ИкономиКафе: Икономика на Коледата

Коледните празници настъпиха, но икономиката не почива, Медиакафе – също. Тематично тази сряда засягаме темата с харчовете по Коледа – добър знак ли е, ако хвърляме повече пари тази година от предната, добре ли е да пазаруваме много и скъпи неща, или е по-важно да ни остават някакви средства "отстрани"… Отговорите на тези и още свързани въпроси четете в днешната тема на поредното издание на ИкономиКафе – рубриката на Медиакафе и Икономическа библиотека – Пловдив

Всеки читател на Медиакафе, който търси подробна информация по някаква тема, може да ни изпрати въпрос или идея, която да ви предоставим като статия в следващите седмици. Ако конкретната тема пък ви хареса и ви провокира да се поровите по-навътре в нея, в края на всяка статия ще ви предлагаме и набор от книги, които може да откриете в Икономическа библиотека, в които да намерите много по-пълна информация по въпроса. По днешната тема за икономиката на харчовете пише Весислав Илиев:

Винаги с настъпването на Коледа множество анализатори изкарват статистиките с потреблението и разходите за подаръци, разсъждавайки върху това, дали харченето е полезно за икономиката. Показателно е и едно от заглавията в Ню Йорк Таймс: „Потребителите дават тласък на икономиката”. Към това прибавяме и данните, според които 70% от БВП в САЩ се съставлява от потребителските разходи. Доста често ръстът на коледните продажби се посочва като признак на оздравяваща икономика. В Европа и по-специално в САЩ, средностатистическия гражданин харчи най-много пари в края на ноември и през целия декември.  Това е и периодът, през който хората отделят най-много средства в благотворителни кампании.

От Голямата Депресия насам най-популярни са кейнсианските икономически принципи, според които търсенето създава предлагане. Според Кейнс, именно потребителските разходи  са движещият фактор в икономиката, а спестяванията имат негативен ефект, когато тя се свива.

В краткосрочен план силното потребление наистина може да окаже благоприятен ефект върху икономиката, но може да повлияе на растежа в дългосрочен, ако бъдат изчерпани средствата, необходими за инвестиции. В дългосрочен план, ниските равнища на спестявания  са свързани с ниски нива на инвестиции и слаб растеж.  За икономиката не толкова важни са потребителските разходи, а тези, които бизнеса прави за капиталови стоки, нови технологии и подобряване на производителността. В един бизнес цикъл, производството и инвестициите са тези, които изкарват икономиката от рецесията.

Потребителските разходи не са причината за една здрава икономика, а нейно следствие.  Харченето не създава производителност.  Производителността е това, което ни кара да харчим. Големият френски икономист Жан Баптист Сей, човекът първи използвал думата “предприемачество”, казва чрез формулираният от него Закон на Сей, че „предлагането създава свое собствено търсене”.

Потребителят може да консумира само това, което преди това е произведено. Но за да има бъдещо производство, трябва да има преди това инвестиции и спестявания, с които да се стимулира това производство.  Когато потребителите спестяват, то най-често лихвите падат, което позволява на бизнеса да закупи ново оборудване, да отдели повече средства за нови проучвания, да се разработят нови производствени процеси. А тези решения от страна на бизнеса се основават както на настоящето, така и на бъдещето потребителско търсене на пазара.

Купуването на подаръци по Коледа няма да подпомогне икономиката, но това не означава, че има нещо лошо или нередно в самата традиция. Както е и с даренията. Отдавна и икономистите са осъзнали, че алтруизма, състраданието и грижата за другите съставляват голяма част от човешката природа. Това и обяснява защо имаме деца, даряваме, участваме в доброволчески кампании и извършваме работа, която ни носи удовлетворение, различно от чисто паричното. Икономиката е наука за решенията, които взимаме когато не може да имаме всичко, което искаме. Хората нямат неограничени ресурси и време и решенията се взимат в среда, в която са намесени такива понятия като любов, чест, състрадание.  

В своята книга „Теория на моралните чувства” Адам Смит заявява следното : „Колкото и да се предполага, че човек е себичен, все пак се откриват някои черти в неговия характер, които го карат  да се интересува от благополучието на другите и тяхното щастие. Той не иска нищо от тях, освен удоволствието да види тяхното щастие. „Антрополгът Джаред Даймънд от своя страна твърди, че предците ни са си поднасяли дарове, без да искат веднага нещо в замяна. Получателят е поемал моралното задължение да отвърне с подобен дар някъде в неопределеното бъдеще.

Няма нищо нередно с харченето по време на празници. Но да не забравяме, че по-голямата производителност води до по-големи разходи в бъдеще време, а не обратното.

 

Вашият коментар