Спрете да мрънкате, морето отдавна е частно!

За пореден случай на унищожаване на дюни, този път на Каваците, съобщиха в свои публикации по темата през последните дни от „Дневник“.  Разорани пясъци, прокарване на кабели и вода, заравняване на плажа за заведения и т.н. екстри.

И, разбира се, започна масов виртуален всенароден гняв. Само дето гневът е като трасиращ куршум – лети и променя посоката си, защото няма ясна цел. А я няма изначално, не в конкретния случай.

Държавата, дами и господа, държавата търсете за безобразията, които се случват по българското черноморие и в българските планини и гори. Никога не съм разбирал гнева към частниците, които отсичат гори, изравняват дюни, превземат плажове, строят кичозни комплекси и т.н.

Позволили са им, направили са го. Защо се сърдите на тях? Бизнесът винаги търси възможности за реализиране на печалба. Не може да очаквате всеки един от хората, занимаващи се с подобна дейност, да има уникални естетически възприятия или пък да е дипломиран еколог, архитект и т.н.

Може ли да изравни дюна със земята? Видно е, че може. Щом като може, значи някой е позволил или се е направил на заспал. Все тая. Всеки ден в социалните мрежи, в групи и страници, в които има ангажирани с опазването на българската природа хора, се публикуват примери за безконтролна сеч, подпорни стени на морето, унищожаване на квартални градинки, строежи на нови гета и прочее.

Поредният пресен пример е и случващото се на „Малкото Алепу“. Ето какво пише за него художникът Валентин Тузсузов – Атин, а приложените снимки онагледяват поредната „красота“:



СВИНЩИНИТЕ НА „МАЛКОТО АЛЕПУ“ ПРОДЪЛЖАВАТ, а циреят върху най-красивия и девствен български бряг расте ли расте…Фамилната крепост собственост на Главния архитект на Шабла, енциклопедия от строителни нарушения (а към поколенията-престъпления). Мразя да съм прав; предупреждавах по всички медии че този строеж отприщва процеси тип Слънчак. Вече си имаме и строително сметище насред този Рай. Кметчето на Тюленово и кмета  разбойник (2 мандата ГЕРБ) на шапката Шабла (съден за престъпления с еврофондове, човека продал резервата Дуранкулак) са с широко затворени очи. Както и варненската РИОСВ, КПКОНПИ на Цацаров, който приятелски подръпна ушето на Г-жа архитектката с обжалваемо актче. И най-лицемерната част от историята: община Шабла е осеяла брега с табели рекламиращи екопътека Тюленово. „Заповядайте да видите и пазете десетките уникални видове фауна и флора!” И точно насред „еко”пътеката-изненада! Архитектурния шедьовър тип трафопост, кюлотите на Г-жа Архитектката и прилежащата свинщина…Welcome to Bulgaria, Tjulenovo!“

И кой е виновен за това? Разбира се, че хората, които са оторизирани от обществото ни да бранят неговия интерес.

Скоро имаше избори, в случай, че сте забравили. Ще бъде ли някоя политическа формация достатъчно смела да каже просто „КРАЙ“!? Каквато било, било – от днес нататък забраняваме ново строителство тук и тук, отсичане на гори там и там, като тези, които се опитат да шикалкавят, да ги очакват брутални глоби, а при по-фрапантна наглост и затвор. Ясно и точно, без вратички в закона.

Едва ли. Публична тайна е, че повечето политически играчи разчитат на даренията на бизнеса за реализирането на своите предизборни кампании, както и за осигуряването на ресурс за осъществяването на своята дейност по места. По-лошото е, че на много от тях на практика самите бизнесмени са облечени във властови ресурс.

Няма как да очакваме тези, които нарушават правилата, а същевременно им е вменена функцията да ги бранят, да променят общата картина. Дали ще го наречем местен феодализъм, дали такъв, ползващ чадъра на „жълтите павета“, не е от значение.

Винаги е имало и ще продължава да има сблъсък между частния и обществения интерес в различни сфери от живота ни и това е нормално. Ненормалното е, когато от едната страна на кантара стои самата държава, но не на страната на обществото.

Коментари (1)

Вашият коментар