Рубриката ИкономиКафе на Медиакафе и Икономическа библиотека Пловдив продължава с откъс от сборника „Предприемачът като откривател“. Текстовете са писали от Георги Стоев и Лъчезар Богданов. А за всички гимназисти, които се интересуват от икономика – може да прегледат и посетят безплатния курс на Икономическа библиотека, подробности за който може да видите от този линк.
В следващите няколко реда ще имаме за цел да направим критичен прочит на някои от най-разпространените митове и заблуди относно пазарния процес, ролята на предприемача и ефектите от размяната.
Първата заблуда е относително обща. Тя се състои във вярата, че икономиката е процес на търсене на най-добро използване на дадени ресурси за задоволяване на дадени потребности при наличните технологии. Но всъщност нито ресурсите, нито нуждите, нито технологиите са предварително известни; именно тяхното откриване наричаме „предприемачество“, „конкуренция“, „пазарно състезание“, „иновация“.
Оттам и втората стопанска заблуда, според която предприемачите са хора, които седят на кожените си кресла, преглеждат някакъв списък с различни възможни дейности, избират най-оптималната (с най-много печалба), инвестират собствени средства и после „прибират“ спечеленото.
Третата заблуда е относно същността на пазарното състезание, на конкуренцията. Според нея те се състоят в това да се определи, кой от действащите на пазара предприемачи може най-добре да задоволи съществуващите нужди. Но ако това е така, защо един експертен съвет да не подреди всички действащи фирми по някакви обективни критерии, и не определи кой какво да произвежда?
Четвъртата заблуда се основава на вярата, че бъдещето е функция на миналото. Това мислене предполага, че вземането на решения се състои единствено в изследване на минали събития. Продължаваме да се питаме тогава защо най-добрите предприемачи не са професорите по история и икономика.
Според петата заблуда, при размяната неизбежно един губи, за да спечели друг. Това създава нагласата за пазара като за постоянен процес на грабеж, а правителството – като благороден надзорник, който въздава справедливост за ограбените.
Списъкът може да бъде продължен. Не може да пропуснем и странните и понякога безсмислени употреби на думите в стопанските дебати и най-разнообразните стратегии, които излизат в политическото пространство, като: „нелоялен внос“, „несправедлива конкуренция“, „безработни работници“, „нереални цени“, „структуроопределящ отрасъл“, „спекулативен пазар“, „прекомерна печалба“, „пазарно-ориентирана регулация“ и т.н.
Като резултат и причина за всичко посочено дотук, в началото на 21 век настроенията към предприемачеството в България са между подозрението, завистта и приемането като необходимо зло. С упорито постоянство се поддържа вярата, че бедността на бедните се дължи на богатството на богатите.
Това, с което всеки от нас се сблъсква в ежедневието, са видимите белези на просперитета. Те предизвикват донякъде завист, донякъде упрек, че някои хора разхищават, докато други гладуват. Оттук и разделянето на бизнесмените на „добри“, т.е. които инвестират в предприятието, дават пари на другите и нямат Мерцедес, и „лоши“ – които харчат печалбата за себе си и живеят нашироко. Подобни мнения отразяват неразбирането на същността на стопанската дейност, и оттам – на ролята на предприемача.
За автора
