Учебниците ни по история обикновено ни насаждат мнението, че по време на Втората световна война нацистка Германия е била пълната противоположност – политически, идеологически и икономически на Съветския съюз. Особено в България, където е особено важно армията-освободителка да ни спасява от "монархо-фашисти", това е силно засегнато. Фашизмът в Италия, националсоциализмът в Германия и комунизмът в Съветския съюз обаче си приличат изключително много като начин на водене на политика, а и доста време са били приятели.
За неща като пакта Рибентроп-Молотов ще си говорим друг път – темата в поредното издание на ИкономиКафе е това как в икономическата сфера тези идеологии всъщност много си приличат. Може би още по-изненадващо е, че подобни принципи намират поле за изява дори в иначе напълно демократичните и уж либерални Съединените щати по времето на Франклин Рузвелт. А ако несъзнателно се сещате и си правите паралели с днешната ситуация на едно "експертно" правителство на юг от Дунав, не сте единствени.
Всеки читател на Медиакафе, който търси подробна информация по някаква тема, може да ни изпрати въпрос или идея(news@mediacafe.bg), която да ви предоставим като статия в следващите седмици. Ако конкретната тема пък ви хареса и ви провокира да се поровите по-навътре в нея, в края на всяка статия ще ви предлагаме и набор от книги, които може да откриете в Икономическа библиотека, в които да намерите много по-пълна информация по въпроса. Автор днес е Весислав Илиев:
Когато говорим за политически идеологии, няма да бъде коректно да поставяме под общ знаменател комунизъм, националсоциализъм и фашизъм. Макар и всяка със своите отличителни характеристики, тези идеологии имат чисто колективистично икономическо измерение. Няма да бъде пресилено ако заявим, че фашизмът е всъщност социализъм, маскиран като капитализъм. Много от лидерите на фашистиките движения, като например бащата на фашизма – Мусолини, започват като социалисти и завършват като фашисти или нацисти. Както казва Фридрих Хайек в своята книга „Пътят към робството”, фашизмът и националсоциализмът са неизбежните резултати от разрастването на държавния контрол и власт, от националното планиране и социализма. Икономическата съставна част на фашизма е корпоративизма, популярен в Европа през 20-те и 30-те години на миналия век и възприет в Италия и Германия, а в известна степен и от Рузвелт в САЩ.
Малко осъзнават, че възходът на фашизма и марксизма не е реакция срещу социалистическите тенденции на предхождащата епоха, а неизбежен резултат от тези тенденции. В Германия и Италия успехът на фашизма се предшества от отказа на социалистическите партии да поемат отговорност за управлението. Писателят Питър Дракър заявява през 1939 г., че “пълният крах на вярата, че свободата и равенството са постижими по пътя на марксизма, принуди Русия да извърви същия път към тоталитарното общество на несвобода и неравенство, по който Германия вече крачеше. Не че комунизмът и фашизмът са еднакви по същество. Фашизмът е стадий, който се достига, след като комунизмът се е оказал илюзорен, а той се оказа такава илюзия в Русия, каквато беше и в Германия преди възшествието на Хитлер.” По времето, когато фашизма е в разцвета си като идеология през 20-те и 30-те години на миналия век, той се смята за един добър баланс между капитализма със своята разточителна конкуренция и революционния марксизъм. Мнозина теоретици твърдят, че фашизма няма много общо със социализма, поради крайното противопоставяне на комунизма. Всъщност става въпрос за разбирането, че в едно популярно по това време колективистично общество, комунизмът е най-големия конкурент на фашизма за спечелване на симпатиите на хората.
Италианският Фашизъм и Германският Националсоциализъм възприемат някои от методите на болшевишка Русия. Както твърди австрийският икономист Лудвиг фон Мизес, икономическата програма на италианския фашизъм не се различава от Британския гилдиен социализъм, пропагандиран по време на Първата световна война и след нея от някои от най-изявените европейски и британски социалисти по това време. Според него, икономическия модел на фашизма се базира на Zwangswirtshaft – Принудителна икономика. Това е социализъм, при който се запазват някои от чертите на капитализма. Запазва се на пръв поглед частната собственост, цени, заплати, печалби и лихвени проценти. В крайна сметка определяща е правителствената автокрация. Правителството казва на предприемачите какво и колко да произвеждат, на каква цена и от кого да се купува и продава. Всички цени се определят автократично. Производството се определя от правителството, а не от потребителите. Докато при социализма контролът върху икономическите процеси е чрез пряко, директно управление на средствата за производство, то при фашизма той е индиректен, чрез оказване на контрол и влияние върху привидните частни собственици. При фашизма нямаме национализация, а по-скоро „заставяне” на собствениците да използват земята си за националния интерес.
Пазарните отношения не се премахват, но за сметка на това се планират всички икономически дейности. Докато социализмът премахва цените и парите като фактор, фашизмът контролира паричната система и определя всички заплати и цени чрез политически решения. Една от основните характеристики на корпоративизма е идеята, че намесите на правителството в икономиката не трябва да стават само за определени цели, а по-скоро трябва да са координирани чрез централно планиране. Държавни министри определят какво ще се произвежда и при какви условия, а не потребителите. Частната собственост и предприемачеството са разрешени, но контролирани от правителството чрез „партньорства” между бизнеса и правителството. Държавата, посредством картели, контролира всички страни на производството, търговията, финансите и земеделието. Никаква икономическа дейност не може да се случи без разрешението на държавата. Налагат се протекционистки практики. Държавата, тоест данъкоплатеца, стават отговорни за частния бизнес, плащайки за грешките на частните начинания.
За да се поддържат ниски нива на безработица и да се предотврати масово недоволство, фашистките правителства предприемат мащабни обществени проекти. Подобни проекти са свързани със строежа на пътища и сгради, но най-големия проект си остава военния, поддържайки големи армии и усилено производство на оръжия.
Подобно на фашистка Италия, в нацистка Германия се случват подобни неща с икономиката: създават се контролирани от правителството партньорства между държавата и бизнеса, установяват се регулации на частния сектор, създава се възможност за конфискация на земя без право на компенсации.
Корпоративизмът, така характерен за фашизма, намира отражения и в други много по-демократични страни по света през този период, а и в последствие продължава да доминира над икономиката на редица държави. Програмата за излизане от кризата на Рузвелт в САЩ, започнала през 1933 г. всъщност също съдържа множество от характеристиките на корпоративната държава. Националният закон за възстановяване на икономиката създава правила и практики, които регулират всички аспекти на производството и търговията. Националният закон за Трудовите отношения прави държавата основният арбитър при трудово-правни въпроси. Въвежда се централно планиране в земеделието.
Повече по темата може да намерите в Икономическа библиотека Пловдив, която се намира на ул. „Капитан Райчо“ 50. Част от книгите, които могат да ви бъдат полезни:
"Пътят към робството" – Фридрих Хайек
"Economic Fascism" – Thomas Dilorenzo
"Omnipotent Government" – Ludwig von Mises
"Fascism" – Sheldon Richman
"Dark Continent" – Mark Mazower
За автора
