ИкономиКафе: Колко социална е социалната държава?

Колко социална е наистина социалната държава, популярна в английската литература с името "welfare state"? Тазседмичната тема на рубриката на Медиакафе и Икономическа библиотека – Пловдив е свързана с това колко добре работи една такава система, може ли да издържи дълго време и честна ли е спрямо гражданите в държавата?

Всеки читател на Медиакафе, който търси подробна информация по някаква тема, може да ни изпрати въпрос или идея, която да ви предоставим като статия в следващите седмици. Ако конкретната тема пък ви хареса може да се посетите Икономическа библиотека, в която да намерите много по-пълна информация по въпроса. По днешната тема пише Мирияна Митева:

Според определенията социалната държава има за основна цел постигане на социална справедливост и грижа за интересите на всички граждани. Всеки един от тях трябва да получи освен право на достойно съществуване и определен минимален стандарт на живот, помагайки най-вече на хората, които са в нужда. Финансирането на тези начинания се извършва чрез добре познатите ни налагане на данъци и задължително обществено осигуряване. 

Обикновено държавата определя кои са хората в нужда, кои са нуждите и какво трябва да се направи, за да се посрещнат тези нужди, както и с каква част от данъците ще се финансират. Има различни дефиниции, категории и процентни класификации на нуждите и нуждаещите се от подпомагане. Освен подобряване на стандарта на живот, социалната държава се е заела и с множество програми, които целят увеличаване на продължителността и намаляване на смъртността. Но дали наистина социалните държави  са успешни в това?

Звучи хубаво, обаче тази утопична представа в хората не винаги оцелява в сблъсъка между солидарността и реалността. Първият проблем, който възниква от централното определяне на нуждите на индивидите е, че хората имат различни нужди и различни предпочитания за това как тези нужди най-добре да бъдат задоволени. Тези предпочитания не винаги съвпадат с това, което държавта им е отредила. В някои случаи на държавата ѝ се налага да взима противоречащи си позиции. Например програма за намаляване на тютюнопушенетои в същото време на субсидии за тютюнопроизводителите. Втория проблем е в това, че социалната система е твърде тромава, за да може да се адаптира към бързо променящите се демографски условия, от които зависи и самото ѝ финансиране. Нарастващият дефицит в много държави доказва, че не винаги по време на кризи държавата е способна да се грижи за нуждаещите се, без да обременява населението в дългосрочен план чрез нови заеми. А утопия, финансирана със заеми, не би могла да просъществува дълго.

В съзнанието на мнозина веднага би изникнало опровержение, придружено с  идеалистичния образ на Швеция. Но дори и Швеция е засегната от част от негативите, които носи социалната държава. Подобни негативи са нарастващата младежка безработица и фактът, че преди малко повече от година шведският министър-председател Фредерик Рейнфелд призова да се помисли за увеличавене на възраста за пенсиониране до 75 години, за да може страната да посрешне нуждите на глобалната икономика. В интервюто, дадено пред местен вестник, той заявява следното: „Това е време на промени в глобалната световна икономика. Народите, които срещаме в открита конкуренция  нямат нашите амбиции за социална система. Те не слагат данъци върху производството за финансиране на пенсионната система или решенията за хуманно отношение. Затова остава въпросът, нашето уравнение правилно ли е ? "

От къде произтича идеята за обединяване или монополизиране на социалните услуги, които в миналото са се извършвали от църквата, частни застрахователни компании или някои особени форми като „friendly societies” в Англия? За създател на социалната държава се смята Бисмарк през 80-те години на 19 век, когато Германия става първата държава, в която се въвежда задължителното обществено осигуряване. Скоро след това по пътя на социалната държава поемат и Австрия, Франция, Норвегия и Швеция. Социалната държава е в своя разцвет в Европа след края на Втората световна война. По същото време идеята за социалната държава се заражда и в Америка. През последните години, след встъпването на длъжност на Барак Обама, отново изживява своя ренесанс. Тук възниква въпросът – щом социалната държава се справя толкова зле със задачата да се грижи за нуждите на най-уязвимите групи, защо е толкова разпространена по света? Мнозина смятат, че тя се грижи колкото за гражданите, толкова и за собственото си съществуване, изграждайки множество агенции и министерства, които еволюират в други агенции и министерства, които пък творят програми и стратегии, за това как биха ни удължили живота. Полезността от много от тези стратегии, както и плановете за действие не са ясни, защото се опират на статистически данни. Тези данни най-често показват, че е налице статистическо намаление на вероятността от смъртен случай при някоя част от населението, но не показват кой е спасен, заради поправки в законодатеството или въвеждане на програма, т.е. много от хората не биха разбрали, че са спасени.

За разлика от успехите на социалните програми, които в много случаи остават невидими за нас, неуспехите са доста осезаеми. Пример за това е увеличаващия се брой на палатковите лагери от типа Обамавил в Америка. Не знам доколко Америка е успяла да се доближи до идеала за социална държава, но успя да се доближи до фалита, поради опитите си да финансира социалните си програми  с кредити.

Доказателствата „за“ или „против“ твърдението дали социалните държави са способни да увеличат продължителността на живот все още не са достатъчно убедителни, за да може да се направи заключение, но доказателствата че социалните държави способстват за увеличение на държавния дефицит изобилстват.

Повече по темата може да прочетете в „Икономическа библиотека” Пловдив и следните книги:

Choices and Consequences – Thomas Schelling

After the Welfare State- edited by Tom G. Palmer

За автора

Вашият коментар