война и самото Освобождение. Не бива да се забравя и 20-годишнината на „априлците“, които тогава управляват страната. Диктаторът Тодор Живков идва на власт след Априлски пленум на 2 – 6 април 1956 г., поради което пропагандата не пропуска да свърже идеалистите, станали курбан за българската свобода през 1876 г. с тарикатите кариеристи 8 десетилетия по-късно. Гавра и ирония, но нищо необичайно за българската действителност. През май 1971 г. е приета новата Конституция и в утвърдения от нея герб е вписана годината 681, голямо признание на комунистическите управници, защото я поставят редом до 1944, в която върху съветските дула властта им се предостави на наготово, а заедно с това и цяла една държава и нация за безчислени експерименти. Всъщност утвърждаването на тази официална линия няма нищо общо с историческите процеси.

Българската средновековна държава е далеч по-стара от въпросните 1300 години, най-малкото защото бащата на хан Аспарух – хан Кубрат очевидно също е бил начело на такава, а държавната традиция, макар и да не може са се проследи с точност, е значително по-древна. Самите някогашни българи, извеждат нейното начало още от Авитохол, с голяма сигурност владетелят на хунската империя Атила през 5 век, наричан „бич божи“. Множество други свидетелства в Европа и Азия също съобщават далеч по-рано за български държави на различни места. Така че в най-добрия случай може да се говори за пренасяне на държавния център в сегашните земи, но не и за основаване. В крайна сметка нещата опират не до научна интерпретация, а до конюнктурна. Годината 681 като цяло е известна, а на 9 август един византийски епископ споменава за поражение от българската войска и сключен мир. Нищо уникално в тогавашните международни отношения. На комунистическата власт обаче това изключително много ѝ изнася, за да може да изгради своя календар.

През есента на същата 1971 г. в Политбюро на ЦК се обсъжда изграждането на различни възпоменателни обекти, с които да се отбележат приближаващите 100-годишнини от Априлското въстание, Освободителната война, Освобождението и 1300-годишнината – Панорама на Шипченската епопея (впоследствие пренасочена към Плевен), Пантеон на възрожденците в Русе, и Националния исторически музей. Това се свежда до всички местни партийни и административни ръководства и машината е задвижена. Истинското движение обаче настъпва с шеметното изкачване на Людмила Живкова, дъщерята на държавния глава, до най-високите етажи на властта. Тя оглавява комисията по провеждане на юбилея през 1976 г. и под нейно ръководство е изготвена програма за националните чествания. На 26 декември 1980 г. е одобрен юбилейният комитет, съставен от 212 души.  

Най-впечатляващият паметник на юбилея е Националния дворец на културата, на чийто строеж са мобилизирани огромни сили и средства, за да бъде завършен навреме. Въпреки притесненията и колебанията в още неприключената сграда, през март 1981 се състои 12 конгрес на БКП, а официално тя е открита и завършена за кулминацията на националните чествания на 20 октомври, когато се състои юбилейно заседание на Политбюро на ЦК на БКП. Очевидно строителните работи са сред важните причини да се предпочете този период. Преди това – на 23 август, също много тържествено, е открит Дом-паметникът на Бузлуджа, познат повече като „Летящата чиния“. В него съвсем ясно личи субординацията под която 1300-годишния юбилей поставя другите кръгли годишнини. На Бузлуджа се отбелязват прости 90 години от основаването на Комунистическата партия, но на никой не му се чака още десетилетие. Голяма част от кадрите в Политбюро са в старческа възраст – самият Първи също има кръгла годишнина – става на 70, а и икономическите изгледи не са добри. Така че всичко се хвърля към 1981 г. Освен това тогава става и четвърт век от „историческия“ априлски пленум.

Други известни мемориали са Паметника на основателите в Шумен, на Незнайния войн в София и странната структура край самото НДК. Пак по този случай, отново в надпревара с времето е открит реставрирания Античен театър в Пловдив. По нормативи на ЮНЕСКО реставрационните и консервационни работи е трябвало да продължат 10 години, а са извършени за две. Дали това може да е повод за гордост не съм сигурен. Друг важен форум в Пловдив е Световното ловно изложение. Във Варна се провежда европейско първенство по волейбол. В Добрич е открит паметникът на хан Аспарух. Във Велико Търново етап от „възстановените“ крепостни стени на Царевец и Патриаршията. Край село Ключ е направен Парк-музей „Самуилова крепост“, в Котел Пантеон и мн. др.

Цялата 1981 година е наситена с отбелязване на събития, откриване на паметници и сгради. Спортни състезания, туристически походи, музикални концерти, изложби, литературни четения, лектории, тетрални представления, преизпълняване на трудови планове. Има и неприятни – загадъчната смърт на Людмила Живкова на 21 юли. Само пет дни са ѝ оставали да закръгли 40. Годишнини да искаш. След полагащия се всенароден траур, цялата държавна машина отново заработва. Интелигенцията и всички останали съсловия са впрегнати, за да обслужат висшите партийни и национални интереси. Тогава е учреден и Фонд „13 века България.“ В ход са работите по написването на Многотомна история на България, позната на професионален жаргон като „многотъмна“.

Заснемат се филмите „Хан Аспарух“ и „Мера според мера“, радиото телевизията и пресата бълват материал след материал във възхвала на годишнината и партията майка. Пишат се книги на исторически теми. Издават се монети, марки; изстрелян е първият български изкуствен спътник. Христо Проданов става първият българин изкачил осемхиляден връх. Изобщо патриотичният дух е в подем. Във всяко населено място се извършват строителни и благоустройствени работи – обществени сгради, настилки, озеленяване. Външният вид на много от днешните български селища за добро или лошо все още носи отпечатъка на 1300-годишнината. Така че добре е потомците да знаят за това голямо изхвърляне и похабяване на сили и средства в погрешна посока с минимални положителни резултати тук-там.

Вашият коментар