Под прицел: За модерния десятък в банковата система

2020 година определено няма да бъде забравена скоро. За съжаление няма да се помни с хубаво. На практика всички станахме жертва на коварния вирус. Някои загубиха пари и права, които си си мислехме, че ще имаме вечно, като това на пътуване и излизане зад граница. Най-тежка е загубата на множество животи. Има и такива, които печелят от ситуацията. На първо място това са производителите на дезинфектанти и лекарства, целият фармацевтичен сектор. Но да се гледа в канчето и кесията на хора, които в крайна сметка подпомагат грижата за здравето, не изглежда справедливо. Те наистина изработват парите си и се трудят под огромно напрежение. Представям си какво е на изследователските екипи, натоварени с разработването на ваксини. Те трябваше да свършат за месеци работа, нормално отнемаща години, като буквално всеки ден струва загубата на хиляди животи в световен мащаб.

Много се каза и изписа за хипермаркетите, но надали имат вина, че предлагат търсени стоки на достъпни цени. Съвсем друго нещо обаче е положението с банките. Каквото и да се случва, те винаги са на печалба. Самата стопанска и политическа система все повече и повече работи в посока банките да са незаобиколими. Наистина, те предлагат някаква сигурност, но защо услуги, които доскоро бяха безплатни вече не са? Защо ако искаш да внесеш пари в собствената си сметка или да изтеглиш от нея на банково гише трябва да заплатиш? Защо тегленето от банкомати на банката, в която са парите ни вече не е безплатно? Защо това в чужбина не е така, а тези банки имат клонове и там? Не е ли това дискриминация? Като направиш въпрос за тегленето или внасянето, обучените служители любезно те насочват към банкомата. При последното му ползване, за да внеса пари обаче машината ги глътна и изписа, че има технически проблем и моли за извинение. Вдигнах луд скандал. Първоначално не ми обърнаха сериозно внимание, обяснявайки ми че до седмица ще направят ревизия и ще ми възстановят сумата, но когато ги заплаших, че ще викна полиция, защото на практика между това, което се е случило и кражбата разлика няма, реагираха по-бързо и ми обещаха, че парите ще бъдат върнати до края на деня. Така и стана.

В крайна сметка животът е прекалено кратък и ценен, за да се ядосваме, реших след като се поуспокоих, и взех да не обръщам внимание на дребните суми, които ми се удържат, стараейки се да правя така че да вкарвам повече, отколкото банката взема. (Не ме питайте дали оттогава съм внасял пари през устройство!) Даже след време взех да се чувствам неудобно, когато минавам покрай банковия клон, в който направих потресаващ сеир, но в момента чувството ми на яд, горест и БЕЗСИЛИЕ се възвърна многократно. Защото става въпрос не за големи, работещи и свикнали с местните несгоди възрастни хора, а за деца, които тепърва навлизат в живота. Деца, на които разчитаме за по-доброто бъдеще в личен и обществен план.

Научих за ученичка в елитна пловдивска гимназия, която получава стипендия за отличен успех. В това училище тези, които не вземат стипендии са сигурно не повече от 10 %. Поради тази причина обаче стипендиите са направо символични – 25 лв. Толкова беше моята стипендия за отличен успех в университета преди 20 и няколко години, с която също не можеше да си купиш Бентли, но се равняваше на поне една здрава вечер (от късния следобед до изгрев слънце) из великотърновските кръчми и барове, а ако веселбата е в общежитията ставаше като в класическия финал на приказките – три дни яли, пили и т. н. Извинявам се за отклонението! Спомени…

В училищата, в които отличници се срещат почти толкова рядко, колкото свинското в магазинната мрежа на Саудитска Арабия, сумата на стипендията може да нарасне неколкократно; в крайна сметка пак не е нищо особено, но нека се спрем на 25-те лева. За по-лесно училищата вече не раздават пари на ръка и също са погълнати от банковата система. На въпросното момиче им раздали дебитни карти. Обстоятелството, че става въпрос за непълнолетни и за стипендия въобще не трогнало банката и тя обложила с всички екстри новите вложители – 2.50 такса обслужване и 30 ст. за теглене. Някога дедите ни са се бунтували срещу десятъка в Османската империя и след Освобождението, а 2.50 си е точно 10 процента. Стипендията е нещо несигурно и лесно може да се изгуби с няколко по-ниски оценки, таксите обаче продължават да се трупат. Ако имаш милиони в сметката – 2.50, ако нямаш нищо или почти нищо – пак толкова. Къде е справедливостта? Къде са прокуратура, административен съд, омбудсман? Всъщност, защо административен? Колко пари само от такси прибира месечно една банка от карти на ученици. А някой им ги е предоставил. Знаем за лудия и зелника. Оставям настрана пълнолетните граждани, които също са в голямата игра, но те поне имат право на избор и на труд, посредством който да направят загубите пренебрежимо малки, въпреки че въпросът е принципен.

Огромната част от децата и родителите не са опрели до тези пари. И все пак. Ако съм омбудсман (обожавам тази дума), бих се сезирал. Вирусът ще отмине, банките не! Те са почти толкова неизбежни, колкото смъртта и за съжаление са допринесли доста пряко за не един летален изход. А живеем в общество, в което надълго и широко се говори за социална справедливост, спазване на личното достойнство и неприкосновеност. Приказки и лицемерие!

Коментари (1)

  1. Има оператори без месечна такса, като Paysera и Revolut. А за да няма такса при теглене, плащане на ПОС терминал със самата карта, което също е безплатено.

    Отговор

Вашият коментар