Отново пред избори и отново за никъде

Държавата ври и кипи в момента, така че ми изглежда кощунствено да не обърна внимание на политическата ситуация, колкото и много и разнообразни материали да се срещат по тези въпроси. Парламентът си отиде, чакаме следващото служебно правителство и какво ще ни предложи така нареченият български политически елит. Да, политиците! Защото въпреки че стана много актуално да се правят позовавания на СУВЕРЕНА, след изборите топката е у тях. Суверенът – народът се е произнесъл. Според Слави Трифонов предимно, но тук там и други изказвания, волята на суверена е спазена. Щом хората са гласували така – значи справедливо и правилно се е стигнало до нови избори. Факт е обаче, че по-голямата част от народа не желаеше избори – това се видя както от социологическите проучвания след вота, така и от обстоятелството че голяма част от хората не гласуваха – кой по убеждения, кой заради пандемията. При всички положения суверенът се произнесе за промяна в политическия модел, защо не и в политическата система и това задължително трябва да се има предвид. Трябва все пак да се прави разлика и между народът суверен в неговата съвкупност, която е постановена от конституцията, предполагаща едно възвишено и идеално – пожелателно положение и реално съществуващото – че суверенът често е въвеждан в заблуждение.

Диспропорциите са очевидни – обществото е разделено, но резултатите от избори не бива да се тълкуват в духа, че всяка политическа сила трябва да бъде сама за себе си и отдалеч да тръби, че всички останали са маскари и не са достойни за партньори в управлението. Така ще има избори, докато е българско. Народът – суверен или не, е съвкупността от гражданите на държавата. Политиците са неговите представители в управлението и от тях се очаква да вземат важните решения. Антикоалиционното поведение, особено във време на икономическа и здравна криза, заплашва да доведе до анархия! Реалностите са такива, че до самостоятелно управление на някоя партия няма да се стигне и при новото раздаване на картите. Отново се сещам за ИТН, които се оправдаха със суверена и на практика избягаха от отговорност да организират управлението на страната, но пък когато призовани от ГЕРБ да подкрепят мажоритарна система, се позоваха, че трябва да се мисли прагматично, което означава, че на този етап въвеждането на такава система ще бъде неправилно. Връщането на мандата обаче не само че не беше правилно, но беше и непрагматично. След това БСП просто нямаше какво друго да стори, тъй като се оказа в изолация.

От този толкова кратко просъществувал парламент обаче имаше и ползи. Институцията Народно събрание отново зае полагащото ѝ се централно място, загубено по време на управлението на ГЕРБ, когато на преден план излезе Министерския съвет и още по-лошо – неконституционни съвещателни и управленски властови центрове като коалиционния съвет и джипката на премиера. Грозните сцени, които се разиграха вероятно ще окажат въздействие върху изборните резултати, но все още е твърде рано да се прогнозира какви ще бъдат те, съществуват и много други фактори. Основните изводи от дейността на НС са следните.

Ако не желаят парламентарна и конституционна криза, антисистемните партии трябва да сближат позициите си като обаче привлекат и поне една системна – залогът за тях би трябвало да си струва, ако той е отстраняването на ГЕРБ от властта. Ако не го направят означава, че поддържат Борисовата партия в положение стендбай, което свидетелства за други намерения. На този етап ГЕРБ са значителна сила, но един парламентарен мандат извън централната власт до голяма степен ще я дезинтегрира, особено ако след него се стигне и до също слаб резултат на местни избори, какъвто изглежда логическият ход на събитията. Системната партия няма коя друга да бъде освен БСП.

ГЕРБ и ДПС очевидно не могат да бъдат вариант или поне такова нещо би било самонаплюване на политическите сурати, на които новоизлюпените парламентарни сили очевидно много държат. Те дотолкова са се вживели в имиджовото си възприятие, че за тях дори държавността е след него. Това преди и след изборите доведе до заявления и обещания, които никой не им е искал, и настоящата патова ситуация. Не защитавам социалистическата партия, но както математически, така и исторически, а също стратегически, за осигуряването на преход се изисква някаква степен на приемственост на старото към новото. След като протестиращите и възползвалите се от протестните настроения партии припознаха на своя страна президентът, редно беше да приемат помощта и на партията, която го е подкрепила. Хубава, лоша, това е политическа сила с традиции и опит. Разтърсвана от противоречия и затруднения, но беше единствената алтернатива за осигуряване на ново управление заедно с останалите, съставлявали доскоро извънпарламентарната опозиция.

Не трябва да си велик познавач на политическия живот, за да е очевидно, че новите политически играчи са или твърде неопитни, или робуват на личностни и други предпочитания и предразсъдъци. Категоричността да не се правят коалиции го доказва, но нека надникнем зад нея. Първо, тази категоричност беше демонстрирана докрай единствено от ИТН, които имаха реалния шанс за кабинет, така че при другите тя е под въпрос. Второ, известна е крилатата фраза – дръж приятелите си близо, враговете си – още по-близо. В случая чак за врагове не иде реч, но хайде – опоненти. Единственият начин да се разбере и осветли дали наистина управлението на ГЕРБ е извършило такива чудовищни неща, които се твърдят и ако е така – да се потърсят съответните отговорности, е участие в управлението. Повече от ясно е, че правителство от една политическа сила не може да има, така че под каквато и да била форма такова управление може да бъде само коалиционно. А най-добре действията на коалиционния партньор могат да се наблюдават по време на съвместното управление. Така че не би трябвало да има нищо страшно в съвместно управление на няколко политически партии, но за съжаление недоброто познаване на азбучни истини, или пък съзнателното демонстриране на такова незнание, което е по-вероятното, доведе положението до тук. Основно „гледахме сеира“ на ИТН в това отношение – „умряла лисица“ или хора с най-чисти помисли и идеали. Предстои да се разбере.

Между скандалите, евтиния популизъм и изпълненията може би най-достойно и държавнически от новите парламентарни сили се държаха от Демократична България, така че вероятно тя ще получи и най-солиден дивидент от своята въздържаност на следващия вот.

Изправи се мутри вън показаха своята хетерогенност и антиГЕРБ настървение, което беше очаквано, но се видя и че най-голямата част от парламентарната група на тази партия е съставена от хора, които дължат своите политически кариери на Социалистическата партия. Такива със сигурност са Мая Манолова, Татяна Дончева, Андрей Вълчев, Станчо Ставрев, Минко Ангелов, Румен Йончев. Може да има и други, не съм проучвал. Какви са мотивите им да сменят политическите си убеждения (или по-скоро принадлежност) е тяхна лична работа, но след като самите те са го правили, не би следвало да са толкова категорично против контакта с други сили.

Най-малкото – ясно им е, че партията е средство. Аз лично никак не одобрявам политическия морал на пребоядисването, но тъй като никой не ме пита – просто отбелязвам този знаменателен факт – партията, която най-силно се свързваше с протестите, веднага след тях е най-силно свързана и със столетницата. Това обаче не е прецедент, а по-скоро норма – ако разгърнем биографиите много други депутати от парламентарно представени формации, пък и други политици, ясно ще проследим тънката и никак неслучайно червена нишка на БКП / БСП.

ИТН вероятно изгуби най-много, но тъй като положението е неясно, няма да е крайно учудващо и да извлекат дивиденти от позицията си. Неизвестности много – голям брой негласували на миналите избори, могат да решат да гласуват на тези, поведението на изолация на Слави Трифонов може би се хареса на много хора на фона на истериите и скандалите, които се разиграха. Вотът от чужбина ще има по-голяма тежест. Ако от партията на шоумена искат да постигнат нещо, сега е моментът – трети шанс надали ще има.

ГЕРБ са поставени в положение на глуха отбрана, но все още пазят позиции за контраатака. Много е важно какво ще се случи на следващите избори и най-вече до самите тях. Разкритията, които започнаха също не може да се каже каква посока и тежест ще придобият. Разкрития срещу Бойко Борисов и партията му има отдавна, но повече от десет години тя е на власт. Може би обаче не е в тяхна услуга агресивното поведение на техни депутати срещу политически опоненти, което в много случаи потвърждава мутренската изразност и поведение, в които са обвинявани.

Първият акт на трагедията е ясен, предстои вторият. Промяна трябва да се случи. Обществото ни е закърняло, закоравяло. Мастит бизнесмен не вижда нищо лошо в това премиерът да му съдейства за износ пред санитарните власт, както и да си плати скъпа плеймейтка. В неделя Цветан Цветанов обяви в една телевизия, че в секции, където са гласували негови роднини и кандидати на партията му за нея са отчетени нула подадени бюлетини. Но го съобщи по такъв начин, както се казва, че на другата сутрин слънцето ще изгрее. Без емоция, без възмущения. А това не е нормално и не трябва да бъде!

Вашият коментар