Туризмът генерира много приходи, но особено много са те за малките общини, където напрактика не съществува индустрия или някакъв перспективен поминък. Такива общини в България има стотици – особено много са те в Стара Планина и Родопите, където промишленост или мащабно селско стопанство не съществуват. Например всяка кола пристигнала в Родопското село Триград дори и за няколко часа оставя свежи пари – в ресторантите, за вход на пещерите, евентуално за хотел и други атракции. Туризмът е и най-подходящия поминък за задържане на младите в тези населени места, защото предлага динамика, интересни запознанства и врата към света.
Що се отнася до малките населени места, избягвам да използвам термните вътешен и външен туризъм поради две причини – това са бутикови дестинации които не могат да поемат десетки хиляди гости първо и второ трябва да започнем да мислим повече в посока, че сме едно семейство Европейци и за местните да няма значение дали гостите им идват от Букурещ или пък от Варна. Въпросът е да идват…А как става това?
Най-общия начин е от дума на дума – приятелски компании се навиват на базата на опита на хора които са ходили и докладват „позитивни впечатления”; Медийно нашумяване което създаде Белоградчишките скали или Перперикон е по-скоро изключение, но пък ако се замислим, точно това медийно нашумяване насочи потоци от туристи към тези места. Защото Триград може да е прекрасна дестинация, но ако Вашите приятели организират уикенд до Белоградчик, защото всеки трябвало да отиде там, ето това Ви кара да направите избора си. Ако направим проста научна аритметика – активното население в България (и региона) ще извърши N на брой кратки почивки в страната и няколко стотин дестинации ще трябва да се борят за тях.
Незнайно защо, никой не рекламира ефективно малки или пък големи туристически дестинации на вътрешния пазар. Любопитно е например да видиш билборд на курорта Боровец на пътя за самия курорт, все едно си тръгнал за другаде и ще го пропуснеш. Пловдив като дестинация е любимо място за Софиянци за кратки неделни разходки. С колко ще се увеличат тези пътувания ако в центъра на София има няколко билборда които просто да подсещат за тази достъпна възможност? Няколко хиляди човека в повече в Неделя безспорно ще окажат положително влияние на Пловдивската икономика, но това няма да се осети осезаемо от населението. Представете си обаче, как няколко хиляди човека в Неделен ден ще се отразят на благополучието на населението на град Вършец примерно?
Необходимо е малките ( а и не дотам малките) туристически дестинации да се възприемат като продукт и да започнат да се конкурент взаимно за вниманието на туриста – необходимо е да започнат да се рекламират активно сред жителите на големите градове в България и околните страни. Освен Европейски фондове, такива по-тясно насочени могат да бъдат създавани и от Българската държава. Представете си например, община Малко Търново да субсидира ежедневни екскурзии от Созопол до потайнствата на Странджа планина? Идеи има много и деиствия в тази посока са необходими час по-скоро, и ако налице има епизодични позитивни примери (например Туристическия център на Врачанския Балкан прави страхотна реклама), държавата изостава сериозно в подкрепата си за развитие на конкурентен вътрешен туризъм.
Статията е любезно предоставена от блога на Петър Панайотов.
За автора
