ЗАЩО има криза на еврото?

Статията е публикувана с известни съкращения. Пълният и оригинален текст може да прочетете тук. Книгата на Филип Багус „Трагедията на Еврото“ може да се закупи и на следния адрес.

В четвъртък, 28 октомври 2011, цените на европейските акции скочиха главоломно. Големи банки като Société Générale (+22.54%), BNP Paribas (+19.92%), германската Commerzbank (+16.49%) или Дойче банк (+15.35%) получиха фантастични еднодневни печалби. Какво се случи?

Днешните банки не са институции на свободния пазар. Те съществуват в симбиоза с правителствата, които финансират. Оцеляването на банките зависи от привилегии и държавни намеси. Точно такава намеса обяснява необичайното поскъпване на акциите. Сряда вечерта, на срещата на лидерите на Европейския съюз се ограничиха загубите, които европейските банки ще понесат заради финансирането на безотговорното гръцко правителство, до 50%.

Още повече, срещата показа, че европейският политически елит е склонен да поддържа “играта”, като продължи да спасява правителството на Гърция и тези на други периферни страни. Всеки, който получава пари от гръцкото правителство, ще бъде облагодетелстван от спасителния план: гръцките държавни служители, пенсионерите, безработните, субсидираните сектори, гръцките банки, но също и френски и германски банки.

Европейските политици искат еврото да оцелее. За да стане това, те си мислят, че трябва да спасяват безотговорните правителства посредством публични пари. В същото време, банките са главните кредитори на точно такива правителства, следователно банковите акции скочиха.

Хаосът с изразходването на средства се завърта в кръг. Преди, банките са финансирали безотговорни правителства като гръцкото, което сега частично банкрутира. В следствие на това, европейските правителства спасяват банките директно, или косвено, като дават кредити на гръцкото правителство. Банките могат да продължат да финансират правителства (чрез заемите към гръцкото и други правителства), но кой, в края на краищата, наистина плаща за цялата тази бъркотия? Това е завършекът на нашия очерк. Сега нека започнем с първоизточника на този безпорядък, който съвпада с облагодетелстваните от последната среща на лидерите на ЕС: банковата система.

През 2008, кризата на реалната икономика задейства банкова или т.нар. финансова криза. Изкуствено занижените лихвени проценти улесниха прекомерното натрупване на дългове за финансиране на дейности, определяни като спекулативен балон. Когато погрешните инвестиции станаха очевидни, пазарната им цена спадна рязко. Част от тези активи (погрешни инвестиции) бяха собственост на бнковата система или бяха финансирани от нея.

След като погрешните инвестиции бяха ликвидирани, компаниите фалираха и хората загубиха своите работни места. Отделни хора започнаха да просрочват плащанията по ипотеките си, както и други плащания към кредити. Фалиралите фирми спряха да плащат задълженията си към банките. Цените на активите, като например цените на акциите, се сринаха. В резултат на това, стойността на банковите активи се изпари, като по този начин се намали банковия собствен капитал. Ликвидността на банките също бе засегната негативно, тъй като кредитополучателите спряха да изплащат своите заеми.

Като следствие от намалената платежоспособност на банките, проблем произхождащ от изкривявания в реалната икономика, финансовите институции почти спряха кредитирането помежду си през есента на 2008 година. Междубанковата ликвидност пресъхна. Добавете към това факта, че банките с частичен резерв са по своята същност неликвидни и не е изненадващо, че финансовият срив беше спрян единствено и само с помощта на масивни интервенции от страна на централни банки и правителства по целия свят.

Всички тези усилия да се предотврати бързото преструктуриране станаха предпоставка за огромното увеличаване на публичните разходи. Правителствените разходи вече се бяха увеличили в годините преди кризата, благодарение на изкуствения бум. Кредитно предизвиканият бум беше причина за надути печалби в няколко сектора, като жилищния пазар и фондовите борси. Данъчните приходи се увеличиха значително и бяха веднага похарчени за новите разходни планове на правителствата. Тези приходи сега просто изчезнаха. Правителствените приходи от данъци върху доходите и социалното осигуряване също спаднаха.

Благодарение на правителствените разходи, които продължават издигането на кризата и спада на приходите, публичните дългове и дефицитите скочиха стрмително нагоре. Кризата на реалната и финансова икономика доведе до държавно-дългова криза. Погрешните инвестиции не бяха преструктурирани и загубите не бяха изчезнали, защото намесата на правителствата задържаше ликвидацията им. Собствеността на погрешни инвестиции и загубите произтичащи от тях бяха до голяма степен социализирани, т.е. преминаха под държавна или групова собственост.