Спомен за Пловдив 2019

Пловдив беше един от двата града европейски културни столици заедно с Матера, Италия. Това е голям международен успех не само на местно, но и на национално ниво. По ирония на съдбата се оказа и че 2019 г. е последната нормална засега, тъй като SARS COVID 19, макар и да се яви в края на годината, поради което носи нейното числено означение, се превърна в пандемия от началото на следващата 2020, засягайки България от пролетта. Така че Пловдив и Матера са последните нормални Европейски културни столици. Пандемията ликвидира проявите през следващите две години.

Този изминал период дава възможност за необходимата дистанция и осъзнаване на значимостта, приносите и пропуските. Интерес представлява проекта на Емил Миразчиев „Пловдив Европейска културна столица 2019 преди / след“, който представлява платформа с интервюта на 16 души, намиращи се в различна връзка с проявата, които споделят своите спомени, впечатления и очаквания: Пловдив – ЕСК 2019, преди и след (arttoday.org). Очевидно времето за равносметка се чувства като необходимост в публичното пространство и считам, че също има какво да споделя. Моето участие беше не в идейно-концептуален план, а в изпълнителски – повече от едногодишна усилена работа по организиране на домакинството и обслужването на пътуващата изложба „Еврика“ на Детски научен център „Музейко“ от София. През цялото времетраене на ЕКТ изложбата беше настанена в отдел „Нова и Най-нова история“ на Регионален исторически музей – Пловдив и донесе усмивки и незабравими спомени на хиляди деца и възрастни. Това беше най-продължителната проява от събитийния календар и считам, че както за посетителите, така и за музейния екип резултатите и впечатленията бяха силно положителни и изключително полезни. Със сигурност обаче има аспекти, в които нещата стоят другояче. Наследството от емблематичната за града 2019 година е навсякъде около нас. За някои спомените са добри, за други не. Но никой не е безразличен. Поне в културните среди.

Резултатите от провеждането на ЕКТ 2019 свидетелстват категорично за значителен прираст в туристическите посещения и нощувки, при това не само през самата година, а и през предходните. Виж приложените таблици на страници 67, 71:

Важно е да се отбележи, че това се случи въпреки явното и скрито съпротивително действие в града и извън него от страна на хора, останали недоволни – едните защото не са част от инициативата, други поради причината, че беше предпочетен именно Пловдив. За да бъде напълно ясно, трябва още тук да се каже, че сред конкурентите на Града на тепетата беше и столицата София, а както може да се види от статията European Capital of Culture в англоезичния вариант на Уикипедия, след 2000 г., политическите столици не се предпочитат в избора за културни. Единствените изключения са тези на Прибалтийските републики, които като територия, население и традиции обаче нямат големи възможности да предложат други конкурентни кандидатури. Замисълът очевидно е да се съдейства за развитието на други градове и региони, тъй като държавните центрове навсякъде имат предимство в това отношение. Но обстоятелството, че колкото и да се говори за децентрализация, в България все повече всичко се стича и свежда до София, доведе дотам, че избирането на Пловдив, очевидно не се хареса на най-високо ръководно ниво.

Интересен е отзвукът сред обикновените хора по този въпрос. В Града на тепетата и до днес се носи слух, че е избран само с гласовете на чуждестранните представители на журито, което не отговаря на истината, защото гласовете са 8 в полза на Пловдив срещу 4 за останалите кандидати, а журито, което гласува, се състои от по шестима българи и чужденци. Тринадесетият член – г-жа Ану Кивило от Естония отсъства заради заболяване Освен това гласуването е тайно и остава неизвестно кой как е гласувал. Мисля, че е редно да бъдат споменати имената на хората, които присъдиха голямата чест на Пловдив: Стив Грийн – председател; доц. Светлана Христова – зам.-председател; д-р Улрих Фукс; Мария Кашукеева; проф. Камелия Николова; Джорди Пардо; Норбърт Ридл; Георги Тошев; д-р Людмил Вагалински; проф. д-р Елизабет Витуш; д-р Сузана Зилич Фишер; проф. Ивайло Знеполски; Ану Кивило (отсъства).

За съжаление, финансирането беше забавено, а допълнително негативните настроения и очаквания се подхраниха от „приятелския огън“ на културни дейци и други известни пловдивчани, които започнаха да критикуват далеч преди настъпването на 2019 г. Тези реалности бяха отразени дори във финалния доклад, където са изтъкнати като основен фактор за неосигуряване на заложените средства и разколебаване на частните спонсори. Там обаче негативните тонове в медиите са определени като „случайни“, оценка която вероятно е направена, за да се спести горчивата истина, но тя е известна на всеки жител на града или познаващ отблизо случващото се в него: Вместо #заедно, каквото беше мотото на Пловдив ЕКТ 2019, жителите на града бяха разединени. Именно от това дойдоха всички слабости и негативни явления.

При всички положения обаче ЕКТ Пловдив 2019 г. протече успешно, макар и далеч от съвършенството. Тези, които говорят за провал силно го желаеха, но не се случи. 2019 г. е вече в историята и със сигурност в тази на Пловдив. Дали ще бъде записана със златни букви е рано да се каже, но дори това да не се случи имиджовото постижение е безспорно и визитката на града е обогатена с информация, с която малко други селища могат да се похвалят. Това предполага при нормализиране на обстановката засилен туристически интерес към града, от който има чувствителна нужда за съживяване на местния бизнес. Българинът обича да се изхвърля и вероятно част от негативните настроения се създадоха още преди настъпването на 2019 г., когато се разбра, че огромните очаквания за лавина от туристи няма да се осъществят, а много хора бяха инвестирали в заведения и хотели. Вината за това обаче не беше нито на организаторите, нито на местната власт, а на стария и дълбоко залегнал нашенски стремеж „да избием рибата“, защото „ден година храни“. В случая годината вероятно трябваше да храни поне десетилетие. Сметките обаче се оказаха без кръчмар или по-точно – кръчмарите без сметка.

Но в края на краищата градът със сигурност спечели. Възроди се „Капана“, направиха се нови пространства за култура и изкуство, работещите в институциите хора придобиха безценен опит. ЕКТ Пловдив 2019 г. беше изключително събитие. От тези, които се случват веднъж в живота, ако изобщо се случат. Така че всички свидетели и участници имаха голям късмет, което важи и за хейтърите. Те имаха късмет да хейтят нещо наистина значимо, а не злободневни битовизми, с каквито изобилства тягостната национална и провинциална действителност.

Коментари (1)

  1. Пловдив 2019 беше пълна бутафория. Гласовете бяха предваритено уредени от близки обкръжения на кръга СС от ЕДНО фестивалче, което после прибра значителни субсидии с по 20-30 човека обща публика (обществена тайна!).

    Откриването беше меко казано харчене на пари, а през цялата година се въртяха далавера след далавера. Питайте Светлито – истеричката и Кирето. Да не говорим че културните оператори още не са си взели парите, които са изразходвали от собствения си джоб. Не софиянци нападаха 2019, а самите пловдивчани просто не станаха част от европейската си годината.

    ИСТИНАТА Е, ЧЕ ПРОСТО НЕ Я ПРИЕХА!

    Това е самата истина г-н Сукарев, за съжаление. И просто вече не се помни нищо от нея, затова и никой не говори за 2019. RIP!

    Отговор

Вашият коментар