Пловдив vs София: За политиците и свлачищата

Уловихме кръста в недотам ледените тази година води на морета, реки, гьолове, надуваеми басейнчета, а по-разумните просто културно наддаваха с пари на сухо, без риск от настинка. С това и сгъстеният празничен период някак си поприключи. Остава ни един Банго Васил, както и няколко Тонита и Насковци да почерпят, спазвайки мерките, и кажи-речи животът се връща обратно към своята рутина. А какво по-рутинно от нова престрелка от самоизтъквания между Пловдив и София? Ето какви са глобалните локални проблеми, които Попов и Петканов ще опитат да решат в следните редове:

В кой град е най-добре да си политик?

София: Няма как, но този въпрос идва от воле. Бай Тръмп рече след щурма на неговите фенове из Конгреса, че ще сдаде поста си на Бай Дън. Блокираха го в Twitter и Facebook, че даже и в Instagram, и очевидно трябва да бъде поканен някъде, където ще може да продължи глобалния си план срещу антиглобализма. А в София това ще е най-лесно.

Защо? Защото може да обиколи телевизиите СКАТ, Алфа, тази на БСП и дори да рече Мутрите вън по ⅞, преди да мине през Европа и Блумберг, където ще може да се покаже като съвременен консерватор. Ще го качим и на джип да обикаля и да инспектира, докато умотвори и умотрови, без работа в София остават само професионалните безделници.

Защо не в Пловдив? Първо – защото и от София може да пише за MediaCafe, както правя аз. И второ – защото там не може да запълни обувките на г-н Георги Гергов. Все едно да пратим Гергов в Белия дом. Два приказни екземпляра, след които ще остане вакуум, който никой на тая планета не може да запълни. В София има шансове за всекиго, свобода на словото за всекиго и джипове и електрически тротинетки дърпат цялата страна към прогрес.

Пловдив: Мислили сме дълго по този въпрос. Действително на този етап нелепият ви град има известно преимущество, що се касае до непрофесионалното отразяване дейността на саморасляците, но работим по въпроса да променим драматично тенденцията. Всеки момент ще заработят телевизиите ГУПА, Бета и тази на ЦК, с което минимум ще изравним резултата за безсмислен медиен продукт.

Но това е само що се касае до радиоточките и малкия екран. По всички други критерии губите с хендикап. Тук дори и Доналд Дък може да бъде успешен. Снимаш се до багер под наем, засаждаш плевел, тип туя, усмихваш се на разплюнчено бебе, погалваш по главичката припаднала баба пред гише за пенсии и вече имаш поне 27% от гласовете на пловдивчани. Дори останалите 173% да бъдат взети от опозицията, все тая – то опозиция в Пловдив има само преди избори, а и поне половината от нея си е твоя патерица по дефолт.

Единственият шанс за неуспех е ако, недай си Боже, излезеш с визия и проект за реално развитие на града. Тогава само най-близките ти роднини ще гласуват за теб, тъй като пловдивчани ни е страх някой да не реши да санира Античния или да отбие Марица към Габрово.

В кой град има по-малък риск да те затрупат камъни от току-що инспектирано от премиера укрепване на свлачище?

София: Мнозина ще рекат, че това е автогол, понеже Рилският манастир е по-близо до Столицата. И там стана визираната случка с това Джипито на нацията да поцъка с език и да каже “работа, работа, работа” и след седмица тая работа, работа, работа да спихне на пътя, като за късмет няма жертви. 

Но цаката тук е друга – най-опасно от свлачища в София е подножието на Витоша, където живеят важните хора в града. И за важните хора винаги има мерки и при тях проблеми в живота просто няма как да се случат. Че нали ако има свлачище, чекмеджетата ще се напълнят с кал, камъни и треволяк? Затова при нас няма как да стане беля. Докато Пловдив има още тепета за бутане, докато миряса.

Пловдив: При нас последно се срути футболна фенска трибуна, с което доказахме, че последният достроен преди идването на демокрацията стадион, може да бъде и първият срутил се в нейно присъствие.

А рисковете и сега да те затрупат камъни с лопата да ги ринеш. Къде клошар ще мине лятото да се постопли и да подпали цял тютюнев квартал с пакистански кибрит от Костенец, къде гневна къртица ще подбие основите на архитектурна гордост, та ще се наложи после там да се строи кооперация по вече одобрен инвестиционен проект, че да не става зян мястото – опасност има.

Камъни в Пловдив си валят през всички сезони и не можем да смогнем с укрепването, та за това и джипката рядко я виждаме из града, ако не броим нейния плацебо ефект, вадещ коронясал кмет от интензивното, за да усети лечебния полъх от ауспуха й.

Вашият коментар