ИкономиКафе: Инстинкт за алтруизъм

Автор в днешното издание на ИкономиКафе – съвместната рубрика на Икономическа библиотека – Пловдив и Медиакафе е Георги Стоев от Industry Watch. Статията е публикувана за първи път във в. Форбс България.

Децата изглежда разбират много рано идеята за собствеността. Първите сълзи на дъщеря ми в детската градина бяха не за липсата на родителите наблизо, а за нейните ръкавици, шал и ботуши. Детето имаше нужда от време да осъзнае какво става с личните вещи при толкова много други деца наоколо и съвсем легитимно се съмняваше в защитата на нейните права на собственост. Изглежда правото на собственост е, ако не вроден инстинкт, то сред най-лесно придобиваните дори при ранното детско общуване.

Правото на собственост предхожда всяка възможност да се откажем от него, независимо дали в сделка или в алтруистично действие. Това решава в зародиш дебата за моралността на свободния капитализъм. В крайна сметка не може да има морално поведение и отговорност, ако преди това не носиш определени права на собственост. Точно на обратното мнение днес е движението “Окупирай!”, което пропагандира права на собственост, които са извън личните (частни) права. Социалните права са оксиморон – те са нещо като “справедлива” пропорция от твоите права, която всъщност не е твоя, а на обществото.

Липсата на социална справедливост, което трябва да се разбира като липса на социални права в матрицата на “Окупирай!”, се твърди, че би довела до капитализъм тип “джунгла”. Никой не би мислил за проблемите на другите в обществото, в преследване на личен интерес, ще игнорираме нуждите и желанията на другите. Затова е нужна държавата, не само като защитник на правата, но и като преразпределител на права в социалния ред.

Има два силни аргумента, които отричат възникването на джунглата дори в най-свободното от държавна намеса общество. Единият е хайекианския аргумент за спонтанното възникване на правата и институциите за тяхната защита. Бих казал, че това е аргумент, основан върху утилитарианска логика: всеки би имал по-големи шансове за по-добър живот в среда на защитени от насилие права. Този аргумент е добре известен и най-често използван от защитниците на свободния пазар.

Но другият аргумент е по-малко популярен и той идва от сферата на психологията и невронауката. Вероятно изненадващо за някои, наблюденията на човешкото поведение и активността на мозъка показват силна склонност към проявяване на състрадание и оказване на помощ към тези, които виждаме в беда. Модерният психолог Даниъл Гоулман нарича това “инстинкт към алтруизъм”, но се оказва че той е бил познат много по-рано на науката. Още Дарвин е регистрирал подобно поведение и то в поведение на животни – което следва да ни покаже, че това е природен инстинкт, различен от придобитите в човешкото общуване, осъзнавайки ползата от тази “социална справедливост”.

Самата същност на инстинкта за алтруизъм е още малко позната. Наблюденията на мозъчната активност дават възможност за фино наместване на парчетата на този пъзел. Книгата на Гоулман “Социалната интелигентност” дава подробно психологическо обяснение на склонността на човек да се свързва с други и да бъде съпричастен с техните чувства. Ако знаем повече за причините да носим този инстинкт, вероятно много по-лесно ще може да защитим общество, свободно от държавна намеса.

Досега изследванията доказват, че инстинкта за алтруизъм действа в ситуации, които считаме за тежки и крайно неприятни за друг. Това означава, че социалната подкрепа работи най-ефективно, когато е таргетирана към хора в тежко положение (например болест или крайна бедност). Ако е доброволна, тази благотворителност най-вероятно би била насочена точно към такива случаи.

Важно е да уточним накрая, че от тези изследвания не идват основания да смятаме, че равенството може да бъде цел на действия от състрадание, т.е. едва ли бихме разделили заплатата си с някой с по-ниска заплата, но пък който по нищо не личи да живее в мизерия. Изглежда няма “инстинкт за равенство”.

За автора

Вашият коментар