Войната на евреите в България – част I

В края на всяка година човек си прави равносметка. Анализира, за да може да повтори успехите си, или пък – да знае къде да не греши при следващия си проект. 2020 година е задача, която премина под знака на изпитанията и разделението. Но този път няма да става въпрос за вражуващи лагери „За“ или „Против“ ваксинирането, а за рана, която не може да бъде затворена от десетилетия. Българското общество е привикнало към крайните полюси и трудно често се оказва невъзможно да съберем енергията си в едно. Оказва се, че и българските евреи имат остри и непримирими спорове помежду си. 

Свещени мъдрости, описани в Талмуда, дават основа за разбирането, че еврейското общество е единство, в което действия на всяка единица, се отразява върху благото на общото. Става въпрос за фразите „Sinat Chinam“ и „Kol Yisrael Arevim zeh ba-zeh”, за чието тълкувание се свързахме с равина на Софийската синагога в периода 2013 г. – 2015 г. Арон Зербиб.

„Sinat Chinam е „Омраза без причина“ и се използва за човек, който със своето отрицание носи разруха на света“, обяснява равина. По думите му фразата „Kol Yisrael Averim” означава, че целият еврейски народ е отговорен и свързан помежду си.

„Ние сме духовно свързани и действията в съюза рефлектират върху останалите членове на обществото ни. Tова носи отговорност да се поддържаме един друг. Евреите сме в лодка и когато някой от нас направи дупка в палубата, всички ще се удавим, но ако отстрани повредата, ще ни спаси“, разказва Арон Зербиб, който в момента е главен равин във Великобритания.

Главните спорове, които разделят останали след 1944 г. евреи в България и онези, заминали, за да строят новата държава Израел, са темата за спасението на българските евреи през Втората световна война, както и експозиция в музея на бившия концентрационен лагер „Треблинка“, където България е посочена като отговорна страна за депортираните 11 300 евреи от Беломорска Тракия и Вардарска Македония. Съществуват и пресни разногласия заради „антиеврейски“ изказвания на проф. Иво Христов, както и за правния статус на Ционистката федерация в България. За да разберем причините за разнобоя, поискахме коментар от лица, които в последните 20 години спорят по основни еврейски въпроси.

Кой спаси българските евреи?

Историкът и носител на орден „Стара планина“ – първа степен проф. Михаел Бар-Зоар е категоричен в мнението си и отчита усилията на Българската православна църква, както и силата на гражданското общество, но според него Цар Борис III е главният отговорник за спасението на близо 50 000 български граждани от лагерите на смъртта. По думите му най-големият блъф в историята на Втората световна война са трудовите лагери в България, чрез които по ловък начин Цар Борис избягва заповед на Хитлер да депортира евреите ни. Не на изцяло това мнение са доц. Александър Оскар, председател на Организацията на евреите в България „Шалом“ и София Коен, председател на централния израилтянски духовен съвет, които са категорични, че спасението е резултат от комплекс от фактори, като на първо място е ролята на гражданското общество.

„Наши възрастни членове на „Шалом“ с болка си спомнят преживяното в трудовите лагери“, споделя доц. Александър Оскар.

София Коен признава Михаел Бар-Зоар за уважаван изследовател, но допълва: „Той изобразява идеализирания образ за събитията, с който живеят много от българските евреи, заминали за Израел след войната. Бар-Зоар може би пропуска факта за депортираните евреи от Беломорска Тракия и Източна Македония“.

Виновна ли е България за жертви в „Треблинка“

Въпросът дали страната ни е отговорна за депортацията на над 11 300 евреи от земите на Тракия и Македония не остава решен.

„Тези евреи са администрирани от българската държава. За нас е важно да се поеме моралната отговорност за съдбата им“, призова доц. Оскар.

Яков Джераси, председател на Федерацията на ционистите в България е категоричен, че в лагера на смъртта не са убивани български евреи. Евреите, станали жертва, били от българските административни територии, дадени от Хитлер на България като съюзническа страна, но не били с българско гражданство и българските власти нямали правомощия.

„Опитах се да предизвиквам реакция, като написах писмо до посланика ни в Полша Емил Ялнъзов, който се свръза с музея в „Треблинка“, но те отговориха неясно“, обясни Джераси.

Виктор Меламед, председател на Американския еврейски комитет в България смята „Треблинка“ за трудна тема за коментиране, защото от една страна България прави чудо в спасяването на българските евреи, но от друга има отговорност за съдбата на евреите в териториите, в които страната ни се е разширила.

„Не искам да обвинявам когото и да е било, но смятам, че работа на българската външна политика бе да отстои правото на България да не стои като надпис в „Треблинка“, смята все пак Меламед. Той и Джераси се обединяват около мнението, че са нужни държавни действия.

*Продължение на темата очаквайте утре.

Вашият коментар