Под прицел: Ето как стигнахме американците

Най-накрая! Успяхме! Стигнахме ги хамериканците! Не точно с това, което ни се искаше, но дългогодишните ни въжделения са реалност. Наложи се известна смяна на тактиката – нещо като планината и Мохамед, като не може тя при него – той при нея. Така и с американците, не можахме да ги стигнем, но пък в крайна сметка те ни стигнаха, със стремглаво падане. Защото в България, когато тълпи са щурмували парламента, Доналд Тръмп още беше женен първо за Ивана, после за Марла Мейпълс. Хак им е сега! Ако трябва да си служим със старобългаризми. Великата нация от напредничави и предприемчиви хора, дала на света Декларацията за независимостта и успяла да се изкопчи от клещите на могъща колониална Англия, сега изглежда нелепо. Изпитвам смесени чувства. Едновременно ме е яд и донякъде се радвам.

Аз съм от поколение, за което САЩ бяха издигнати в култ. От там идваше всичко хубаво – музика, дрехи, филми, прически, маратонки, дъвки. Да не говорим за ценности, за икономически модел, политическа система, жизнен стандарт. А сега – шок. Добре поне, че с течение на времето мислещите хора започнаха да осъзнават, че не всичко, което идва от Америка е съвършено и неподлежащо на съмнения. Напротив, започнаха добре да личат различни недостатъци, които докато страната ни се казваше Народна Република България местната пропаганда и медии надлъж и шир громяха като империализъм, агресивна политика, безскрупулен стремеж към световно господство и безогледно използване за тази цел на капитали, фондации, университети, въоръжени сили и всякакви други средства, като основен метод е политическото и стопанско дестабилизиране на страни и цели региони. Посредством използване на древния римски принцип „разделяй и владей“ американската политика разби една от най-развитите и силни източноевропейски държави – Югославия. Разбира се, съдейства за разпаденето на СССР, но там битката беше открита и честна, така да се каже. Противниците бяха ясни и до голяма степен равнопоставени.

Отвъд пределите на Европа американските вмешателства се разпростират по всяка точка на Земното кълбо, където може да се намери някакъв интерес. Доста добре функциониращи и устроени за традициите и възможностите си държави като Ирак, Либия, Сирия бяха буквално разпилени с обяснение борба срещу диктаторски режими и установяване на демократични правителства. Никъде моментното положение не е по-добро от това, което беше преди вмешателствата. Може би най-показателно е, че срещу САЩ се обърнаха финансирани щедро от тях и обучавани за война срещу Съветския съюз афганистански талибани.

Но докато осъзнаем това, ние бяхме омагьосани от американската мечта и начин на живот. Когато Бил Клинтън дойде в България през 1999 г., беше посрещнат от многохилядни тълпи и истерични крясъци Ю Ес Ей така, както сигурно и в родната му страна рядко му се е случвало. Този блян по Америка доведе до емигрирането на стотици хиляди наши сънародници отвъд океана, които се втурнаха да преизграждат животите си наново там. Възможно е в атаката на Капитолия да има и българска следа, знае ли човек? Но по-скоро всички тези процеси са вследствие на прекаленото самозабравяне на американската политическа класа, на отдалечаването на политическите традиции, установени преди почти 250 години, с днешните реалности. Тази люлка на демокрацията не си избира президента с директно гласоподаване, а това е най-могъщият човек на света. В последните десетилетия на два пъти бяха избирани президенти, получили по-малко гласове при първия етап на всеобщо гласуване. Освен това САЩ се промениха много. Това е нация създадена от емигранти, но тези, които са изграждали нейните устои – дошлите през XIX и XX век, се различават много от идващите в настоящото столетие – не толкова в етнорелигиозно отношение, колкото заради новите глобални процеси, носещи множество промени в мисленето, културата и ценностната система на младите хора, които все повече не искат да работят какво да е, но пък се стремят към материална задоволеност и охолство.

Няма нужда да мислим и да съжаляваме Щатите. Те са велика сила и ще се справят някак, но светът все повече се променя. Демократичните устои са силно разклатени и това стана не от момента на нахлуването в Капитолия, а още преди повече от четири години, когато беше допуснат като кадидат, а в последствие и избран спорен персонаж като Доналд Тръмп – твърде странен избор за тристамилионна нация. Не е нормално за страна която претендира да е водеща в демократично отношение да има толкова тясна социална база, от която се излъчват нейните ръководители. Президенти стават бащи и синове, чичовци и племеници и то не от вчера. Хилъри Клинтън беше на крачка от избиране осем години след съпруга си. Не мисля и че е в тяхна полза да си избират дядовци за президенти. Нищо против хората от по-стари поколения, но целият смисъл и логически ход на живота е свързан с това, че в напреднала възраст трябва да се отдадеш на насладите на живота, които тя предлага, а деловите и уморителни дейности да се оставят на по-младите. Спомням си колко нелепо изглеждаше Тодор Живков в последните години от управлението му. Джо Байдън и Тръмп са на почти същата възраст. Те са тунинговани и школувани, но срещу природата не може да се върви.

Няма смисъл, а и възможност от подробен анализ на политическата система на САЩ, оставям настрана и икономическата. Случи се нещо повратно Америка винаги е излъчвала дестабилизация навън, но вътре е оставала стабилна. Каквото и размирици да е имало, те не са засягали федералната власт. Вече е различно. За добро или лошо.

Вашият коментар