Поканата да “окупирам” някой град е на път да се превърне в най-тежкия фейсбук спам. Последните окупатори ме призоваха на протест срещу високите цени на тока. Само преди няколко месеца същите ме поканиха в инициатива срещу проучването и добива на шистов газ. Сигурно никой от новите активисти не разбира противоречията в протестите си. От една страна защита на природата и респективно готовност да плащаме по-висока цена за енергоносители. Но от друга – бензинът, токът и други енергоносители не трябвало да поскъпват.
Тъй като съм запознат в детайли с практиката на регулатора при определяне на цените на електроенергията, аз съм последният човек, който ще подкрепя последните увеличения на цените. Но моите цели и тези на “Окупирай!” няма как да съвпаднат при положение, че аз защитавам повече личен избор и свобода, включително на пазара на ток, газ, природа и др. подобни публично чувствителни ресурси. А пък активистите изглежда защитават повече регулиране (но от по-добри чиновници!), по-малко личен и потребителски избор и повече планови социализъм в управлението на ресурсите и обществените отношения.
Поговорих с няколко познати, унесени във вихъра на “Окупирай” – всеки от тях млад, талантлив, интелигентен, не без работа (забележете, че протестите се организират след работно време, за да може да участват заетите с работа и бизнес активисти). Разбира се, в масите ще видите и много от неразбиращите защо са там, но на мен ми беше интересно какво става в главите на тези, които знаят защо “окупират”.
В общи линии оставам със следното усещане за мнението и идеите на осъзнатия протестиращ. Той подкрепя планирането, регулирането и ограничението на личната свобода, стига да са в унисон с неговото лично усещане за справедливост и обществена хармония. С други думи, ако той беше шеф на регулатора на тока, той нямаше да вдига цената (предполагам само за битовите потребители). Той не протестира срещу самото регулиране, което очевидно е провал по своя замисъл да предпазва потребителите именно от шокови увеличения на цените. Той не протестира срещу липсата на конкуренция и избор пред крайния потребител да смени доставчика на ток, както може да смени интернет провайдера си. Също така той не протестираше, когато 300,000 малки търговеца трябваше да свържат касовите си апарати с данъчните сървъри за своя сметка.
Цялата загуба на обществена енергия, канализирана в протести, които нямат ясна цел и адресат, може и да има някакви косвени ползи като здравословното напрежение върху управляващите, че има мърдащо гражданско общество. Обаче остава съмнението, че тези протести са тотално безидейни и затова по-скоро продукт на добра организация (окупирай, когато свирне тръбата, а не когато почувстваш несправедливост). И не на последно място вероятно зад някои от тях са замесени интереси на организации, които искат да заемат своето място на пропускателната тръба пред чужди и местни инвеститори – разбирай, да получават своя дял от легализирания рекет върху бизнеса у нас.
Така се оказа, че враговете на свободата не са (само) в парламента и в партийните елити. Тласъкът към по-робско общество тръгва от самото общество, от неговите интелектуални лидери, медии, модери гурута, природозащитници, нео-хипита и университетски преподаватели. Всички те в своята маса гласно и негласно окупират капитализма, в който не виждат рамката на свободните човешки отношения, а само привилегии и монополисти. Но техните смартфони, таблети и социални мрежи – новите оръдия на обществените активисти – никога не биха се родили, ако държавна комисия трябваше да реши кога и на каква цена е справедливо да бъдат предложени на потребителите. Ако протестите целят повече справедливост, те ще трябва да поискат повече свобода.
Георги Стове е управляващ съдружник в консултантската компания Industry Watch. Тази статия е публикувана за първи път в сп. Форбс България, в което авторът има редовна месечна колонка.
За автора
