Сирни заговезни е един от значимите народни и християнски празници. Съгласно православните канони в този ден се ядат за последно яйца и млечни продукти, и се слага същинското начало на Великденския пост. Седмица преди това са Месни заговезни, когато се слага край на яденето на месо, но те не са така тържествени, вероятно по причината, че хората в традиционното общество така или иначе не са употребявали месо особено често в менюто си. Говоря за времена, в които няма търговска мрежа, хладилници, колбаси – огромната част от хората си произвеждат храната сами. Да ядеш месо означава да заколиш животно, което е далеч по-полезно докато е живо, защото дава мляко, вълна или яйца. Краят на живота му означава край на тази продукция.
Освен това Заговезни, далеч преди влизането в християнския календар и обредна система, е време на очакване на пролетта, положителен жизнен период, който заменя мъртвата част от годината – зимата, време на почивка от земеделския труд, но и на нечисти и зли сили. Точно това очистване и прогонване на злите сили изпълва голяма част от ритуалите и обичаите. Прошката, огньовете, маскарадите на кукерите, спорният обичай тричане на следващия ден (дори криминализиран) – всичко това се древни езически напластявания в тънки християнски одежди. Но въпреки това Сирни заговезни е важна част от християнската духовна същност. Начало на изпитание, което може да бъде успешно завършено само с помощта на силната вяра. Постите са изпитание на волята, тялото и душата. Знам го отлично от собствен опит. Сега вече постите нямат обществено значение. Съвремието отдавна е отхвърлило религиозните традиции с изключение на някои от по-големите празници. Това никак не е добре, защото ни откъсва от корените. Християнската, а и не само, традиция налага преди празника, свързан с разпускане и телесни удоволствия, да има време на въздържание. Сега обаче това за огромната част от хората е непознато. Къде заради общата модернизация и светски уклон, къде ликвидирано още от комунистическите времена, когато дори големите празници Коледа и Великден бяха почти забравени.
Тази неизвестност се отрази върху съвременния празничен календар. В Гърция, от която може да се каже, че като наследник на Византийската империя, сме взели православното християнство, Сирни заговезни е голям празник, като следващият ден – понеделник, също е неработен. У нас тези традиции се възстановиха не съгласно християнското и историческо наследство, а според прищевките на управляващите, не особено запознати с истинските им измерения и същност, защото също са живели и расли в атеистичните години. Преди време Бойко Борисов реши да обяви разпети петък за почивен ден, понеже бил най-тъжният. И в този тъжен ден хората започват да празнуват, което е дълбоко неправилно и в противоречие с послания, в които се корени европейската и християнска цивилизация. В още по-голямо противоречие е обстоятелството, че в третия ден на Великден – Вторник, се връщаме на работа. С други думи правилното е да се почива от събота до вторник, а не от петък до понеделник, но и без това конкуренцията между светската власт и религията понастоящем е несъстоятелна.
Сирни заговезни са несправедливо извадени от действителния им контекст с налагане на маскаради, хамкане и други странични елементи, и елиминиране на поста. То е ясно, че не е лесно да се пости цели седем седмици, при това не само в хранително отношение, но това е дълбока и продължителна традиция, която има редица рационални резултати. Естествено всичко е твърде индивидуално, но аз лично съм забелязал, че постите ми се отразяват добре и особено стриктно гледам да спазвам Великденските. Те са основополагащи за българските традиции. Много от това, което повечето хора си мислят, че са народен символ, като шопската салата, да речем, или възрожденските къщи с чарадаци, кьошкове, герани и механи, понастоящем все повече се отричат като късна и изфабрикувана от национален наратив и държавна пропаганда от различни изследователи. Друг е въпросът доколко са прави по различните въпроси, но спазването на този тип традиции, колкото и да са общо християнски и православни, със сигурност имат български народностни, впоследствие и национални проекции. Така че е добре да се познават.
Благодарение на трибуната, която MediaCafe ми предоставя, смятам да подема разяснителна кампания за великденските пости и постенето, като всяка седмица подготвям материал за това какво се яде и как на мен самия ми се е отразяват постите. В аванс ще споделя, че от понеделник до петък, включително след Сиропустната неделя, се яде храна, която не само, че не съдържа никакъв животински продукт, но не трябва да има и мазнина. И това даже е по-умерен вариант, защото има и практика на така нареченото тримирене – никакво ядене и още по-лошо – пиене на течности в продължение на три дни, но това е прекалено радикално. По принцип за постите няма единно становище; съществуват различни нива на хранително въздържание. Това, което практикувам и предлагам аз, е твърде далеч от крайностите, но въпреки това крайният резултат е физическо и духовно извисяване, което не може да се опише, а трябва да се усети.
Време е за очистване, прошка и смирение. Никога не е късно за това, но истинското време е днес.
За автора
