Защо сте социалисти?

Циркът е голям (да ме прощава цирковото изкуство). Може заведенията и всякакви други развлекателни дейности да са затворени, но понеже наближават избори, политическите надхващания и удари под кръста следват едни след други. И понеже Столетницата за пръв път от доста време насам има известни изгледи да запише по-сериозен резултат, а при благоприятни обстоятелства дори и да стане първа политическа сила, както изглежда, там борбата е безмилостно жестока. Така или иначе, авторът на тази формулировка е загинал в името на комунистическата идея. Горкият Вапцаров, като и още няколко хиляди млади хора, заблудени от така примамливо изглеждащото учение за социална справедливост и общество, изградено за сметка на капиталите и средствата, отнети от техните собственици – богаташи експлоататори на трудовите хора. Това обаче е преди почти век. Действителността, както знаем, е съвсем различна.

От доста време БСП е в криза. Избирането на президент, подкрепен от нея, породи някаква светлина в тунела, която определено се разрастна с протестите срещу правителството. В партията започнаха процеси на промяна, които обаче не са еднозначни. Прякото избиране на лидерския пост на Корнелия Нинова и създаде огромен кредит на доверие. Дали е правилен ходът да се изчистят всички инакомислещи нейни другари от централното ръководство все още не е ясно, но на мен не ми изглежда нормално. Колкото и да е тежко наследството от тоталитарното минало, а и преди него, когато въздигането в култ на партийния вожд се утвърждава като норма, в тази партия винаги е имало място и за други силни личности, които официално или не нерядко са изразявали други мнения. Някои от тях са заплащали с живота си, други са лежали по затвори и лагери – в зависимост от простъпките и времената, но каквито и репресии и наказания да са се случвали, винаги и неизменно първата стъпка е била изключване от партията. Не съм експерт по тези въпроси, а и през време на държавния социализъм бях дете, но съм почти сигурен, че според уставите в онези времена член на партията не може да бъде подвеждан под съдебна отговорност и една от причините за изключване е точно тази. Освен това така вече се показва, че прегрешилият е недостоен за партията. Стига се до парадокси. В първите дни след 10 ноември тези, които десетилетия наред са се кланяли на Тодор Живков, който наистина има всякакви прегрешения, но не са много по различни от техните, го изключиха от партията, а възстановиха членството на стари сталинисти като Антон Югов и Георги Чанков. А Тодор Живков все пак модифицира тоталитарния натиск така че лагерите са затворени и животът донякъде става по-спокоен. Самият Живков не екзекутира противниците си, каквато е практиката до средата на 50-те години, а само ги обрича на гражданска смърт, като ги отстранява от партията и отнема привилегиите им. Дори заловените да заговорничат срещу него, както и организаторите на опит за военен преврат са наказани твърде леко за деянията си.

Днес времената са други, но се оказва, че място за вътрешна опозиция няма. А опозицията по стара традиция идва от втория по големина и често пренебрегван както от властови така и от партийни структури на центъра Пловдив. По всичко изглежда, че Корнелия Нинова не само заздравява властта си, а и се стреми да направи БСП лидерска партия. С други думи – заимства от успешния пример на своя най-голям политически  опонент, Бойко Борисов. Червената ръководителка със сигурност има достатъчно аргументи срещу Георги Гергов. Откакто той е начело в града и областта, гласовете за партията в урните се топят като сняг през април, очевидно е че отвъд твърдите ядра, за които няма значение кой е местният лидер, магнатът не се радва на особени електорални симпатии. А в Пловдив и страната със сигурност левите политически идеи имат резерв, особено в наши дни, когато все повече излизат на показ стари недостатъци на капиталистическата система, които до преди началото на икономическата криза изглеждаха назад в миналото. Пандемията допълнително ги засили и сега в световен мащаб много хора са притеснени за работа, пенсия, здраве. Повече, отколкото в последните десетилетия на миналия век.

Не съм предполагал, че ще пиша в защита на Георги Гергов, чието социално положение  е в крещящ дисонанс с идеите на партията, доколкото някой ги знае и помни, но кому е нужно да бъде изключван. Това си е par excellence препратка към времето на тоталитаризма. Много интересна е реакцията на местните членове на соцръководството, които са готови да бранят донеслия им редица унизителни поражения местен лидер и стигнаха до централата в Позитано. Дали защото тези хора са по някакъв начин зависими, дали заради принципна позиция срещу суровото отношение, дали заради нещо друго, непознато на обществеността? Вероятно има от всичко, но особено определящо ми се струва реденето на листите. Точно тук е най-вероятният проблем. Това изглежда като реакция на гняв и безсилие за навярно погубени надежди за кариерно и имиджово израстване. Политиката е амбициозно занимание. Всеки функционер е положил лидерския жезъл в някое чекмедже на писалището си в очакване на времето да го изложи на показ. Преди време един пренебрегнат, отдаден на партията кадър, поставен на неизбираемо място – голям мъж – беше плакал със сълзи. И толкова с верността му. Като цяло това е характерно за български политици от целия спектър, но БСП има история, има традиции, има научно-теоретична база, има идеология. За страничния наблюдател поне е забавно.

Снимки: официален сайт на БСП

Вашият коментар