Рекламата в Интернет като цели, които стоят пред нея, не се отличава от класическото разбиране за реклама. Тя е сборната точка на интереса на медията и рекламодателя, като тръгва неизменно от опцията – колко и каква е аудиторията, минава през колко ще струва като цена на 1000 и свършва задължително с равносметката: какъв ефект е постигнат и дали рекламата е разумен разход.
От гледна точка на рекламодателите, рекламата е един от неясните механизми за увеличаване на продажбите, нещо като “тука има, тука нема”. Тя е най-динамичното перо от разходите при формиране на бюджета, а резултатите й като приходи не могат да се изчислят в кеш. Тяхното отношение към рекламата най-добре се синтезира в думите “Знам, че най-малко половината от моите рекламни долари се изразходват напразно. Не знам само коя половина.” (Хопкинс, К. „Научната реклама“/Рийвс, Р. „Реализмът в рекламата“, Варна, Принсепс, 1994г., гл.3, стр.159)
Потребителите вече са привикнали към рекламата като постоянен спътник в ежедневието им. Те ясно я оразличават, тъй като тя има явен източник и се реализира с познати похвати. Налице е рекламно пресищане, което увеличава способността на купувачите да забравят и намалява нивото на внедряване на рекламното послание.
Традиционните рекламни форми вече са в стадий на спад, тъй като потребителите са изградили апатичен имунитет към тях. Класическата рекламна комуникация: от продавача през медията до всички потенциални купувачи постепенно се изчерпва под натиска на новите медии. Рекламата вече не синтезира желанията на потребителите, а желанията синтезират рекламата (Хопкинс, К. „Научната реклама“/Рийвс, Р. „Реализмът в рекламата“, Варна, Принсепс, 1994г., гл.34, стр.285). Акцентът се измества върху качественото маркетиране на пазара, което очертава картината на потребителските желания, надежди, нужди и пр.
За автора
