ИкономиКафе: Човекът на бариерата

Интересен поглед върху икономическата ситуация и пазарът на труда е днешната тема на ИкономиКафе – рубриката на Икономическа Библиотека – Пловдив и Медиакафе. Статията, публикувана първо в списание Форбс, е на Георги Стоев:

Това е един от най-ярките показатели за развитието на икономиката и динамиката на пазара на труда – хората на средна възраст, чиято работа е вдигане и пускане на бариера. Безсмислен труд от този характер има и на други позиции – особено на гишета на държавни институции. Но професията “оператор на бариера” е особено интересна за нашето изследване на пазара на труда.

Това е заетост, която не изисква никакви знания, умения и качества от служителя, т.е. тя е стилизиран пример за сегмента на пазара на труда, който наричаме “базов”. Тази заетост може да е мечтата на кейнсианеца в борбата му срещу безработицата, но тя де факто има пределна производителност, клоняща към нула. Нейното съществуване в пазарни условия е показателно за относително ниската цена на труда, сравнена с цената на машините и оборудването, с други думи – колко е бедно на капитал дадено население. Между другото, на един зает в България годишно се инвестират 2800 евро в основен капитал, в Германия – 12000 евро, в Швеция – 17000 евро.

Нашите оценки за “базовия” сегмент на пазара на труда в България бяха за около 25-30 процента от общата заетост преди настъпване на стагнацията след 2008 г. Официалната статистика тогава дефинираше 13% от заетите на “работни места, неизискващи специална квалификация”. Още поне толкова бяха хора без квалификация бяха заети като “персонал, зает с услуги за населението, търговията и охраната”, в което попада и нашият пример за човека на бариерата.

Проблемът на общата дефиниция на “услуги за населението” е, че смесва поне два сегмента на пазара на труда – базовия и средния сегмент. В средния сегмент работодателя търси определени качества, умения и опит, но не и специализирано знание у служителите – пример за такива са дистрибутори, касиерки, рецепционисти.

Изключително интересно е, че този общ сегмент на “персонал, зает с услуги за населението, търговията и охраната” расте по време на сгагнацията. Ръстът му спрямо 2008 г. е 111 хил. работни места или 21%. В същото време “професиите, неизискващи квалификациии” се свиват с около 140 хил. работни места, а местата за квалифицирани работници се свиват с 247 хил. бройки.

Но дали този общ сегмент расте, благодарение на увеличаване на средния или на базовия сегмент на пазара на труда? За отговора търсим логика в движението на заплатите по сегменти. По наши данни заплатите за базови позиции отчитат ръст, след като се запазваха относително непроменени през периода 2010-2012 г. В същото време данните за заплатите за средни позиции показват известно свиване през 2013 г.

От гледна точка на заплатите се наблюдава свиване на търсенето за средни позиции и сякаш известен ръст на търсенето на базов труд. Вероятно най-динамичното преливане на персонал между индустриите е именно в базовия сегмент. Това означава, че “услугите за населението” поемат освободения персонал от материалните производства.

Всичко това е процес, който е все още част от икономическия застой. Показателно за съживяването на икономиката ще бъде, когато видим човека на бариерата заменен от машина или поне от човек в пенсионна възраст. Към момента в България едва 2.4% от населението над 65 г. участва на пазара на труда под каквато и да е форма.

Вашият коментар