В тези смутни дни на висока смъртност към отвъдното отлетя и Диего Армандо Марадона. Приживе той беше легенда, сега ще бъде възвеличен още повече и то далеч не само в родната Аржентина, където така или иначе отдавна е със статут на божество. Доволен съм, че се докоснах до неговата футболна магия, че бях негов съвременник, макар и да съм имал възможност да го гледам само на телевизионния екран. Феновете на Наполи, където Марадона също беше боготворен, пеят следната песен в свободен превод: О, мамо, мамо, мамо, о, мамо, мамо, мамо, знай защо сърцето ми тупти! Видях Марадона, видях Марадона! О, мамо, аз влюбен вече съм! Доколкото проучих, подобна песен пеят и привържениците на Бока Хуниорс и вероятно оригиналът произхожда от там. Звучат почти по един и същи начин заради близостта на италианския и испанския език, освен това тя се подсилва от факта, че испанският в Аржентина е силно повлиян от езика на милионите италиански емигранти, а италианският в Южна Италия от четиривековното испанско владичество.
Целият свят знае кой е дон Диего. Имах щастието да го гледам за пръв път на световните финали през 1986 г. Бях малко момче, но когато чух името му, нещо ме впечатли. А го чух отрано, защото България и Аржентина бяха в една група. От тогава съм гледал много световни първенства, чел съм много и за тези преди това, гледал съм и стари мачове, но в историята няма друг случай един играч да направи отбора си световен шампион почти сам. Марадона беше човекът оркестър – всяка топка минаваше през него и въпреки това беше неуловим за играчите, които трябваше да го пазят. А какви играчи! Като започнем от родната легенда Аян Садъков и стигнем до Лотар Матеус. Като се замисля, нашият също покоен съгражданин май се справи най-добре. Известно е, че след загубения с 0:2 мач е получил похвали от великия си опонент, който лично е настоял да си сменят фланелките. Сега тази реликва с № 10 се съхранява от наследниците на Аян Садъков. Тук, в Пловдив!
Трябва да се има предвид, че тогава жълт картон се даваше само при очевидно посегателство с цел убийство или най-малкото тежка контузия, а червен, когато то е почти или изцяло успешно. Въпреки това Марадона беше непоклатим и топката стоеше залепена на вездесъщия му ляв крак. Контузиите и грубостите обаче нямаше как да не въздействат, особено с напредването на годините. Тогава корите не бяха задължителни и повечето играчи не ги ползваха. Но той беше принуден да слага и отпред, и отзад.
Победният ход на Гаучосите на Мундиал 86 беше белязан с величие и скандали, нещо превърнало се в типично за уникалния плеймейкър. Отборът имаше и други страхотни футболисти, които допринесоха за добрата игра и победите, но особено в елиминационната фаза дон Диего беше неудържим. След рутинен успех с един на нула над съседен Уругвай на осминафинала дойде известният мач срещу Англия с резултат 2:1 за Божията ръка. Голът с хандбален похват и до ден днешен е пословичен. Тогава нямаше ВАР, съдията свири това, което е видял. На всичко отгоре имаше и българска връзка. Страничният съдия откъм гола беше българинът Богдан Дочев (и той си отиде от този свят). Но ако първият гол беше скандален, гениалността на втория изкупи всичко в очите на почитателите на футбола, без тези в Англия, макар че и те с вроденото си джентълменство, също му отдадоха дължимото. Овладявайки топката зад центъра, Марадона прекоси цялата половина на противника, премина всички, които опитаха да му попречат, включително и вратаря, и отбеляза. С нови два негови гола на полуфинала той отказа симпатичния тим на Белгия, а на финала изведе Хорхе Буручага за решителния победен гол срещу Западна Германия.
Така Марадона се превърна в идол на всички аржентинци, както и на много други футболни почитатели. Заваляха сравнения с краля на футбола Пеле. Разбира се, не липсваха и проблеми. Не беше му потръгнало в Барселона, първия му европейски отбор. Последва трансфер в Наполи, който по това време не е сред водещите тимове в Италия, но там Диего увековечава своя статут на футболен гений, донасяйки две шампионски титли. При това в конкуренцията на великия Милан с триото холандци Гулит, Ван Бастен, Рийкард и още куп звездни играчи, както и на Интер, където блестят Алдо Серена, Джузепе Бергоми и германците Матеус и Бреме. Диего донесе в Неапол и купата на УЕФА. Още помня заглавието във вестник „Старт“ след финала: „МарадоНаполи“.
Извънбрачни връзки, наркотици, скандално поведение на публични места започнаха да хвърлят сенки над неговото величие, но футболният му блясък бързо ги разпиляваше. На следващия мондиал през 1990 г. с грозна, но рационална игра и отново решаващ негов принос Аржентина достигна финала, който загуби с гол от спорна дузпа. Последва 15 месечно наказание за употреба на наркотици, неуспешен престой в Севиля и завръщане в родината. Много футболни специалисти го отписаха. Във великото за всеки българин американско лято на 1994 г. обаче Марадона се завърна с гръм и трясък. Отново бяхме с Аржентина в една група, но този път срещата ни беше последна – решителен мач, който при вземанен на трите точки ни пращаше на осминафинал. Преди това възроденият № 10 изигра сериозна роля в победите над Гърция и Нигерия и надали имаше много оптимистично настроени български привърженици. Тогава гръмна бомбата: Диего Марадона отново е дисквалифициран за наркотици! Това бе последното му световно първенство. Обезверената Аржентина беше изядена от нашите Лъвове с 2:0, а после безславно я отстраниха комшиите от Румъния.
Нататък животът му се насочи надолу, но въпреки всички неприятни изпълнения и скандали, ореолът му на велик футболен магьосник не избледня. Когато разбрах, че е починал, спомените се върнаха с такава сила, че нямаше как да не ги споделя. Героите са вечно живи, особено тези от детството. Сбогом и благодаря за прекрасните емоции, дон Диего! Твоето безсмъртие е запечатано в нашите спомени и ние ще ги предадем на генерациите, които не са имали щастието да видят вълшебството, с което ни радваше.
За автора
