Икономическите анализи и теории се правят на база купища изследвания, статистики и опит. В сферата на организираната престъпност обаче никой – или поне никой открито – не следи за всички тези малки детайли, които влияят на пазара. Това обаче не значи, че в сферата на организираната престъпност не влияят същите закони, каквито на свободния или пък регулирания пазар. Тазседмичната тема на рубриката на Медиакафе и Икономическа библиотека – Пловдив ви предлага един поглед именно върху икономиката на организираната престъпност.
Всеки читател на Медиакафе, който търси подробна информация по някаква тема, може да ни изпрати въпрос или идея, която да ви предоставим като статия в следващите седмици. Ако конкретната тема пък ви хареса може да се посетите Икономическа библиотека, в която да намерите много по-пълна информация по въпроса. Автор днес е Миряна Митева:
Трудно е да се направи пълен икономическа анализ на организираната престъпност, поради липсата на конкретни данни за цялостната им дейност, въпреки че е феномен, характерен за целия свят. Данните, известни на органите на реда, рядко се публикуват, а и малцина са анализаторите, които имат възможност да се запознаят от „първа ръка“ с дейността на организираната престъпност. Това предполага, че трудно би могло да се направи пълен анализ на пазара на улсуги, предлагани от организираната престъпност, който да не се опира на предположения и догадки.
Организираната престъпност успява да постигне ефикасност при предлагане на незаконни стоки и услуги при почти пълна липса на конкуренция. Обикновенно процъфтява при наличието на забрана за производството и разпространението на определни стоки и услуги, придружено с липса на способност за налагане на закона или вакуум в силите на реда. Какво различава организираната пресъпност от останалия така наречен криминален контингент? Защо някои сектори на криминалната икономика са контролирани от една или малко на брой организирани престъпни групи и защо при дурги съществува конкуренция? Според Томас Шелинг няколко фактора определят дали престъпната структура ще е „организирана“ или „неорганизирана“ и това са: технологията, особеностите на дадения пазар, търсенето на потребителите, ноебходимите човешки ресурси и финансовите ресурси.
Не е известно откъде води началото „организираната престъпност“ като група от индивиди, които работят заедно за незаконната печалба чрез незаконни и често насилствени методи. В Америка те стват известни през 18 в. като улични банди, съставени предимно от имигранти. Четиридесетте разбойника (предполага се, че са кръстени на „Али Баба и четиридесетте разбойника“) е първата Нюйоркска банда, съставена от ирландски имигранти като бунт срещу ниския им социален статус. Скоро след това разбрали, че организираната престъпна дейност ще е много по-доходоносен начин за бунт срещу ниският им социален статус. Организирани в йерархична структура, членовете получавали квоти за броя на незаконните дейности, които се очаквало да извършат. Групата се превърнала в една доста добре фукнционираща организация, която се включила в широк спектър от дейности, включително и политиката. Един от най-известните членове на „разбойниците“ – Уилям Туиид – дори спечелил място в американския сенат, преди да отиде в затвора за корупция. Истинският разцвет на организираната престъпност в Америка е периода на Сухия режим през 20-те години на 20 век, когато на пазара се появяват големи имена като Ал Капоне. Забраната за производство, внос и разпорстранение на алкохол отваря огромна ниша, от която успяват да се възползват организирани престъпни групи. Оттогава организираната престъпност продължава да се развива, като се възползва от нишите, създадени от различни законови забрани на стоки и услуги.
За разлика от битовата или „дребната“ пресъпност, организираната пресъпност разчита по-скоро на потребители, отколкото на жертви. Нямам предвид, че при престъпленията извършвани от организираната престъпност няма и жертви. Организираната престъпност се движи от търсенето на пазара. Ориентира се към от нуждите на клиентите си. Организираната престъпност се занимава главно със стопанска дейност – производство и разпространението на голямо разнообразие от стоки и услуги, които обикновено са легални и нелегални – от строителство до наркотици, хазарт и проституция и контрабанда. Например в случаите на разпространението на наркотици, на незаконните залагания или на лихварството, организираната престъпност предлага услуги и стоки, от които се нуждаят потребителите, и които или не могат да се снабдят по законен път или разходите за закупуването са много високи.
Търсенето на незаконни стоки и услуги подхранва появата на все по-централизирани и мощни престъпни групи. Докато обикновеният крадец често използва откраднатато от жертвите си, за да погаси собствени сметки или разходва незаконно придобитото за да задоволи свои преки нужди и рядко използва печалбата за да инвестира в подобряване на организацията и разширяване на бизнеса си, то при организираната престъпност част от натрупаната печалба се инвестира в търсене на нови пазари, изграждане на нови мрежи за разпространение на стоки и услуги, както и подсигуряване на устойчивост на вече разработените пазари (чрез корупция и справяне с конкуренцията).
Друга характерна черта на организираната престъпност е склонността към монополизиране на пазара. Държавният контрол чрез законовата забрана на стоките и услугите, предлагани от организираната престъпност и (в повечето случаи) строгите наказания представляват висока бариера за навлизане на пазара на отделни слабо организирани групи, които не биха могли да си позволят корупционен абонамент, разходи за логистика и човешки ресурси.
В много от случаите конкуренцията между отделните организирани групи за владеене на територия за предлагане на стоки и услуги е буквално жестока и опитите за навлизане на нов участник на пазара не се толерират особено добре от останалите участници. Не е рядко и съществуването на олигополи в секторите на организиранта престъпност като най-голяма известност може би имат наркокартелите. При такава ситуация решенията на една от групите силно влияят на решенията и на другите, като например цени, количество и пазари на реализация. В случая всяка от организираните групи би искала да стане монополист, но конкуренцията на другите е пречка за овладяване на пазара. Напоследък може да наблюдаваме и края на картелите, като конкурентите вече не действат съгласувано, а всеки един се стреми да завземе по-голяма част от пазара. Доказателство за това, че наркокартелите не са вече картели в икономическият смисъл на думата са масовите убийства в Мексико, при които конкурентите се опитват да се отърват един от друг и да монополизират пазара.
Друга особеност на този вид организационни структури е, че имат свои собствени правила за ред и справяне с нарушителите. Добре изградената йерархична структура предполага и стриктни правила за котрол, като успешността на дадената криминална дейност зависи особено много от подчинението.В повечето случаи наказанията за нарушение на тези правила са много тежки, отколкото тези предлагани от традиционното законодатество.
Това ме подсеща за кинокласиката на Фриц Ланг „М“ (1931г.), в която полицейски хайки за залавянето на сериен убиец смущават работата на криминалния контингент. Престъпниците решават, че за да избегнат значителни загуби от пропуснати ползи, трябва да се обединят и сами да намерят убиеца, който да бъде съден според тяхното правосъдие. След като е осъден от импровизирания съд, съставен от представители на криминалният свят на доста мъчителна смърт, убиецът моли за пощада като бъде предаден в ръцете на полицията.
Дали са достатъчно ефективни мерките, които държавата предприема за справяне с дейността на организираната престъпност? Някои смятат, че в случая с разпространението на наркотици, усилията не водят до желания резултат. Държавата се предполага, че налага някакво наказание на „клиента“ и по-строго наказание за „доставчика на услугата“. По този начин донякъде се намалява търсенето, но предлагането се намалява още повече, което означава, че цените на наркотиците ще са по-високи от колкото биха били на свободния пазар. Разходите за производство на повечето наркотици не са по-високи от тези за производство на витамини или аспирин, така че на свободният пазар в условия на свободна конкуренция, цената примерно на кокаина не би била по-висока от тази на продуктите на традиционната медицина.
Анализ на цената на марихуаната при свободната конкуренция, показва, че цената би паднала до 8 долара за бала, ако тя се продава свободно в условия на конкуренция. Разходите за производство на наркотици са сравнително ниски. Ниската цена би довело и до известна степен намаляне на организираната и неорганизираната престъпност, тъй като зависимите от наркотицитен биха могли да задоволяват нуждите си на достъпни цени, без да извършват престъпления, за да се снабдят със средства за тях. Не искам да кажа, че трябва да се легализират наркотиците, а че програмите за борба с наркотиците, биха били по-ефективни ако бъдат насочени към стимулиране на намаление на потреблението.
Едни от малкото, които са правили проучване на пазара на разпространение на наркотици, базирано на интервюта както с дилъри, така и техните босове, e Стивън Левит. Той открива, че в многослойната йерархичната структура има установени ясни правила, трудови характеристики, както и счетоводна сиситема, наподобяващи легалния бизнес. Според проучването, което прави, дилърите, които се намират на най-долното стъпало в йерархията разполагат с малко повече пари от служителите в McDonalds. Както се оказва повечето дилъри дори живеят все още с майките си, защото не могат да си позволят собствено жилище. Заплащането едва ли си заслужава риска от присъда за разпространение на наркотици или възможността да бъдат убити от конкурентна банда. Единственият стимул на един дилър е кариера в сферата, което е възможност един ден да се издигне в йерархията с шанс за дял от печалбите.
Choice and consequence. Perspectives of an Errant Economist (What is the Business of Organized Crime) – Tomas C. Shelling
Големите измами – Стивън Левит и Стивън Дъбнар
Microeconomics (The War on Drugs) – Ralph T. Byrns; Gerarld W. Stone
„М“ (1931) – Фриц Ланг
За автора
