Сигурно и вие не сте спечелили смарт часовник от националната ваксинационна лотария и се лутате в Интернет, за да се разсеете от неуспехите си. Пролетната умора обаче неусетно се преля в есенна депресия, а безсмислието на Света ни удря през лицето като бабаит от Световрачене, на когото в нормална държава органите на реда отдавна да са вкарали едно коляно в гушата.
Чувствате ли се като израелска баба, обхождаща баирите на Стария град, които пловдивчани наричат тепета, за да се почувстват по-по-най, докато мъжът ви цъка ротативки в някое казино? Дъждовното студено време не помага и гемиите ни потъват все по-бързо, а ценен товар за пилеене в морето дори няма.
Е, добре дошли в октомври. Няма лято, цените скачат, пикът на шестата вълна почти е стигнат, а всеки лунатик е кандидат за президент, вицепрезидент или поне депутат. Учебната година е едва в началото си, следващия отпускарски сезон най-вероятно ще го посрещнем в бюрото за безработни, а Делян Пеевски е в по-добра физическа форма от повечето от нас и ще ни надживее всички, защото взима от прахчетата за черен дроб от гигинската баба.
Боби Михайлов ще продължи да управлява футбола, Гешев – правосъдието, а вниманието, което заслужават талантливите и изключителните българи, ще бъде откраднато от някой, който си е оперирал носа. Или от глуповати хора, преразказващи вицове в платформи за кратко видео съдържание. Или на някой графоман, който вече в четвъртия си абзац отказва да каже темата на текста си. И ще продължи в същия дух и в петия абзац.
Да, ние сме едно предимно консервативно общество, вардещо се с всички сили от повечето от 7-те смъртни гряха. Е, не всички сили, защото демонът Мамон ни е на бързо избиране и ни дарява сърца и палци на стотиците ежедневни селфита, отбелязвания и демонстрации на недотам духовните придобивки. Веднъж се живее, нека се поглезим, че като дойде тия дни голямата криза, поне да ни топлят спомените как беше по-добре. Спасение за душите ни е прекалено рано да търсим.
Но чувството за празнота откъм смисъл не можеш да го излъжеш за дълго. Може да се опиташ да се разсееш, а днес даже поне сме богати, милионери, милиардери на начини да се разсейваме. Но на края на деня човек трябва да заспи някак. И ако не се е отрязал с шише концентрат, най-вероятно има няколко секунди, минути или часове, в които разсейването не помага и екзистенциалният октомврийски вакуум го засмуква като офшорка – пари, които е можело да отидат в държавата за ремонт на ремонта на някой ремонт.
Какво да правим, когато ни е едно такова никакво, когато радостите или ги няма, или не успяват да победят стреса, тревогите, опасенията?
Първо – трябва да поемем въздух. Ако не обичаме себе си, то поне да обичаме клетъчните си митохондрии, нищо лошо не са ни направили.
Второ – трябва да приемем, че животът ни не е много по-смислен от този на сьомгите, дето плуват срещу течението и с голям риск от изяждане, се юрват да снесат хайвера си, след което да умрат. Но няма и да намерим някоя сьомга да седне и да се тръшка, че се чувства непълноценно и иска съдбата да ѝ отреди по-голяма роля. При това сьомгите нямат петък вечер бира с приятели или десетки неизгледани епизоди на “Последният печели” с Орлин Горанов.
Трето – майонеза.
Четвърто – Всичко е временно. Ще мине. Дъждът все някога ще се извали, времето все някога ще се оправи, а кризата с цените на тока все някога ще свърши. Както и щастието, така и тъгата – и те не са постоянни състояния. Затова, както е рекъл Дъглас Адамс: “Без паника”. Хавлията и чакаме да ни мине.
И пето и последно – За да мине по-леко и бързо чакането, си поставете някаква не много лесна задача и я свършете. Не нещо от типа на да изхвърлите боклука или да си зазимите късите гащи в гардероба. По-скоро ушийте гоблен, напишете стихосбирка, убедете шефа си да ви удвои заплатата или му откраднете автомобила и го продайте за части. Постигнете нещо, след което да може да си речете “браво” сами на себе си, а на октомври да му пожелаете да му спрат фейсбука и инстаграма и да спре да занимава света със себе си.
За автора
