Професионалният бокс и загубата на Кубрат Пулев

В годините на комунистическото управлени развитието на спорта беше национален приоритет. Поради това и поколенията родени и раснали през този период имат доста висока, да го наречем, обща спортна култура. Отдавна е казано иронично, че в България всеки разбира от футбол и политика, но към Царя на спортовете спокойно можем да добавим и доста други. От времото, когато съм набирал въпросните познания изминаха много години, доста новости и промени са настъпиха, но в основата си нещата остават същите. Да загубиш с туш на борба, на нула на тенис и волейбол, с над три гола на футбол и с нокаут на бокс си е разгром. Каквото и да се говори след това за оправдание. Това, естествено, го има в спорта. Загубите са част от него, но още по-лошо е, когато се говори на едро преди срещата и се сипят закани. Впечатлението е изключително неприятно. Боксът изглежда подходящо занимание за хора с не особено голям умствен багаж, но далеч не е така. Това е джентълменски спорт, при който се спазват утвърдени от традицията правила за чест и морал, подобни на рицарските.

Трябва да се има предвид, че професионалният бокс както въпреки, така и заради многото пари силно се доближава до драматургията на евтина шоупрограма преди да се стигне до ринга. На пресконференциите се сипят закани, на кантара почти се стига до бой. След мача обаче Джошуа показа истинско европейско поведение в рязък контраст с това на Кобрата, който не го поздрави и продължи да се държи като бабаит в селска дискотека. В крайна сметка, когато бабаитлъкът не е правилно преценен, последиците и в дискотеката, и от елитната боксова среща са идентични – бой и излагане. Кубрат очевидно не беше на себе си и след понесените удари, но това не го оправдава и очевидно трябва да работи в посока на спортсменството. През 2008 г. отиде на Олимпиадата в Пекин с гръмки изявления, а отпадна още в първия кръг. Тогава обвини съдиите и каза, че ако мачът беше на професионалния ринг, е щял да смачка съперника си.

Неприятното е от всичко това е, че Кубрат с изхвърляния и закани излага не само себе си, но и Родината, която постоянно твърди колко обича. Наистина той е постигнал нещо, което българин преди него не е правил. Част е от професионалния световен елит в най-престижната категория, игра на два пъти за позиция № 1. Това никой не може да отрече, но горчилката от огромния контраст между думи и представяне, между възможности и амбиции си остава. Аз я чувствам, предполагам и други. Още по-лошо е ако се заровим в детайлите на системата на професионалния ринг. Видимите там недостатъци не са по вина на Кубрат, но е твърде възможно той изобщо да не е притежавал необходимите качества, за да оспори световните пояси, а да се е възползвал от пропуските в нейното функциониране. За това изглежда достатъчно наличието на добър мениджър и спортни умения на ниво над средното, може да се каже и високо, но в никакъв случай най-високото. Последното стана напълно ясно от гръмотевичните нокаути на Владимир Кличко и Антъни Джошуа. Веднъж може и да стане случайно, но два пъти? Надали. Боксът и другите бойни спортове са интересни за това, че дори и при най-голямо моментно надмощие играчът в губеща позиция има възможност да обърне нащата с успешен удар или хватка. Интригата се запазва до края. Трябваше да е така и в тези случаи, но не би. Интригата присъстваше само на теория.

Какъв обаче е този спорт, в който липсват ясен календар на срещите и ранкинг на противниците? Смазващото надмощие на Пулев срещу повечето му съперници по пътя към двата финала и това, което се случи там е ясно свидетелство, че разликите в класите са огромни. Че е твърде вероятно да са търсени такива съперници, на фона на които нашият да изпъкне. Защото изглежда, че набирането на определено количество победи, съчетано с необходимата реклама за създаване на имидж са пътят към решаващия за титлата мач. А поне на този етап Кубрат очевидно е далеч от това да бъде световен шампион, дори и сериозен претендент. Ако в продължение на няколко години националният футболен отбор на България играе мачове със съперници като Андора, Сан Марино, Гибралтар (вече ме е страх да включа премерно Люксембург) и всякакви други държави от дъното на класацията на ФИФА, а накрая се изправи срещу Бразилия, Франция или Англия, ще се случи нещо подобно, което видяхме в мачовете с Джошуа и Кличко. Такава аналогия изглежда твърде достоверна.

При разговори по повод неговата загуба и цялостна представяне се замеси името и на другия ни в момента най-известен спортист – Григор Димитров. Той също често е обвиняван за накърненото национално самочувствие, но разликите в случая са огромни. Да е чул някой Григор да каже, че е най-добрият и ще размаже съперниците си. По-скоро това са очаквания, които ние си създаваме сами, докато Кобрата ги изгради не само с гръмките си предишни победи, но и с не по-малко гръмки изявления. Освен това тенисистите играят постоянно, системата им на класиране е комплексна и пред очите на всички, както и представянето им. Ясно е, че професионалният боксьор не може да се състезава през няколко дни и седмици, но e ясно и че този спорт като организация и ултра комерсиализация има сериозни недостатъци. До степен един български атлет с недостатъчни за реален претендент способности да си въобрази, че може да победи титани като Владимир Кличко и Антъни Джошуа, та заблуди и цял един народ. Едно от най-важните положителни човешки качества е правилната преценка на възможностите. Развитието и на двата мача показа, че Кобрата засега е далеч от това.

Силно се надявам да не съм прав. Кубрат Пулев да продължи напред към мечтата си и да мачка противниците по пътя. Най-много поуки и изводи се извличат от пораженията. Интерересно би било да се срещне с доказани боксьори, които имат победи над неговите „душмани“ Кличко и Джошуа, като Анди Руис и Тайсън Фюри. Желание и воля очевидно не му липсват, дано да покаже и необходимите сили!

Вашият коментар