За служебния кабинет като учител по заместване

В училище почти винаги беше супер, когато дойде учител по заместване. За месец или два наставаше айляк. Нито ти знае името, нито го интересува нещо в перспектива. Ако е прагматична личност – няма да си създава драми и проблеми, което означава, че няма да изисква много от учениците.

Заместниците идваха с умерени наставления от титулярния учител и правеха минимума да не нарушат досегашното статукво – на което учениците са свикнали. И после преподавателят се завръщаше и всичко си продължаваше по старому. И стресът за всички бе практически несъществуващ.

При повечето беше така, но от време на време идваше някой гад. Най-често пенсиониран наскоро учител, когото го сърбеше за малкото си време обратно в клас да развърти таланта си за всяване на страх, установяване на нов световен ред и осигуряване на учебна дисциплина. Тези типове обикновено не се познаваха с учителя, когото заместваха, и съответно нямаше ни най-малко опит за приемственост. Някоя по-задкулисна сила ги изнамираше поради някаква извънредна спешност и идваха с неподправен хъс и желание да причинят на учениците минимум двуседмичен запек.

Нещо като тоя втория тип заместващи учители изглежда новото служебно правителство. През последните 8 години се нагледахме на цели три назначени от президента кабинети, а в момента си имаме четвърти. И този сега изглежда точно като тия преподаватели, дето още от първия учебен час ти оставят тетрадката без двойни листове по средата, защото “айде едно контролно на бързо, да видя докъде сте с усвояването на материала”.

Предните служебни правителства го раздаваха по-кротичко и тия моменти на нов учебен ред бяха по-скоро епизодични, отколкото цялостни правила. И при Райков, и при Близнашки, и при Герджиков наставаше едно скучно спокойствие, проблемите бяха сведени до минимум и се очакваше след 2 месеца да дойде титулярният даскал, отсъствал най-често заради проблеми с менискуса.

Но тук нещата изглеждат сякаш другояче. За седмица уволниха шефове на агенции и дирекции, освободиха областни управители, заканиха се да разкажат кой купува гласове и титулярният даскал, който беше в болничен, май вече се е ориентирал да ходи на слънчеви бани в Дубай.

И тук идва моментът на голямото чудене в момента. Този по-рядък тип заместващи преподаватели се делеше на два подвида, което чак в по-късните и зрели години оценихме. 

Единият тип е просто серт учител, скучен и сприхав до екстремност, който получава къшей краткотрайна власт, за да човърка душичките на подопечните си ученици. 

А другият е неортодоксалният чешит, който чрез малко повече стрес и шокова терапия те е научил на нещо. И то не задължително на нещо от предмета му – и едно време, основният продукт на образователната система не е е съдържанието на учебниците. Него можеш лесно да си го проверяваш, припомняш и наизустяваш сам. Нещото не е това. Нещото е самият човек.

Когато си ученик, малък и светът тепърва ти се открива, поводът да ходиш на училище са знанията по различните предмети. Но това, което ти остава, са уменията – социалните такива, както и тези да търсиш, консумираш и произвеждаш информация. Грамотността.

А чешитите и странниците сред заместващите учители идваха за месец-два, но остават в съзнанието за десетилетия. Неконвенционални, плащещи “зелените” ни детски умове, неможещи да се ориентират лесно, когато трябва да забравят навиците и трябва да се опрат на все още кекави социални инстикти. И след време разбираха кой преподавател от какъв тип е бил. Само защото единият тип си оставаше в главата, а другият потъваше в забрава.

Та, въпросът сега е, дали това правителство е от оня тип на предните три, дето ще ги забравим и ще трябва да търсим в Интернет КОЙ и кога е участвал в тях. Или ще ни понаучат на нещо.

Вашият коментар