За пловдивските хълмове

Отдавна замислям тази поредица, но все нещо ме възпира да я започна. Принципно по темата е писано много, но и винаги има какво да се добави, в следствие на гледна точка, авторов интерес и познания. Пловдив не случайно е наричан град на хълмове или, както е по-популярно – тепета. Всъщност – най-точно е типета, както си ги нарича местното население, но по езиковите въпроси – друг път. И без това в последно време много традиции се променят. Демографските процеси и глобализацията вещаят сериозна заплаха за филибелийския говор, но понастоящем съществуват и доста по-големи опасности, така че въпреки вътрешната тежест, която ме потиска, сега няма да плача за майната, грубо потъпкана от младите с безлично рустикалната думичка, далечен отглас от древните патриархални обществени отношения – брат.

Та, сега в момент на духовна покруса, когато бушува война в недалечната Украйна, заливат ни бежанска вълна, инфлация и високи цени на енергия и горива, по праймтайма дават как завяхващи бивши хубавици свалят гащи и сутиени, какъв по-подходящ момент да потърсим душевна отмора и интелектуална прохлада сред скалите и зеленината на тези непреходни символи на Древния и вечен град.

За пловдивските хълмове съществуват различни древни легенди. Най-разпространената е, че те са отломки, които Титанът Хемус (Стара Планина) хвърлял по морския бог Посейдон в битка за красивата девойка Родопа. Иначе преди над 70 милиона години от изригване на магмена маса и нейното изстиване се образуват седемте сиенитни хълма, на и около които е разположен градът. В околностите му е имало още два малки хълма, с подобен състав които са унищожени и погълнати в ново време.

Плиний Стари (23 – 79) е един от първите споменали хълмовете като казва, че от тяхното име градът се нарича Тримонциум (Трихълмие). Неговият съвременник, писателят Лукиан Самосатски (I век), говори също за „три много красиви хълма с приятна груба външност“. Историческите проучвания отдавна са установили, че ядрото на града е именно Трихълмието, съставено от Джамбаз тепе, Небет тепе и Таксим тепе. Анна Комнина (1083 – 1148) свидетелства, че градът е разположен на три укрепени хълма, ограден от реката и ров.

Със заселването на тюркоезично население, което от втората половина на XV до началото на XIX е мнозинство, се налага думата тепе като название на хълмовете, а самите те получават турски имена. Имената преди тях са в известна степен предполагаеми и несигурни. Ще ги конкретизираме във всеки отделен предстоящ материал. Дълго време хълмовете са били голи, което добре личи на фотографии от края на 19 и началото на 20 век. През лятото камъните са се нагрявали и жегата е била неописуема.

Стари пловдивчани казват, че нощно време, когато скалите се охлаждали, ясно се чувал пукот. През по-голямата част от миналото на града хора са живели само на Трихълмието, на останалите възвишения по-трайни заселвания е имало само в годините, когато градът е бил във възход – най-вече през първите два века от Новата ера когато Пловдив и Тракия са в границите на Римската империя, през византийското владичество (11 – 12 век) и след османското завоевание. С други думи, когато градът е в чертите на големи и силни имперски държавни формации, далеч от военни граници и конфликти.

С оглед на процесите на модернизация в ново и най-ново време, като период благоприятен за разширяването на града, разбира се, трябва да се причисли и времето от Освобождението насам. Модернизацията, както е добре известно, обаче може и да се отразява положително за разрастването и развитието на градските селища, но това не е никак така с природните образования, а хълмовете са именно такива.

Постепенно строителството и добивът на каменен материал значително са променили релефа на тези иначе твърди и големи естествени структури и може да се каже, без особено преувеличение, че към настоящия момент Пловдив е изгубил не по-малко от 30-40 % от скалната маса на своите хълмове. Вече изцяло от градското пространство липсват Марково тепе (нямам предвид мола), Лаут тепе, в района на днешния Аграрен университет и хълма Каменица, премахнат заради разрастването на Пивоварната, която също вече не съществува на това място.

Трябва да се добави също западното разклонение на Небет тепе, познато като Валели тепе, от което са останали няколко скали при кръстовището на Чифте баня. Голямо количество от своите изначални каменни снаги са загубили Младежкият хълм и Сахат тепе. За съжаление, трябва да се каже, че скална маса заради строителство се унищожава и днес, въпреки че тепетата са под закрилата на закони и институции. Някога строителството е било на по-малки сгради и с по-плитки основи, но сега се строят значителни билдинги с подземни (разбирай – подхълмови, въпреки че няма връзка с хобитите) гаражи, които променят изгледа и релефа на тепетата. А покрай залесяването на хълмовете, освен че те са се превърнали в приятни кътове за отмора, върху им са се формирали интересна фауна и флора, които на книга са под закрила, но всъщност нерядко са в риск.

Това богатство не от вчера се подценява и дори унищожава, а всъщност е от изключителна важност, като се има предвид колко малко са зелените площи на града в централната му част в сравнение с други големи, развити и развиващи се градове. При всеки отделен хълм ще бъдат изнесени конкретни данни за неговото минало и настояще.

Вашият коментар