Специална военна операция, война и други имена на Белона – какво казва международното право?

Войната съпътства неотлъчно човешката цивилизация през цялото ѝ съществуване. През годините жреци, философи и политици са опитвали да дават обяснение на този феномен. В древен Рим олицетворение на войната са божествените брат и сестра Марс и Белона. Войната се считала за законна единствено след като се хвърли хаста (копие) пред храма на Белона по посока на врага. Днес войната също се води съгласно правила, които тематично са кръстени на римската богиня – jus ad bellum.

Преди месец Белона се появи на по-малко от 400км от България. Руски войски навлязоха в територията на Украйна, което сложи началото на най-сериозния конфликт, който Европа е виждала през последните десетилетия. Дори и в тези времена когато изглежда, че всички правила са загубили своята стойност, двете страни на конфликта все още говорят езика на международното право. От гледна точка на Украйна инвазията е акт на агресия, който е насочен срещу независимостта и териториалната ѝ цялост. Но според президента Путин това е необходима мярка за да се предпази населението на Донецк и Луханск. Между тези две позиции в българските медии се зародиха немалко спекулации и анализи, които дават най-различни обосновки на действията на Русия.

Целта на тази рубрика е да даде отговор на някои въпроси от гледна точка на международното право. Всяка статия ще включва връзки към източниците, върху които стъпва. Освен това, за да бъде възможно най-обективна, статията разглежда позицията и на двете страни.  Фокус на тази първа статия е законосъобразността на руската употреба на сила срещу Украйна.

Законна ли е „специалната военна операция“ на Русия?

Един от основните принципи в международното право е забраната за употреба на въоръжена сила в международните отношения. Това е закрепено както в чл. 2(4) на Устава на Организацията на обединените нации, но е и признато като международен обичай (неписано правило). Това правило е с особения статус ius cogens, което означава, че не се допускат никакви изключения, освен изрично предвидените в самия Устав. В най-тежките си форми, тази употреба на сила се счита за акт на агресия, като Общото събрание на ООН дава немалко примери за подобни случаи в Резолюция 3314. Сред тези примери са инвазията или нападението срещу територията и въоръжените сили на една държава от въоръжените сили на друга държава. В случая с Русия и Украйна е налично точно такова нападение.

Прави впечатление, че забраната за употреба на сила не си служа с термина „война“, който повечето от нас очакват да чуят. През последния век този термин силно е загубил своето значение в международните отношения и официалното обявяване на война на практика е изчезнало. Но нейната същност е във фактическата обстановка, а не как я наричаме. Ситуацията в Украйна е употреба на сила от най-тежък характер, който във всяко друго време бихме нарекли просто „война“, без техническия и подсладен израз „специална военна операция“.

Може ли все пак да бъде оправдана „специалната военна операция“?

Всъщност да. Както бе споменато по-горе, забраната за употреба на сила си има две изрични изключения. Военна сила все пак може да бъде използвана с разрешение на Съвета за сигурност на ООН по чл. 42 или при самоотбрана по чл. 51 от Устава на Организацията на обединените нации. Освен тези две изключения няма други признати ситуации, в които употребата на сила да е законна.

Нападайки Украйна, Русия не действа в рамките на правомощия, дадени от Съвета за сигурност. Напротив, Съветът за сигурност получи предложение за Резолюция срещу нападението, но беше отхвърлена, въпреки подкрепата от мнозинството на членовете. Това е така, защото Русия има т.нар. право на вето. С други думи, никоя резолюция на Съвета за сигурност не може да бъде приета, ако някой от петте постоянни члена гласува против нея. Това оставя Съвета с вързани ръце, когато става въпрос за Великобритания, Китай, Русия, САЩ или Франция. Но това не означава, че такива резолюции не е имало. Напротив, от 1991г. до днес е имало десетки решения в този смисъл. Но не е такъв случаят с Украйна.

Самоотбраната е другото изключение, което евентуално може да обоснове употребата на сила. Но за да е налична самоотбрана, то държавата, която прибягва към нея, трябва да е била жертва на нападение. В настоящия конфликт такова предшестващо нападение не е налично. Дори напротив, Руската инвазия беше предшествана от месеци струпване на руски войски по границата с Украйна. Следователно, самоотбраната не е хаста пред храма на Белона.

Колективна самоотбрана на Донецк и Луханск като основание?

Разбира се, трябва да се отбележи, че позицията на руската федерация е, че тази специална военна операция е, за да се защитят хората от Донецк и Луханск. Макар и да не е ясно на кое основание разчитат тук, от контекста могат да се извлекат две възможни тези.

Първата е, че Русия действа в рамките на т.нар. колективна самоотбрана. Т.е. тя се включва в отбраната на Донецк и Луханск срещу агресора Украйна. Но тук проблемът е доколко Донецк и Луханск са държави по смисъла на международното право. Все пак единствено държави могат да се ползват от правото на колективна самоотбрана. Съгласно Конвенцията от Монтевидео от 1933г., за да се счита едно формирование за държава, то трябва да има постоянни територия и население, ефективно правителство и способност да влиза в отношения с други държави. Първите два елемента безспорно са налични, но доколко  правителство на тези формирования е ефективно, легитимно и независимо е спорно. Авторът ще се въздържи от коментар по този въпрос.

 Най-важен елемент, върху който следва да се съсредоточим, е последният. Донецк и Луханск са признати за държави единствено от Русия, Абхазия и Южна Осетия. Последните две споделят същия статус като Донецк и Луханск като нямат почти никакво признание. И макар и признанието да не е формален критерий за съществуването на една държава, то със сигурност оказва влияние върху възможността и да поддържа отношения с други държави. Особено предвид, че повечето държави в Европа и най-вече съседната им Украйна са изрично против независимостта на Донецк и Луханск, то ефективното участие на тези страни в международните отношения би било изключително трудно. Включването им в международни организации, което е триумф за всяка новосъздадена държава, би срещало непреодолима опозиция на всички етапи. В допълнение, широкоразпространено е виждането, че държави не могат да бъдат създавани с незаконната употреба на сила.

Подобен е случаят и със Северен Кипър, който е признат единствено от Турция и по тази причина е невъзможно да бъде третиран като независима държава. От това следва, че тези формирования нямат статуса на държави, а Русия няма право да упражнява право на колективна самоотбрана.

Хуманитарна интервенция и геноцид

Една от ключовите думи във всички обръщения от страна на Руската държава е „геноцид“. Според думите на президента Владимир Путин, Русия извършва военната операция, за да предотврати изтребването на местното население в Донецк и Луханск. Тези обвинения, насочени към Украйна, са изключително тежки. Точно по тази причина Международният съд към ООН в делото Босна и Херцеговина срещу Сърбия и Черна гора от 2007г. постановява, че подобни обвинения трябва да са подкрепени от безспорни факти, които не оставят място за съмнение. Обикновено това се случва чрез редица независими експертни комисии, които разследват ситуацията на терен. Т. напр. през 2017 г. такава комисия бе създадена относно геноцида в Мианмар. В конкретния случай няма такава комисия. Освен това руската държава не е представила никакви официални доказателства за подобни тежки престъпления пред ООН или Съвета на Европа.

Но дори и да приемем, че всъщност такива престъпления са извършени, това отново не би дало право на Русия да предприеме военни действия. Някои автори твърдят, че съществува право на хуманитарна интервенция, но такава не е правена никъде по света без разрешение на Съвета за сигурност. По тази причина и подобно изключение от забраната за употреба на сила не е признато в съвременното международно право. Следователно, Русия не може да оправдае нападението си и с тази „хаста“.

Тази статия е изключително опростен анализ на случващото се и има много фини детайли, които трябва да бъдат взети предвид. Но въпреки това, безспорен е извода, че нападението на Русия е незаконен акт на агресия.

Източници:

Устав на Организацията на Обединените нации, Статут на международния съд, (Наука и изкуство 1985)

Резолюция 3314 на Общото събрание на ООН, „Определение за агресия“ UN/GA/RES/3314

Military and Paramilitary Activities in and against Nicaragua (Nicaragua v. United States of America), ICJ Judgment, (1986)

Application of the Convention on the Prevention and Punishment of the Crime of Genocide (Bosnia and Herzegovina v. Serbia and Montenegro), ICJ Judgment, (2007)

Dinstein, Y. “War, Aggression and Self-Defence”, (Cambridge University Press 2011)

Мемцов, С., “Косово: проблемът за международноправния статус”, (Макрос 2020)

Рогошев, Т. „Развитие на института на самоотбраната в международното право. Превантивна атака“ (2018) Studia Iuris, бр. 2, 161.

Вашият коментар