Добра инвестиция ли е изкуството

Според някои автори, няма причина която да ни кара да мислим, че пазарът на изкуствата е потаен и в него не действат основните икономически и финансови параметри, като в останалите пазари. Въпреки, че не съществува универсален „пазар на изкуството“, по-скоро има няколко по-малки пазари, всеки от който се състои от ограничен брой подобни предмети, сред които евентуално да изпъкне един уникален екземпляр. Дори когато има няколко елемента, които са на пръв поглед идентични, като издания на една и съща снимка или скулптурата, всяка има своя история на собственост, търговия или изложба, което им  придава различна стойност. Изкуството е вероятно най-малко стандартния актив в инвестиционната вселена, но то има потенциал, предлагащ добра възвръщаемост, но също е и (рядко обсъждан от пазарните агенти) обект на огромен риск.

Повечето от литературата за изкуството като актив, до този момент е насърчила статута му като „добра инвестиция“ (становище, което се подхранва всеки път когато екземпляр достигне рекордна цена на търг). Липсата на прозрачност по отношение на цените обаче (в световен мащаб), прави истинското сравнение с активи, като на пример публичен капитал, злато, собственост, дори вино, много трудно. Дори и в по-непрозрачни финансови пазари, като например частен капитал, има значително повече точки от данни, от които да се създават индекси, оценяващи риска и се правещи опити да се прецени възвръщаемостта.

Изкуство и фондовите пазари

Ако сте институционален инвеститор който се опитва да разбере дали трябва да се вложат пари в изкуството или не (или сте частен банков мениджър, който се опитва да обясни дали това е добра идея), е необходимо да съществува начин, чрез който да се обединяват наличните данни, за да се представят количествено активите. Така че въпреки всичко, съществуват непроменящи се характеристики на изкуството, за които пазарните специалисти са прекарали прекалено много време и усилия за създаването на индекси, които могат (на теория) да се сравнят с други пазари.

Основният проблем е, че дори и тези академично и математически заченати индекси на продажбите на изкуството са изградени върху данни, които са толкова ограничени и променливи, че те са като една кула, построена върху много нестабилни основи.

В продължаващото преследване на ликвидност в изкуството, донякъде неизбежно се появява идеята за разполовяването на картина на две равни части и продажбата им, основно безрисково, на инвеститорите, наблюдавайки дали стойността на творбата се покачва или спада, отразена чрез търсенето и предлагането на всяка „акция“. Целта е, че тези акции се търгуват като „обмен“ за изкуство, което да осигури ежедневни цени на всички съставни произведения, и в крайна сметка би могло да бъде референтен индекс за стойността на всяко изкуство.

Логично, най-големият проблем на тези схеми е, че те действително работят единствено ако произведенията на изкуството могат да бъдат видени най-вече като инвестиция. А за бизнеса е важно да е печеливш, за да съществува – да наема служителите си, да купува машини, да се рекламира, да расте. За това е необходимо хората да намират смисъл и да искат да инвестират в неговия растеж, чрез закупуване на акции. Картината може да съществува и без изобщо да носи приходи. Всъщност основната причина, поради която определена творба е купена (емоционална реакция на нейните визуални или други качества), напълно отрича търговията и печалбите на борсата.

Изкуство и злато

Един от най-интересните аспекти на златото като инвестиция е колко дълбоко разделя мненията. Тези, които са вярващи, известни още като „златни бръмбари“, определят метала като най-чистата, крайна форма на парите. Това е така, защото отделните валути, известни като „книжни пари“ са по същество обещание за плащане на дълг (IOUs). „Обещавам да заплатя на приносителя при поискване сумата от…“ е отпечатано на британските банкноти, „тази бележка е законно платежно средство за всички дългове, обществени и частни“ – на американските бонове, и двете напомнящи, че някой в някакъв момент може да си поиска дълга. Златото е единствената валута без риск от контрагента, подчертават неговите защитници.

Други смятат, че ролята на златото като финансов актив, трябва да се ограничи до учебниците по история, и че неговата цена е относителна (лесно  се правят сравнения с по-новата цифрова валута – Bitcoin). Златото днес има много малка употреба.

Много инвеститори не възприемат факта, че златото не се „консумира“ като повечето други стоки – то не се яде или изгаря или кове като храна, енергия или индустриални метали.

В много отношения, това е един мъдър начин да се мисли за изкуството: не като инвестиция, която може да донесе печалби, а като „пари за черни дни“, които изглеждат добре на стената. Въпреки това, комбинацията от неликвидност, непрозрачност, тромаво предлагане и неравномерно разпределение на информация, подкопава нейната сигурност като актив. Това се подкрепя от уникалните качества на всеки труд, който може да създадат огромни диапазони на ценообразуване и оценка и да го отворят към по-голяма манипулация. Въпреки че цената на златото е по-субективна, отколкото тази на публичните акции, и нейното регулиране на пазара е по-малко сигурно, все още, обаче, е много по-безопасен залог, отколкото изкуството. Това до голяма степен се дължи на размера на пазара, който дава възможност на златото да се търгува като ликвидна стока, независимо от неговите  по същество функционално-безполезни свойства.

Изкуство и вино

Подобно на пазара на изкуство, инвестирането във вино бележи забележителен ръст на навлизането и търсенето на нови пазари, след като кредитната криза удави ентусиазма другаде. Страните с ново богатство и увеличаваща се средна класа (по-специално Китай, Русия и Бразилия) се оказаха едни от най-значимите източници на доверие и на двата пазара. До края на 2011 г., Sotheby никога не е имал непродадени бутилка хубаво френско вино в Хонг-Конг (където започва да се продава преди две години), както и в Китай, Лафит – известна като "Ла Фей" в континенталната част на Китай, скоро се превръща в марка, свързана с успех. Това което помага на отрасъла е намаляването (или по-точно пълното им премахване) на данъците. През 2008-а година Хонг-Конг намалява облагането на виното от 80% до нула, което го прави от малкото места в света, където виното не се облага с данъци.

Че тази тенденция се появи по същото време, когато традиционните винени пазари от Северна Америка и Европа се клатушкаха от последиците от кризата в дългосрочните заеми, даде много по-ценната помощ на индустрията. Подобна подкрепа имаше и на пазара на изкуството в периода между 2008-а и 2011-а.

 

Статията е основана на книгата на Мелани Гърлис „Изкуството инвестиция ли е?“. (Melanie Gerlis – Art as an Investment?)

Вашият коментар