„Цветът на нацията“ се погледна доволно
в огледалата на двореца, без да забележи, че е празно цвете.
– Лев Троцки
Какво виждаш щом затвориш очи? Изоставената ти съвест дали се чува от шума на летните хитове, които са задръстили всичко. По етажите на симпатично килналата се Кула в Пиза, дом на човешкия ти ум, изкачваш ли се често – до там, където се крият фундаменталните основи на въпроси като това кой си, какво искаш, защо продължаваш да се подчиняваш…
Погледни. И ще ти отвърнат чифт очи, а в тях две лакоми зеници покриват нюансите. Егоисти сме, всички. Освен това, някои от нас са и себични его маниаци. Та, точно този фрагмент ще отдели много време, прекалено много време на образа, срещащ го в огледалото. А бесовете му ще го накарат да се заплесне по образа си. Но загледа ли се в очите си, игривите тръпки няма да закъснеят. При силно взиране би следвало да се усети познатото чувство, което човек изпитва понякога едва миг преди да потъне в сън. Падане. Не от леглото, а сякаш от острия край на света. Стигнем ли до това състояние, значи сме успели. Засмукани сме от вътрешния ни свят. Там, където дори и най-големият нарцис е просто неуверен хлапак.
В чистото състояние на осъзнаване, никой не би могъл да задържи позата. И се оказва, че вече не познаваме хората по най-лайкваните си снимки. Не познаваме града си. Вече не е онова цветно и ярко място от детските ни спомени. Окъпан е в недодялана и безсрамна агресия, дори и на едно от най-артистичните места в града, каквото е „Капана“. И дали отива на нация, окъпана в недодялана и безсрамна корупция, да бъде окъпана и в срамно забвение.
Давността ни като граждански единици е застрашена. Застрашено е не просто бъдещето ни в тази държава, но и пътят ни на израстване като индивиди.
Скоро, съвсем скоро във вестника, телевизора, заедно с всеки възможен и невъзможен билборд, ще е пълно с хора, които не може да познаем. Същите, които ще се борят за нашия интерес.
Не е от задължителен характер, но желателно би било всеки от нас да може да отговори на въпроса в огледалото: „Защо гласува“.
А 11-ти е близо.
„Разхождам се из града и вятърът свисти силно, оставих всичко зад себе си, слънцето е на хоризонта“, така започва баладата „Torna a casa“, дело на Måneskin, най-пресните победители на Евровизия. На 2-ра минута и 31-ва секунда от парчето, огънят във въздуха започва да се усеща. С духа на революцията на 22-годишния вокалист на формацията Дамяно, престижният конкурс бе спечелен.
“Нека избягаме от онези, които са твърде жадни за отмъщение; от тази спряла земя, защото ме задушава. Вчера бях тих, защото днес ще бъда Бурята“, продължава в ушите ми Дамяно.
Маратонът започва, надявам се да издържим. Ще спечелим с революция или…
И вече съзнанието на нацията се намира в мига преди пропададеното. Дни преди началото на предизборната кампания започвам да се чудя дали избирателите биха припознали истината.
За автора
