За „Ботев“ всичко, от „Ботев“ нищо!

Такъв транспарант стои по оградите на стадионите в мачовете на любимия ми „Ботев“ Пловдив през последните години. И е единственото нещо, с което се отъждествявам през въпросния времеви интервал.

Отборът на „Ботев“, подчертавам думата „отбор“, за да не я сбърка някой с думата „Клуб“ (има разлика, при това съществена) , започна настоящото първенство по катастрофален начин. В изиграните шест футболни срещи „жълто-черните“ регистрираха 5 загуби и 1 равен, като в същите съумяха да отбележат едва 2 гола, като едновременно отпаднаха от европейските клубни турнири и успяха да се закотвят на дъното на елитното ни родно първенство.

Трагедия! Валентич е виновен! Футболистите са виновни! Всички вън!

Добре! Но този „мач“ вече е игран, при това неведнъж. И в задачата се пита кога привържениците на „Ботев“ ще задълбаят малко повече в мисленето си за състоянието на Клуба, не в резултатите на отбора, а в причините за тях? Да изгоним треньора? Не е като да не сме го правили многократно. Да съблечем футболистите? И това се е случвало! Да искаме „промени“, каквото и да значи това абстрактно понятие, случвало се е…

И не, далеч съм от мисълта да защитавам бившия вече (дали) треньор, както и футболистите. Тук резултатите са видни и няма какво повече да се каже. Но, има едно голямо НО, и именно то е важно да бъде осмислено, гледайки на развитието на Клуба в перспектива.

Ще бъда малко по-остър от обичайното, но годините си вървят, а нервите на човек се опъват, когато гледа един и същ филм, прожектиран в различни времеви интервали.

Ние нямаме клуб!

Ще повторя за неразбралите, ние нямаме клуб!

Преди да навляза в детайлите, ще си позволя да перафразирам това, което искам да бъде разбрано. Ако къщата ти няма покрив, а ти си смениш дограмата и си боядисаш стените, дали когато завали дъжд ще се намокриш? Ние сме без покрив толкова отдавна, че вече няколко пъти сменяме прозорците и пребоядисваме, а всеки път се чудим защо ни вали.

В този момент собственик на клуба, поне доколкото ми е известно, е г-н Антон Зингаревич. И, честно, на мен ми е мъчно за този човек. Защо? Ето го и обяснението:

Идва значи въпросният бизнесмен в чужда страна, желаейки да реализира бизнес проект, свързан с футбола. Приемаме, че е подготвен и знае, че „Ботев“ е сред най-големите марки в българския футбол, съответно разполага с модерна база за развитие на юноши, голяма за стандартите на страната фенска маса, а стадионът на Клуба е в процес на дострояване. Перфектни предварителни условия за инвестиции, нали?!

Така, дотук добре. Води със себе си треньор и футболисти, с които има отношения от предходните си клубове, съответно по този начин си осигурява зона на комфорт. Изненада няма, напълно нормални действия. Публиката го приема добре, осигурява му подкрепата си след дълги години на мизерия и лъжи, очаквайки най-накрая Клубът да тръгне по един нов, професионален и успешен път.

Няма как да стане!

Защо ли? Ето го обяснението. Ако отидете да живеете на гости в друг град/страна, вашите домакини ще се опитат да ви обяснят къде сте попаднали, какви са порядките на въпросното място, кое е важно, с какво трябва да се съобразявате и т.н. репери, които да ви служат за ориентир и да ви помогнат по-бързо да се адаптирате.

Случи ли се това със Зингаревич? Разбира се, че не!

Човекът дойде, надуха му главата колко сме яки, колко „Ботев“ е „а-у“, ама толкова! Какво завари собственикът на клуба, влизайки на базата в Коматево? Дори не искам да правя дисекция, защото това ми писание ще бъде прочетено със сигурност и от хора, които не обичат „Ботев“, но все пак ще обобщя: на „Футболен комплекс „Ботев 1912“ (това нелепо име) хората, които имат някаква идея какво всъщност е „Ботев“, се броят на по-малко от половината пръсти на едната ми ръка. Не, не, не говоря за това кой колко стаж като години има там, без значение като какъв. Говоря за хора, които наистина знаят и разбират какво е „Ботев“ Пловдив и се съобразяват с неговия исторически образ!

Та мисълта ми беше, че още при идването си новият собственик и хората около него не са имали от какво да се респектират и с какво да се съобразяват. Но, разбира се, те не са виновни за това. В последните дни жълто-черните привърженици побесняха от думите на Валентич, че той е направил клуба и преди него такъв не е съществувал. Да, изключително нагло изказване! Да, арогантно и необмислено! Да, би трябвало само заради тези думи да бъде изгонен на минутата!

Обаче!!!

Валентич е прав! Не в самолюбието и наглостта си, а във фактологията и реалността! Та какво професионално завариха тези хора в клуба?!?! Кое точно е професионалното, което наследиха, за да го надграждат?

Почит и уважение към патрона на клуба? Айде няма нужда! В „Ботев“ от дълги години името Христо Ботев е свързано с досадата за купуване на цветя и поднасянето им (при това не от ръководство и първи отбор в повечето случаи) на 6 януари и 2 юни, колкото да се отбие номера. Мога да си заложа главата, че нито Зингаревич, нито Валентич, нито никой от чужденците, работещи в момента в клуба, имат някаква идея, че именно Безсмъртният е в основата на нашето ДНК. А то няма как и да имат, защото, както вече казах, сред посрещачите са малцина тези, които знаят и на които им пука – второто е далеч по-трагично.

Познаване и уважение към историята и традициите? Спирам, че не знам дали да плача или да се смея. Създаване на усещане до мозъка на костите им, че НЯМА ПО-ГОЛЯМ КЛУБ ОТ БОТЕВ и това трябва да е мерилото?!!! Че кой да им даде такова усещане?

И за капак публика, която няма дом вече десетилетие, за да респектира и покаже могъществото и любовта си, та поне от нея да усетят духа и величието на „Ботев“.

Но и изброените неща не са най-страшното…

Тези хора, ръководителите на любимия ни „Ботев“, няма как да не виждат непрестанните циркове, свързани със строителството на стадион „Христо Ботев“. Няма как, ако са нормални хора, а подозирам, че те са такива, да не се хващат за главите от това, че няма яснота кога стадионът ще е завършен, колко пари ще струва, ще има ли козирка, няма ли да има, ще има ли терен и седалки, няма ли да има. Ако има, кога и кой ще ги прави, ама общината ли ще го стопанисва стадиона, няма ли, концесия ли ще има, няма ли да има, ще има ли търговски площи, няма ли да има, клубът ли ще е стопанин на същите, няма ли, ще се режат ли липи, няма ли, проектите готови ли са или сега се правят, кое колко струва и т.н. Добре дошли в цирк „Пловдив“!

Но не, това също не е най-страшното…

Най-страшното трябва да си го представим, а то далеч не е фантастика!

Зингаревич решава да си тръгне, без значение поради каква причина. В единия случай клубът остава с непосилни дългове, в другия просто си има цена за продажба. И тук идва кошмарът. При първия вариант или „ненадейно“ се появява „спасител“, или отново отиваме в аматьорския футбол, където по-късно пак се появява „спасител“. В другия случай вариантът е сходен, но с опция за тотално заличаване. Дано поне никой не работи умишлено по някой от двата сценария.

Но да приемем за момент, че Зингаревич си тръгва, без да мислим по въпроси, свързани с финансите, а да се концентрираме в друго. Кои ще останат в клуба? Кои ще го „спасяват“? Отговорът е ясен – същите, които са там от незапомнени времена. Защо са там? На този въпрос си отговорете вие. На това аз му казвам дежа вю! И не, не е невъзможно, а съвсем реално да се случи отново и Клубът ни пак да се върне в изходна позиция. Това е големият кошмар! И този кошмар е ментален, той не е свързан с конкретни хора, страхуващи се, че няма кой да ги вземе на работа, ако не са в „Ботев“, а е свързан с факта, че отново ще сме нула на нула, както и през 2010-та, с неприятната разлика, че ентусиазмът вече няма да го има сред болшинството ботевисти и тогава вече може да стане наистина страшно.

И за финал – скоро говорих с един от изявените привърженици на „Ботев“ и му казах следното: „Ако ние двамата с теб сега засадим едно дърво на този тротоар, до който сме се спрели, то то ще расте и тогава, когато нас вече няма да ни има“!

Е, в „Ботев“ много отдавна никой не засажда дръвчета, обира се само техния плод!

Ботевисти, спрете да мислите за това дали даден треньор или футболист става или не! Това са важни неща тогава, когато Клубът ни е подреден! В момента това няма никакво значение!

И не, Зингаревич не е виновен! Виновни сме всички ние за това, че залитаме в дребнотемия, докато летим към пропастта, а не към небето.

Същото това небе, от което ни гледат Чико и Старика! И очакват от нас да сме на висотата на историята на Клуба ни!

Дали?

Коментари (1)

  1. Въпроса е кой го докара този Зингерович в Пловдив,какви бизнес договорки е имал с ГЕРБ,каза го в интервю че уговорките не са изпълнени,фалирал е два отбора един в Англия и един в Русия продал е отбор в Дания мисля,срещу Русия има санкции и ми е инересно с какъв бизнес се занимава този и как като има санкции му върви бизнеса и питам пак КОЙ ГО ДОКАРА В БОТЕВ

    Отговор

Вашият коментар