Музейната общност е напрегната заради оскъдните средства, предвидени в новия държавен бюджет. Да не говорим за проявеното отношение. Гражданството обаче трябва да знае какво остава зад кадър:
Протестиращите музейни колеги завистливо надничат в канчето на учителите. Наслушах се и начетох на изявления какви големи специалисти има в музеите, а учителите едва ли не нищо не правят, а вземат хилядарки. Учителската работа обаче е не по-малко отговорна, даже в много отношения е повече. Учителят работи с най-ценното – децата ни. И там се работи на педал – часове, контрол, извънкласни занятия, отчетност. Друго и да не правиш, пишеш отсъствия, попълваш материална книга; ако пък си класен – бумащината е океан. Трябва също да крещиш в опит да всееш респект и въдвориш дисциплина сред малките и пораснали диванета. В отговор ще те наричат как ли не, даже ще те псуват. За съжаление, така е в Родното училище.
А в музея е далеч по-спокойно, може да не правиш нищо и някои се възползват от това. Не казвам, че са мнозинство, но има. И това е защото липсва достатъчно контрол, защото директорите, които трябва да го упражняват, имат други приоритети. Заплатите са еднакви – на съвестните, които трупат знания, умения и ги упражняват, и на михлюзите, които по цял ден щракат на компютъра или телефона. Защо няма утвърдени правила да се стимулират финансово служителите, проявили инициативност, разработване на проекти, на образователни програми на изложби и експозиции, публикуването на материали в научния и информационния печат и други изяви? Ако няма средства, това да става с отпуски или изпращане на обучение, с похвала и грамота дори! Директорите имат правомощията да правят това, но не съм забелязал да ги ползват, освен когато се раздават премии (не особено значителни суми), което обаче става по неясни критерии и в условията на информационно затъмнение.
Какво бихте помислили за фирма, която след инвестирани пет милиона е изкарала няколкостотин хиляди? Скоропостижно ще фалира, стига да не е музей – тогава ще поиска още пари. Даже и ще протестира. Принципно е много трудно музей да се самоиздържа при българските условия, но парите на данъкоплатеца би трябвало да се харчат разумно и внимателно.
Пловдивската музейна система е уникална с нейните четири регионални музея. В никой друг провинциален център няма такова нещо. На практика Общината е делегирала изцяло дейностите по опазване и представяне на културното наследство на музеите и на Старинен Пловдив. Откакто работя в системата (18 години), не помня да е имало заместник-кмет или други високопоставени ръководители в общинската администрация, специалисти по културно наследство. За кратко имаше един историк по образование, работил като учител, но неговата експертност определено не беше достатъчна, защото само университетското образование не стига. Трябват години опит, които се придобиват в хода на продължителна теоретична и практическа работа. Сферата е много специфична и затова ролята на директорите на посочените институции е голяма.
Дали те оправдават доверието?
Колегите от Регионалния природонаучен музей издигат най-силно призиви за протест, а тяхната институция получи най-много средства през последните години. По-лошото обаче е, че това стана без законно основание и реална необходимост. Аз въобще не съм убеден, че природонаучен музей трябва да бъде подопечен на Министерството на културата, защото културата е резултат от човешка дейност. Така или иначе в Закона за културното наследство е вкарано и природното такова, но ето няколко текста от него:
Член 6 – Културно наследство са: … т. 6. природни ценности (образци), включително антропологични останки, открити при теренни проучвания, и останки на палеозоологията и култивирани растения.
Член 7, алинея 1 – Културна ценност е нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна или културна стойност.
Член 24 Музеят е културна и научна организация, която издирва, изучава, опазва и представя културни ценности, природни образци и антропологични останки с познавателна, образователна и естетическа цел.
Член 25. Музей се създава …т. 3. постоянен източник за финансиране дейността на музея (издръжка на сградата и персонала и средства за дейности за издирване, изучаване, опазване и представяне на движимите културни и природни ценности и образци).
Никъде няма и намек, че образците трябва да са живи. По скоро е обратното – определено се имат предвид неодушевени природни образци, а не живи екземпляри. Защото в музея не е практика да има голям брой живи експонати. Не мога да си представя, че в инвентарната книга се завежда, например, риба. Излюпените от нейния хайвер рибки и те ли се записват? Преди това преминават ли идентификация? Какво става с умрелите? Да не говорим, че в българския закон е приоритетно българското културно и природно наследство.
В Пловдив обаче никой не обръща внимание на това и понеже зациклиха нещата със зоологическата градина, директорът, млад, амбициозен и изпълнен с идеи, след дълговечното управление на предишния ръководител, влезе под кожата на местната власт и се започнаха ремонт след ремонт и постъпване на живинка след живинка – коя от коя по екзотична и с по-скъпа издръжка. Всичко това в подземията на 140 годишна сграда, не особено пригодена за такива цели.
Така Природонаучният музей стана заместител на липсващия зоопарк, но музеят не трябва да бъде заместител или подражател на каквото и да било. Музеят си е музей. Възвращаемостта не е основният проблем, най-важното е да се предлага качествен продукт като изживяване и познание, за което наистина не се пестят усилия, но Пловдив и регионът се губят. Какво му е регионалното на музей, който предлага риби и влечуги от различни точки на света с неясни критерии за подбора. Има сладководни обитатели от езерото Танганайка. Защо няма от езерото Чад, например? Или от езерото Тоба.
Планират се и още по мащабни хидросъоржения за морска фауна. Кой ще ги плаща и какво общо имат с Пловдив? За динозаврите да не говорим. Всичко това превръща музейната институция в атракционен център, що се отнася до експозиционната ѝ дейност. Собственикът на всеки един мол, стига да реши, може да направи къде по-мащабни инвестиции в такива дейности и конструкции.
РПН – Пловдив дори излезе отвъд пределите на планетата, завладявайки и космоса. Направи се скъп планетариум с неудобни седалки за гледане към тавана, където е прожекцията. След единственото посещение на тази шумно рекламирана забава, няколко дни ме боля врата, и се притеснявах дали детето няма да сънува кошмари, защото даваха филм за черна дупки, които ще всмуче Земята и ще я унищожи.
Някога имаше планове за огромен Археологически музей на тракийската култура с изследователски институт. В крайна сметка обаче беше построена нова малка сграда на старото място, където археологическо богатство на Пловдив и региона е частично представено. Новата експозиция, не се радва на особено голям интерес. Далеч преди пандемията. А можеше да се използва някоя от големите пустеещи големи постройки в центъра като Халите, Пощата, кино „Космос“. В миналото остана престижният международен форум „Седмици на тракийската, история и култура“, привличащ учени от целия свят.
Доскоро обществеността тръпнеше в очакване какво ще излезе изпод могилата Мал тепе. В следствие на медийния шум никой не мислеше, че ще е нещо по-малко от египетска пирамида. Изхарчиха се сериозни средства. В крайна сметка се случи нещо очаквано от специалистите – конструкцията се срути, а тази опасност не беше предвидена от изследователския екип. Сега в пълен контраст с преди цари пълно мълчание. Има ли отговорни, търсят ли се?
Често се чуват изявления от рода „музейните работници са учени“. Всъщност учени са една малка част – тези които заемат академични длъжности и / или имат научни степени. Как стоят нещата в тази дейност на музеите в Пловдив? Макар и косвено, това е много важно свидетелство за организацията на работа, качеството и потенциала в даден музей. Природонаучният възстанови своето научно издание, което излиза всяка година от 2016. То е и единственото, което се индексира в международни бази данни. Археологическият музей не е издавал годишник от близо десетилетие. В Етнографския музей от 1970 г. досега са издадени 7 тома на годишник, като последните пет са след 1990 г. Падането на комунизма е повлияло положително, но пет книжки за близо 30 години, както и да се гледа и преценя, е малко. Историческият музей от началото на новия век е издал 14 броя на своя годишник, има обаче още какво да се желае за повишаване на качеството. В Градската художествена галерия за научно-публикационна дейност почти няма основания да се говори; издават се основно каталози и албуми.
Директорите на музеи са на първо място администратори и изобщо не е задължително да бъдат най-добрите учени в институцията. За разлика от техните подчинени обаче, те нямат проблем с финансирането на своите монографии и научно израстване, което обикновено се осигурява през бюджетите на музея. Очевидна несправедливост.
Както е видно, двамата хабилитирани специалисти в пловдивските музеи са именно директори. Как пък в тези стари и пребогати на ценности институции не се появи за толкова години и някой друг перспективен изследовател? Отговорът е прост – евентуалната конкуренция се елиминира. Аз попаднах в това положение. Наскоро категорично ми се отказа обявяване на конкурс за доцент с мотива, че било незаконно. А в музеите има немалко професори и доценти; съвсем наскоро станаха доценти колеги от Сливен и Монтана. Основно задължение на всеки ръководител на изследователска институция е да осигури приемственост и развитие. Повечето музейни управленци обаче искат да са единствено във фокуса на внимание, без да се грижат за научното и/или професионално израстване на техните подчинени. На принципа „След мен и потоп“ бъдещето на институциите се поверява на законите на хаоса.
В пловдивските музеи незаконното е законно, но законното не е. Постановената от два закона мандатност на директорите на музеите тук не се спазва и това води до самозабравяне и инерционни процеси. Много интересно след като не се спазват мандати, въз основа на какви концепции се развиват тези музеи? Ако има такива, също са незаконни, защото концепцията е основната причина да бъдеш назначен за съответния мандат. Спокойствието на директорите е на първо място, вследствие на което те се радват на вечна младост. Някои са родени още във времето на сталинизма. Нищо чудно, че имат подобни разбирания. От тази гледна точка девизът „Древен и вечен“ придобива друг смисъл.
Когато професионалните качества се атестират периодично, възрастта не може да бъде пречка за заемане на длъжност. Американците си избраха президент на почти 80-години, но след още четири (живот и здраве) ще има пак избори. В музейната система на Пловдив се прави всичко възможно да няма такава ротация.
Това е вкратце основната болест, от която страда музейната система в Пловдив. Не е важен професионализмът, а да си приятел с правилните хора. Ако това не се промени, ако не се спазват както писаните закони, така и тези на морала, колкото и да се увеличи финансирането, керванът ще продължи да си върви.
За автора
Уважаеми г-н Сукарев,
Изказването Ви е обидно, както за музейната гилдия, така и за всички тези хора, които ни посещават.
Като за начало искам да спомена, че с Вас не се познаваме, но и след този пост се убеждавам, че не съм пропуснал много.
Понеже виждам, че работите в културна институция, би трябвало да знаете поне някои основни неща, които най-вече се отнасят за ръководената от мен институция.
Най-вече, че мисията на всеки един ръководител е да върне посетителите в музея и да ги образова.
Чудя се какво целите с това изказване, което силно компрометира музеите в страната и в частност в Пловдив. Вие имате самочувствие, че познавате тематиката, а правите неадекватни заключения.
За да не хвърляме в пространството някакви празни приказки да минем по същество:
1. „липсва достатъчно контрол“- Вие нямате никаква предствава аз какъв контрол упражнявам, че да се изказвате така.
2. „и на михлюзите, които по цял ден щракат на компютъра“- ако искате да Ви уважават- уважавайте и Вие. Не е редно да наричате „михлюзи“ всички колеги в музеите. Вие познавате ли ги? Защото аз мисля, че това е изключително ОБИДНО.
3. „тяхната институция получи най-много средства през последните години“- това е така и не мисля, че е лошо. Ние повишихме посещаемостта на музея от 18 000 на 280 000 лв. само за 5 години. Това са хора, които са дошли и идват отново. За мен това е една обратна връзка, че работата, която сме свършили е добра. Вашата оценка, че съм „михлюз“, който цъка на компютъра ме обижда. Но очевидно това целите.
4. „Аз въобще не съм убеден, че природонаучен музей трябва да бъде подопечен на Министерството на културата“- Тук мисля, че има много по-запознати от Вас хора в тази област. Но разбира се Вие може да не мислите така.
5. „Никъде няма и намек, че образците трябва да са живи“- така е. Но ако си бяхте направили труда да попитате щяхте да разберете, че те не са ДКЦ. такива са всички експонати от основната експозиция. Но понеже Вие не знаете структурата на РПНМ, на Вас това не Ви е ясно.
6. „започнаха ремонт след ремонт и постъпване на живинка след живинка – коя от коя по екзотична и с по-скъпа издръжка.“- Ако за Вас ремонти не трябва да се извършват си е Ваше мнение. Все пак има и вечни неща. Не смятам, че Вие сте компетентен да ме съветвате каква „живинка“ е подходяща за нашият музей. Извинете ме, ако сте спец и по зоология, но аз не знам.
7. „Какво му е регионалното на музей, който предлага риби и влечуги от различни точки на света с неясни критерии за подбора. Има сладководни обитатели от езерото Танганайка. Защо няма от езерото Чад, например? Или от езерото Тоба.“- Това е още по-смешно. Вие от къде знаете, че нямаме? А и според Вас каква е функцията на един Регионален музей. Ако си мислите, че е регионален, защото показва само неща от пловдивския регион- това е комично и смешно.
8. „Всичко това превръща музейната институция в атракционен център, що се отнася до експозиционната ѝ дейност.“- От кога станахте специалист по експозиционна дейност в природонаучните музеи, че не разбрах?
9. „РПН – Пловдив дори излезе отвъд пределите на планетата, завладявайки и космоса. Направи се скъп планетариум с неудобни седалки за гледане към тавана, където е прожекцията. След единственото посещение на тази шумно рекламирана забава, няколко дни ме боля врата, и …….“. Първо не знам за кой музей говорите? „РПН – Пловдив“- Не знам в Пловдив да има такъв музей. Чувал съм за РПНМ само. Още-по некомпетентно изказване. Не сте Вие човекът, който е в състояние да прецени дали в Пловдив трябва да има планетариум. И никой насила не Ви е държал вързан на седалките.
10. „Откакто работя в системата (18 години), не помня да е имало заместник-кмет или други високопоставени ръководители в общинската администрация, специалисти по културно наследство.“- И не на последно място. Пълен абсурд. В Пловдив е имало и има много кадърни хора в администрацията. Явно не сте запознат с дейността на г-н Панов (зам. – кмет по Културата). Този човек има огромна заслуга за наситения културен живот в Пловдив. Оказва невероятна подкрепа на всички културни институти, инициира много проекти и културни събития. За него бих казал: „Дай Боже всеки град да има такъв ресорен кмет“.
Не знам какво целите с това?
Искате да заемете мястото на някой директор?
Искате да обидите всички кадърни служители, че са „михлюзи“?
Искате да покажете, че Вие разбирате от тематиката на вички музеи, а ние некадърните директори не ставаме за нищо?
Искам да попитам с тези непристойни и обидни изказвания по-добре ли се почувствахте?
Не съм чел нападките към останалите институции, но предполагам, че са също така обидни.
Много срамно изказване срещу собствената Ви гилдия. Вие не заслужавате да работите в музей. Вие сте уредник в най-зле управлявания регионален музей в Пловдив, заемащ една от най-хубавите сгради в стария град. Дължите извинение.
Изключително съм изненадана, че г-н Видин Сукарев напада и обижда колегите си от музейната гилдия в Пловдив. Най-странно, е изказването му срещу един чудесно развиващ се музей като РПНМ-Пловдив.
Може би от горчива завист? Мисля, че това изказване е непристойно за публикация и той дължи извинение.
За каква гилдия тук, в Пловдив, говорите, Соня? Дори не съм сигурен дали съм Ви виждал на живо. Това в голяма степен е, защото всеки директор иска да води бащина дружина, окупrрал се е в институцийката си и всичко в другите музеи, се счита за некадърно, погрешно, удар под кръста. Защото всички се борят за вниманието на кмет и заместник -кмет, като деца в детска градина за това на госпожата. Все пак, ако съм Ви засегнал с нещо лично, се извинявам. Както и на всички колеги. Не съм целял това. Живеем в демократична държава, уж.
Всеки може да изразява мнение, а смея да твърдя – моето е достатъчно
аргументирано.Нека някой ме обори с друго освен квалификации от рода –
срам, лъжа, последна инстанция, злоба, обида, завист. Приемам възможността и някъде да не съм съвсем прав, но в
общата насока всичко е вярно. За съжаление. Нямам против негативни коментари и дори ги
приветствам, защото основната ми цел е да стане дебат, дори на това
апокрифно ниво, но призиви за обществен съд и оценки какво заслужавам са нелепост. Това и през комунизма го нямаше. Някога в общината е работела
специална комисия, която е реагирала и излизала със становище на всеки
негативен медиен сигнал, защото дори тогава има такива. Сега – мълчание. Аз имам позиция, отстоявам я и се боря. Защо ме слагате в един
кюп с моя директор? Вижте текста по-внимателно – аз възразявам именно срещу неговия статут на ръководител и начин на работа. Той е основната пречка за моето развитие в науката,
но – още по-лошо – за това на институцията. Това обаче важи и за другите директори в някаква степен. Пловдивската музейна система е нарицателен пример за лошо
управление в цялата страна и не се прави разлика между отделните музеи.
Защо не се провеждат постановените от закон конкурси за директори на всеки пет години? На кого
завиждам? Доходите са ми доста по-високи от тези на редовите музейни
служители заради научните ми достижения, а аз работя и като
преподавател. Ако си мълча, щеше да ми е далеч по-комфортно в личен и професионален план, но за мен музеят е кауза, не място, където да убивам време и да заработвам заплатка. Имате ли представа от работата ми? Дано сте направили за Вашия музей или направите това, което съм аз за нашия и въобще за града. Само за миналата година съм написал около 400 страници научни текстове. Това е далеч повече от средния
пловдивски музеен работник за десетилетие, а много не могат да
достигнат такова количество през целия си стаж. За качеството им: те са в издания с редколегии, немалко са в
международни бази данни. Вижте примерно страницата ми в НАЦИД. Може да
я сравните с тези на другите директори на музеи или други служители в
музеите на Пловдив. Извел съм хиляди беседи. И стоя с името си зад
този материал. Замислете се защо съм го написал малко по-задълбочено от първосигналните инстинкти. Желанието ми е културното наследство на Пловдив да получи това, което заслужава. Заплатите в музеите са ниски – да, но има хора, на които и тези им са много. По-високите заплати трябва да се дават на тези, които работят и постигат резултати. Трябва да има контрол и атестации, далеч по-стриктни от сегашните, които са на хартия и се упражнават от директори, от никого не атестирани за качеството на тяхната работа. Въпреки законите. В миналото съм полагал усилия за близост на гилдията, но не срещнах разбиране. Когато беше публичната защита на дисертацията ми, лично занесох покани до всички музеи. Никой не дойде, което не може да бъде осъдително, но дори никой не ме поздрави после. И днес не се придобива лесно тази степен, а тогава беше още по-трудно. Както и да е, спомени… Музеят е културна институция, място за интелигентни хора. Не за удовлетворяване на битови потребности, и изява на стадни и стихийни пориви.и Всяко мнение с аргументи трябва да се уважава и да му се възрази със същото.
Да, г-н Сукарев,всички разбрахме мъката Ви! Не са Ви допуснали до конкурс! И тук ще възкликна: Слава Богу!
В огорчението си сте завъртели кранчетата и във вашия потоп,потопявате колеги,вероятно-приятели.
Не пишете 401-вата си страница от научните си трудове, а излезте,срещнете и разговаряйте с хората от музеите. Дела,не думи ,трябват!
20 години работя в Стария град,не Ви познавам,не съм чувала за Вас, извинявам се, ще Ви обидя, вероятно.
Показвате митична свръх компетентност в дейността на различните музеи и галерии, и завидни юридически способности в тълкуването на законите. Ренесансов човек сте! В отдел Възраждане ли работите? Моля Ви,не си губете времето, кандидатирайте се за зам.кмет или министър. Кардинално остържете музейните михлюзи от компютрите им!
Нека всички заедно да седнем и да пишем ::как се реди ескпозиция/изложба, как се поддържа музей, как се копае археологически терен…пък той двора сам ще се измете, експонатите/картините сами ще се наредят, посетителите -сами ще се разходят, крушката изгоряла над бюрото Ви,сама ще се смени.
Ех, г-н Сукарев! Пости наближават! Смирете се! Постете и духом, постете и в думите си.
Уважаема госпожо… щом така се определяте – Михлюз. Интересно, че много колеги се припознават под това навание, а всъщност в системата в никакъв случай не са мнозинство, както съм и писал. Когато се коментира някой в лично качество, е добре да е познат, в противен случай – наблегнете на самия писан текст. Казано по начина от Вас „не допуснат до конкурс“, звучи все едно не съм отговарял на изисквания, а всъщост това е еднолично решение на човек неапознат с научните стандарти и нормативната база, но за сметка на това завистлив. И какво – да си замълча ли? Да, заради това отворих крана, но беше капката, която преля чашата, преди това тя вече се бе пълна. Съжалявам само, че не го сторих по-рано! Като не ме познавате, защо пишете глупости? Сменял съм и крушки, колкото хамалогия ми е минала през ръцете в името на фондовата и другите музейни дейности. Автор и съавтор съм на десетки изложби, но не се гордея особено с това, защото… ако наистина сте специалист, ще се досетите. За две десетилетия в една област, ако нямате „митична свръхкомпетентност“, значи сте си губили времето, но, така или иначе, има недостиг на животновъди. Мисля, че това, което съм казал и написал, освен като думи може да се калифицира и като дела. Да ходя по площадите с мегафон ли? За административни постове амбиции нямам, за сдобиването с тях трябват политически гръб и лизачески умения. Посочените от Вас позиции не са изборни. Ако желаете да обсъдим наживо музейните проблеми, със сигурност можете да ме намерите. Работното ми място и контактите с мен не са тайна. Също така – MediaCafe e трибуна за различни мнения, може да изразите Вашето. Пишете добре. И хонорар ще вземете. Щом работите в системата няма да Ви е излишен. От вече осем години постя и сега ще се отдам с още повече смирение на това изпитание, наистина има нужда. Благодаря, че обърнахте внимание на това!
Имате ли намерение да разследвате лицето Стефан Шивачев ,кой го държи на 69 г. на работа,без конкурс ,6 човека се водят на работа като получават огромни заплати ,някой и пенсии,други работят по 4 часа и си гледат родителите ,други са нон стоп в болнични и се подправят ведомости,да се разследва и публикува защо баща му ма Стефан Шивачев е изгонен от органите на МВР
Кога ще бъде разследвано лицето Стефан Шивачев за това че 6 човека се водят на работа и въобще не ходят някой и пенсии взимат,взимат огромни пенсии,някой работят по 4 часа и се прибират уж да си гледат родителите,други са вечно болни и се подправят ведомости,ще се разследва ли защо бащата на Шивачев е махнат от МВР,липси в музея