Редовната ни рубрика ИкономиКафе – съвместно с Икономическа библиотека – Пловдив е по-актуална от всякога: дни след окончателното решение, че Пловдив ще бъде Европейска столица на културата през 2019-а година, и дни преди най-мащабното национално арт-събитие – Нощта на музеите и галериите си говорим за изкуство. Защо артистите са бедни – или поне тези, които са бедни – защо? На този въпрос се опитва да отговори в рубриката Весислав Илиев. Ако пък искате да чуете още повече информация от експертите от Икономическа библиотека – в събота от 19 часа на ъгъла на ул. „Отец Паисий“ и „11-и август“ може да чуете тяхната лекция на тема „Артистите са бедни?!“, част от НОЩта:
В световен мащаб да си артист не е една от най-привлекателните професии що се отнася до парични стимули и печалби. Напротив, според редица изследвания, да изкарваш прехраната си от изкуство е едно от най-недоходоносните занимания. Повечето артисти биха печелели повече ако просто сменят професията си. Единствените, които биха усетили по-голяма разлика в доходите си при смяна на работното си място, са духовниците. Разбира се и при двете професии има мнозина добре заплатени, но като цяло нивата на бедност са много високи. Защо тогава има толкова много артисти и по нищо не изглежда, че секторът се свива?
Приликите между средно статистическия артист и духовник не се изчерпват само до нивата на заплащане. Широко разпространено е мнението, че изкуството е свято. Случвало ли Ви се е да отидете на концерт на симфоничен оркестър, а диригентът да каже: „Не ръкопляскайте! Това е храм”? Атмосферата в една галерия има много сходства с тази в църква. Цари пълна тишина и смирение пред иконите / картините. Именно святостта на изкуството е една от причините мнозина творци да отричат парите, които опорочават тяхната дейност и ги кара да преследват друг тип стимули. Това може и да се приеме като едно от обясненията, защо те навлизат на този пазар, макар и да осъзнават малкото възможности за материален успех.
Има и такива обаче, които преследват парични стимули. Пазарът на изкуство е един от онези пазари, които мнозина икономисти наричат донякъде погрешно „победителят взима всичко”. Подобен пазар е и този на професионалния футбол примерно, където има огромна разлика между малцината футболисти играещи на топ ниво и останалите, заплашени от фалит по време или веднага след прекратяване на спортната си кариера. Разликата между двата пазара е информацията, която участниците получават относно пазара. Докато след определен период в професионалния спорт, един спортист вече е относително наясно със своите възможности и опции за успех, при артистите очакванията и надеждите са малко по-различни. Оценяването на собствения труд често не е съобразено с пазарните предпочитания, а множеството заблуди карат артистите да очакват печалби в един далеч по-дългосрочен план. Включително и след приключване на артистичната кариера. По очакванията и липсата на пълна информация относно пазара, изкуството си прилича с пазара на наркотици. Както казва Стивън Левит в своята книга „Големите измами”, липсата на рискове и печалбите са далеч по-големи ако работиш във верига за бързо хранене, отколкото ако продаваш наркотици. Средностатистическия дилър на наркотици би изкарвал много повече пари ако работи в Макдоналдс, при това при липсата на риск да бъде застрелян или хвърлен в затвора. Освен ако не бъде застрелян от някой недоволен клиент, разбира се. Причината е в очакванията при подобни пазари, в които „победителят взима всичко”. Както при наркодилърите, така и при артистите, стремежът е към този малък процент, при който печалбата е в пъти по-голяма отколкото при множество други професии.
Трудно е да се каже, че артистите се делят на такива търсещи печалбата и артисти преследващи друг тип стимули, като например признание и оставяне на трайна следа в тяхната сфера на дейност. При всички положения парите са необходими на всеки един творец, за да гарантира своето физическо оцеляване и да продължи да се занимава с това, което обича. Една част от тях се насочват към комерсиалното изкуство, други започват втора работа, а има и такива, които диферсифицират своята творческа дейност – една част от творчеството си насочват към създаването на комерсиални продукти, с които да финансират дейността си по създаване на изкуство с висока според тях стойност.
Има и такива, които разчитат на държавни субсидии и помощи. По принцип приемането на пари от държавата не се смята за толкова омърсяващо изкуството, като това от пазара. Проблемът с този вид финансиране на изкуството е свързан с изкривяване на пазарните сигнали. Може дори да се приеме, че той дори има своята роля в засилване на бедността сред артистите. Един артист, чието оцеляване зависи от продажбата му на картини има по-голяма готовност да коригира предварително обявените от него цени, както и размерът на вложения труд. При субсидираното изкуство, творецът няма особени стимули в тази насока. Той не е притиснат от нуждата да сваля цените или ограничава броят създадени картини за една изложба, след като има вече постигната известна финансова стабилност. Държавните субсидии за изкуството, подобно на тези за другите отрасли, имат за основна цел премахване на бедността сред конкретната социална прослойка. Дейностите са насочени към предлагането, а не към търсенето. Премахвайки интересът на артистите спрямо пазарните стимули, субсидиите изкривяват пазарните сигнали. Конкуренцията между артистите вече не е насочена към търсене на спестяващи труд дейности и сваляне на цените, което от своя страна се отразява на търсенето на произведения на изкуството.
От друга страна, субсидирането на изкуството води до по-голямо навлизане на нови творци на пазара. Тяхното навлизане обаче не е продиктувано от пазарното търсене, а от наличието на гарантирани средства. Колкото повече нови творци навлизат, толкова по-голяма става невъзможността на държавата да подсигури финансиране за всички. В известна степен, дори и държавните стимули насочени към потреблението – наличните в множество страни данъчни облекчения за покупка на произведения на изкуството – също водят до изкривяване на пазарните предпочитания, увеличавайки възможността потребителите да купят творба, за която по принцип не са готови да платят исканата цена.
Ако желаете да научите повече по темата, заповядайте на лекцията „Артистите са бедни”, организирана на 13 Септември от 19 ч. в Икономическа библиотека Пловдив (до ГХГ).
Препоръчана литература:
Hans Abbing, Why are artists poor?
Стивън Левит, Големите измами
Don Tomson, $12 Million Stuffed Shark
Фредерик Бастиа, Държавата
За автора
