Кучетата са домашни животни и това важи за всички кучета. Обаче всички сме виждали изобилие от кучета, които просто обитават квартала сами. Обикновено ги наричаме „бездомни“, което не е много подходящо. Аз ги наричам „безстопанствени“, което също не е много подходящо. Каквато и дума да ползваме, има няколко изключително важни неща, за които е важно да си даваме сметка.
Първо, това са кучета, които по нищо не се различават от домашните ни любимци. Имат същите нужди, същата мотивация, същите инстинкти и същата склонност да търсят добро изкарване и „на баницата мекото“.
Второ, между това дали едно куче живее на улицата или в човешки дом няма рязка граница. Има много „улични“ кучета, които живеят в човешко общество – например кучето пред входа, което всички харесват, обгрижват и са му сложили къщичка. Има и много „домашни“ кучета, които живеят в изолация – например кучето в двора на съседите, което прекарва целия си живот вързано на къса верига. Или друго куче, което е свободно пуснато и обикаля квартала само, въпреки че официално има стопани. Та тук няма ясна граница.
Трето (тук ще изкажа непопулярно мнение), фактът, че в българските населени места има много безстопанствени кучета, не е драма. Градските пространства са пълни с ресурси и няма как някой да не се възползва от тия ресурси. Природа. При нас са гълъби и, да, кучета. В „белите“ държави, където са се справили с „проблема с безстопанствените кучета“, са диви животни като лисици и норки. Ама няма как да създаваме хранителна среда, която никой да не ползва. Природа.
Четвърто – всички бездомни кучета са по-добре социализирани от всички домашни. Бездомното куче няма да се държи неадекватно, няма да прави сцени и няма да проявява непровокирана агресия. За разлика от много домашни.
Може да звучи скандално, но истината за тия кучета е, че са част от обществото. И по-добре така, отколкото да се чудим как да обезпаразитим и социализираме диво животно. Защото никое куче не е диво, нали помните – „Canis lupus familiaris“. Последната дума значи „домашен“.
Затова кучето пред блока, кучето до кварталната баничарница, кучето в подлеза и всички други „безстопанствени“ кучета са все домашни. Единствената разлика с моя домашен любимец е, че нямат конкретен човек. Общи са, на всички нас. И всички сме отговорни към тях. Защото на тях дължим спокойната среда, в която живеем. И ако някой понякога мисли, че улично куче му пречи, да помисли пак.
За автора
