ИкономиКафе: Да легализираме екстазито

ИкономиКафе е седмична рубрика на Медиакафе и Икономическа библиотека – Пловдив, в която публикуваме мнение на различни икономисти, политолози или специалисти в сферата на човешките взаимоотношения. Тази седмица темата са наркотиците, забраните над тях и войната, която различни правителства са обявили – дали тя е от полза за хората или не. Автор е Едуард Хес, а преводът е на Стоян Панчев от ЕКИП. Българският превод на статията е публикуван първо в ЕКИП, като оригиналът може да видите от този линк:

В началото на януари четиримама души от Обединеното кралство загинаха в резултат от употреба на нещо, изглеждащо като екстази (MDMA). Преди да разберем защо войната срещу наркотиците е допринесла, а не е попречила, за смъртта на тези  четирима души, нека да погледнем към самото екстази.

MDMA е синтезиран за първи път в Германия през 1912 г. като лекарство за отслабване, но е игнорирано в медицинските среди до 1960, когато започва да се ползва като помощно средство за психотерапия. По това време лекарството е наречено „емпатия“ и все още никой не го използва за развлекателни цели. Едва през 1980 г., когато започва да се продава под името екстази в нощни клубове, популярността му бързо нараства. Подобно на амфетамините, екстази повишава енергията, което го прави особено подходящо при организиране на партита. Подобно на психаделиците, създава усещане за топлина и съпричастност към другите.

Екстази причинява тези ефекти чрез освобождаване на серотонин и допамин в мозъка и централната нервна система. Серотонинът е естествен невротрансмитер (химично вещество, което помага за пренасянето на сигнали до мозъка) и помага за регулирането на съня, апетита, мускулните контракции, настроението и чревните движения. Допаминът е невротрансмитер на удоволствие. Използващите го започват да усещат ефектите от MDMA 30-60 минути след поглъщането му, а действието продължава 4-6 часа.

Дали екстази убива?

Първите смъртни случаи, в които участва екстази, са на младежи починали от дехидратация. Няколко изследвания показват, че невротоксичността на MDMA идва от повишаването на телесната температура. Това покачване на температурата е от особено значение при зле проветрените нощни клубове, където потребителите на екстази танцуват.

Следователно, за да намалим възможните щети от MDMA трябва да следим за охлаждането  на тялото и доброто хидратиране. В същото време, трябва да се избягваме и прекаленото хидратиране, тъй като това може да доведе до смърт, както се стана в известния случай на младо момиче, което е смятало, че се бори с вредните въздействия на MDMA, но е прекалило. За да се избегне подобно развитие на нещата, се препоръчва ползването на алфа-липоева киселина и витамин C, които са антиоксиданти. Скорошно проучване показва, че алфа-липоевата киселина предпазва от невротоксичността на MDMA дори ако температурата на тялото се повишава.

Доказано е, че използването на екстази е причина за смърт от мозъчен кръвоизлив  при няколко души, тъй като повишава сърдечната честота и кръвното налягане. Тези редки, но фатални реакции, са подобни на алергиите. Колкото и трагични да са подобни смъртни случаи, те са изключително по-рядко срещани от други потенциално фатални алергии – като тази към фъстъци например.

Освен тези редки, но смъртоносни последици, екстази води ли до увреждане на мозъка?

Доказано е, че редовни потребители на MDMA страдат от когнитивни разстройства и загуба на паметта, но тези реакции са леки, временни, и почти винаги обратими след спиране приема на екстази.

Един от проблемите с изследванията, които включват проучване на ефектите от  MDMA върху употребяващите наркотици е, че е трудно да се разбере дали вредните ефекти, които понасят, са от екстази, или от други вещества, които са взели в същото време. Едно интересно проучване, в което участват мормонски младежи, използващи MDMA, без никакви други  наркотици или алкохол, ни дава възможност да проследим ефектите на веществото без други влияни. При сравняване на резултатите не са открити разлики в психическо състояние на тези мормони, които са използвали, в сравнение с тези, които не са използвали никакви наркотици.

Относно медицинска употреба едно проучване показва много обещаващи резултати при лечението на посттравматични стресови разстройства (ПТСР). При 10 от 12 пациенти, след две сесии психотерапия, подпомагана с екстази, вече не се наблюдават ефектите на ПТСР. Позволено е пациентите с рак да бъдат лекувани със силно токсични лекарства, които могат да увредят органите им или да причинят вторичен рак по-късно, но заради правния статут на екстази хиляди хора, страдащи от ПТСР, не могат да вземат много по-малко рисково медицинско решение, което може да промени живота им.

Така научната реалност на екстази е далеч от фантазиите, които изглеждат  вкоренени в съзнанието на хората. Въпросът не е да се отричат рисковете и вредните въздействия, които са съвсем реални. А де се разбере, че дори отвъд медицинските цели е възможно, както при алкохола, такова използване на MDMA за развлекателни цели, което да минимизира вредите за здравето. Много източници с инфорамция за намаляване на щетите за здравето са достъпни онлайн, като ясно се описва как да се използва безопасно MDMA и кои са суплементите, свеждащи до минимум рисковете.

Следователно някой би се зачудил: защо 4 души умират наскоро във Великобритания след употребата на екстази?

Скоро след фаталната случка е било установено, че хапчетата с логото на Супермен, които тези хора са взели, не са MDMA, а PMA, подобни, но много по-токсични наркотици. Конкретните потребители не са знаели какво консумират: сега те са част от дългия списък от жертви на войната срещу наркотиците.

В едно общество, в което наркотиците са законни, потребителите ще имат достъп до реална информация относно веществата. Чрез задържане на наркотиците в незаконен черен пазар и в ръцете на престъпници, държавата е попречила на тези 4-ма души да знаят, какво са приели и следователно косвено ги е убила.

Но отвъд липсата на информация повторната поява PMA е също пряко следствие от войната срещу екстази. Както д-р Дейвид Нът обяснява в статия за Гардиън, малко история ще бъде полезна, за да се разбере това явление.:

Тъй като по-ранни конвенции за контрол на наркотиците на ООН, явно не са работели, през 1988 г. се прави допълнителен опит за ограничаване употребата на наркотици чрез затрудняване производството, като се забраняват редица химически прекурсори. Един от тях е сафрол, прекурсор на MDMA. През 2010 г. е извършено изземване на 50 тона сафрол в Тайланд. Това води до значителен пробив в достъпността на производство на MDMA, затова химиците търсят алтернативен източник на подходящ прекурсор. Маслото от анасонови семена изглеждало като идеална алтернатива, тъй като химически е много подобно на сафрол, затова и избрали него. За съжаление продуктът, който е резултат от използването на процеса за производство на MDMA с анасоново масло е PMA или PMMA. Следователно тези вещества съществуват на пазара заради блокираното производство на MDMA.

Това не е първият път, в който виждаме опасни наркотици да заместват по-безопасни, след като вторите са забранени. Най-известният пример е ерата на Сухия режим в САЩ, когато много хора заместват алкохола с твърди спиртни напитки или етанол, които са много по-токсични от бирата и виното.

За да се преборим с това смъртоносно явление трябва да се сложи край на войната срещу екстази. Едно решение идва от британската фондация Transform, които предлагат да се легализират разумни дози MDMA (80 mg/ден) за декларирани потребители по регулиран начин. Това решение би било една добра стъпка към повече индивидуалната свобода в сравнение с настоящия режим на забрана.

Колко още ще трябва да умрат, докато най-накрая можем да спрем тази смъртоносна забрана на екстази?

Още по темата може да видите в тази статия в Медиакафе: Незаконно ли е да кажеш „Свобода на конопа“?

За автора

Вашият коментар